Полският министър на отбраната пристигна в Киев днес, за да потърси помощ от Украйна за развиването на способностите на страната му в областта на борбата с дронове малко повече от седмица след като руски дронове навлязоха в полското въздушно пространство и разкриха уязвимостта на НАТО, предаде Асошиейтед Прес.

Дроновете, които се използват и за нападения, и за отбрана, придобиха централна роля на бойното поле, откакто Русия нахлу в Украйна преди повече от три години. Те промениха начина, по който се води война, и страните по целия свят се опитват да овладеят тази бързо развиваща се технология, отбеляза агенцията.

„Ще подпишем споразумение относно сътрудничеството между министерствата (на отбраната), но също така и относно придобиването на умения за работа с дронове“, заяви полският министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш в коментари, публикувани на сайта на неговото ведомство.

Нахлуването на руските дронове миналата седмица, които бяха свалени от изтребители на НАТО, засили напрежението в Източна Европа, посочи АП. Войната между Русия и Украйна продължава въпреки неколкомесечните усилия на САЩ да я спрат.

Нахлуването засили опасенията, че войната може да се разпространи отвъд Украйна.

НАТО обяви, че засилва отбранителните си позиции по източния си фланг, граничещ с Беларус, Русия и Украйна.

Москва, междувременно, демонстрира своята конвенционална и ядрена военна мощ по време на отдавна планирани учения с Беларус, които подхраниха опасенията на Запада относно намеренията на Русия.

Украинската противовъздушна отбрана свали или заглуши сигнала на 48 от 75 руски дрона, насочени срещу страната снощи, обявиха днес военновъздушните сили на Украйна. 

Отново бе поразена железопътна инфраструктура, напоследък често цел на удари.

Украинският президент Володимир Зеленски вчера заяви, че ударите по енергийната и железопътната инфраструктура имат за цел да нарушат линиите за доставки и да създадат социално напрежение.

Източник: БТА

Украйна извърши атаки с дронове срещу рафинерии в два руски региона близо до река Волга, продължавайки кампанията си срещу важната за руската икономика енергийна инфраструктура, предаде ДПА, като се позова на информация от местните власти в Русия.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров заяви, че град Волгоград, който е с население от един милион души, е бил атакуван снощи. По думите му падащи отломки от дронове са причинили само леки щети по няколко жилищни сгради.

Украинските въоръжени сили, от своя страна, заявиха, че е била поразена местната петролна рафинерия. „По предварителна информация рафинерията е спряла работа“, написаха украинските специални сили в публикация в „Телеграм“.

Тази информация не може да бъде потвърдена чрез независими източници, отбелязва ДПА.

Рафинерията във Волгоград е смятана за един от най-големите нефтопреработвателни заводи в Русия и бе повреждана и при предишни атаки. Киев оправдава постоянните атаки, казвайки, че рафинерията произвежда гориво за руските въоръжени сили.

Друга атака бе извършена тази сутрин в съседната република Башкортостан. Химически завод на руската държавна компания „Газпром“ в град Салават бе поразен от два дрона, каза ръководителят на републиката Радий Хабиров.

„В момента потушаваме пожара“, написа той в „Телеграм“. По думите му размерът на щетите все още се оценява, но няма пострадали хора.

Руските въоръжени сили казаха, че снощи са прехванали 43 украински дрона, включително около десет във Волгоградска област.

Въпреки че Украйна редовно извършва атаки на територията на Русия, включително срещу енергийни обекти, нанесените от тях щети са незначителни в сравнение с разрушенията вследствие на руските удари на територията на Украйна, отбелязва ДПА.

Източник: БТА

Френските профсъюзи днес обещаха ден, „пълен с протести и стачки“, за да приложат натиск върху бюджетната политика на бъдещото правителство, разтресено от политическа криза във втората по големина икономика на ЕС.

Полицейският префект в Париж заяви, че е „доста обезпокоен“ от присъствието на многото вандали, дошли „да се развилнеят“ в предвидения протест в столицата, който според него може да събере от 50 000 до 100 000 души. Френските власти очакват масова мобилизация на фона на обявените 250 шествия, които биха могли да съберат до 900 000 души в цялата страна, или пет пъти повече, отколкото по времето на гражданското движение „Да блокираме всичко“, започнало на 10 септември в социалните мрежи, извън рамките на всякакво профсъюзно движение.

Протестите са обявени от осем френски синдиката, които се събраха за първи път от 6 юни 2023 г. насам, за да се противопоставят на „бруталните“ мерки в областта на бюджетната политика, препоръчани това лято от бившия вече премиер Франсоа Байру, за да се намали френския дефицит. Мерките включват най-вече финансови съкращения на публичните услуги, реформа на осигуровките за безработица и замразяване на социалните помощи.

Правителството на малцинството на Байру, обединило десноцентристки и десни политически формации, беше свалено от депутатите на 8 септември. Новият френски премиер Себастиан Льокорню, трети подред от юни 2024 г. и пети след преизбирането на Макрон през 2022 г., също се ангажира да намали дефицита, който натоварва държавния бюджет и представлява 114% от БВП. Същевременно той обеща „преломни реформи“ в областта на бюджетната политика.

Приближеният до Макрон премиер започна поредица от консултации с политическите партии, преди да сформира ново правителство и да представи програмата си с цел да приключи възможно най-скоро проектобюджета за 2026 г.

Льокорню също покани на прием почти всички синдикати, които също настояваха за своето и се надяваха за протести, протести, подобни на тези от 2023 г. срещу пенсионната реформа, които събраха рекордните 1,4 млн. души на улиците.

Проява на сила

„Никоя от катастрофалните мерки от музея на ужасите на г-н Байру не е отменена!“, възрази възмутено ръководителката на Общата конфедерация на труда (CGT) Софи Бине, след като проведе среща с премиера.

Отмяната на спорното премахване на двата празнични дена, което беше подето от Франсоа Байру представлява „първа победа, което потвърждава, че сме в силна позиция“, заяви тя.

Дори Френската демократическа конфедерация на труда (CFDT), синдикат, известен със склонността си към компромиси, „е повече от всякога решен да поеме по улиците“, обяви ръководителката му Марилиз Леон, която очаква „факти и доказателства“ от новия министър-председател за „нуждата от споделени усилия“. Тя оцени положително волята на приемника на Байру „да предприеме нещо“ по отношение на данъчното облагане на богатите, което отново стана тема на оживени дебати.

„Бюджетът ще се реши на улицата“, заяви Софи Бине, която намекна „за проява на сила“ и очаква засилване на протестите.

По отношение на транспорта, трафикът ще бъде много нарушен в столицата и ще има забавяне на междуградските влакове. От друга страна, не се очакват нарушения в движението на регионалните и високоскоростни (TGV) влакове. Обслужването по летищата следва да се запази след като синдиката на въздушните диспечери отмени стачката си.

В училищата една трета от началните преподаватели ще стачкуват, а мащабът на мобилизацията на държавните служители все още се уточнява.

Източник: БТА