Шест инвеститорски дружества, развиващи проекти на площадката на бившия бургаски „Колодрум” в жилищния комплекс „Братя Миладинови“, очакват следващото редовно заседание на Общинския съвет в Бургас да се окаже решаващо за бъдещето на района, съобщава БТА.

Те вече заявиха категоричен отказ от предложената от група съветници замяна на техните имоти, но внесоха алтернатива – ново дарение от над 3 дка, което заедно с предишни предоставени площи ще увеличи терените за обществени нужди до повече от 6 декара.

БТА припомня, че проектът за застрояване на „Колодрума“ беше представен от представители на дружеството „Сариел“ АД през януари. Той включва издигането на няколко сгради, изграждане на спортна зала, допълнителни паркинги и инфраструктура. По план, сградите ще са 16-етажни, фасадите ще включват естествени материали и вертикално озеленяване.

Инициативата съчетава обществения интерес и частната инвестиция, посочиха днес в съобщение до медиите собствениците на шестте отделни парцела, върху които се планира строителството.

„Разчитаме общинските съветници да проявят отговорност и добронамереност. Нашето предложение е прозрачно и насочено към подобряване на условията за живот в квартала и в целия град“, коментира Димитър Колев, изпълнителен директор на акционерното дружество „Сариел”, която вече е дарила на община Бургас няколко декара.

На редовното си заседание в края на месеца общинските съветници в Бургас трябва да решат приемат ли дарението. Очаква се и одобрението им за започването на проектите. Собственици на общо около 20 дка от терена в Колодрума са шест частни дружества – „Сариел“ АД, „Билдърс Инвест“ ЕООД, „Дом Мадика Инвест“ ООД, „Хай Клас Резидънс“ ЕООД, „Източноевропейски строителен холдинг“ ЕООД и „Но Уърлд Пропъртис“ ЕАД.

От 2005 година до днес плановете си за жилищно строителство на мястото на „Колодрума“ са обявявали няколко компании, но до строеж така и не се стигна. През 2006 година символът на бургаското колоездене от миналото стана част от публично-частно партньорство между общината и дружеството „Понс Холдинг“. Последва и представянето на проект за изграждането на модерен закрит колодрум, хотели и търговски център. Проектът обаче не беше реализиран, а местната администрация загуби дяловете си. Партньорското дружество бе обявено в несъстоятелност, а отделните парцели бяха ипотекирани на няколко пъти.

Мястото не се използва като колодрум от средата на 90-те години, но и до днес е познато сред бургазлии с това име. Около 2000 година пистите за състезания и тренировки са преустроени в паркинг, а единствените запазени сервизни помещения на колоездачен клуб „Бургас“ бяха съборени в края на 2020 година.

Източник: Offnews.bg

Паметник на хан Аспарух да замени бившия монумент на съветската армия в София, предлага инициативен комитет, в който влизат проф. Петър Берон, поетът Бойко Ламбовски, акад. Георги Марков и др.

Снимка: БТА

„Ние не търсим заместител на паметника на съветската армия, не това мотивира нашите усилия и активности, не е това основният мотив… Ние смятаме, че паметник на хан Аспарух в София, столицата на България, е нещо изключително уместно, възпитаващо и променящо нашата култура на построяване на знаци на паметта към трайни символи, а не към робуване на ефимерната политическа конюнктура, както много пъти сме правили в своята история, поради продажни политици. Така че един подобен паметник, ще усили нашето национално чувство и ще има възпитателен характер“, заяви Ламбовски.

,,Ако там се издига паметник, той трябва да изразява една безспорна и обединяваща българския народ идея. Символ, който, идващ от вековете, носи послание напред в годините, който вдъхва самочувствие и оптимизъм – каза Румен Дечев. – Такъв безспорен за всеки българин символ е ликът на основателя на българската държава хан Аспарух. Паметник на хан Аспарух, по необясними причини, липсва в културния облик на столицата.“

Инициативният комитет ще внесе официално предложението за изграждане на паметник на хан Аспарух в областната управа и Столична община, съгласно законовия ред, съобщи писателят и политик от ВМРО Искрен Веселинов.
 
С кмета на столицата все още не е имало официални разговори.

На въпрос колко ще струва този паметник, инициаторите не отговориха конкретно.

Визията за паметника ще бъде съобразена с традиционния канон – по образа на Мадарския конник.  

Източник: Offnews.bg

В свят, залят от информация и поляризирани мнения, способността да различим истината от лъжата се превръща в умение за оцеляване. В тази информационна война едни от най-уязвимите са местните общности. Точно там обаче се крие и решението. За осма поредна година най-голямата социално-отговорна инициатива на Лидл България – „Ти и Lidl“, дава шанс на гражданския сектор да промени средата, като в тематичната област за медийни и журналистически проекти #BeVocal поставя ясен акцент – приоритет ще имат проекти, които помагат в изграждане на способности за отсяване на невярна информация и дезинформация, проверка на факти и изграждане на способности за критично мислене.
Един от проектите с тази насоченост ще получи и специален грант.

И тази година партньор на инициативата в тази тематична област е Асоциацията на европейските журналисти – България. Защо темата за развитие на критичното мислене е важна, как може да влияе на живота на местните общности и какви са очакванията към проектите, които ще се борят за финансиране? Разговаряме с един от най-силните гласове на качествената журналистика у нас – Мария Черешева.

Въпрос: Асоциацията на европейските журналисти – България е позната със своята активна позиция по отношение на свободата на словото и професионалните стандарти в журналистиката. Днес обаче ще си говорим ролята на организацията като партньор в най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, „Ти и Lidl“ и по-конкретно в тематичната област „BeVocal“. Защо в осмото издание решихте да поставите акцент върху способността за отсяване на невярна информация и критично мислене?

Мария Черешева: В АЕЖ-България Вярваме, че свободата на словото е невъзможна без информирана и критично мислеща аудитория. В крайно замърсената и поляризирана информационна среда, в която всички живеем, става все по-сложно да отсяваме факти от манипулации. Ето защо, от години ние работим не само за защита на правата на журналистите у нас, но и за подобряване на медийната грамотност на гражданите. Инициативата на Лидл България ни дава възможност да подкрепим тази кауза в най-важното звено – местните общности. Мотивацията ни е да помогнем на регионални медии, журналисти и граждански организации да получат достъп до ресурс, за да могат да предложат качествена информация там, където е най-силно необходима – на местно ниво.

Въпрос: Голямата новина в тазгодишното издание на програмата е, че в рамките на #BeVocal се въвежда специален хоризонтален приоритет – грант за проекти, които помагат за изграждане на умения за отсяване на невярна информация, проверка на факти и критично мислене. Защо точно сега е толкова важно да се инвестира в подобни умения на ниво местни общности? С какви предизвикателства се сблъскват хората в малките населени места по отношение на дезинформацията?

Мария Черешева: Този грант идва в абсолютно критичен момент. Дезинформацията вече не е просто някакъв страничен шум, тя е основен инструмент за постигане на политически и икономически цели, който разяжда доверието в институции, в медии, в науката, дори в самите нас. В малките населени места проблемът е дори по-остър, защото през последните години сериозните местни медии се превръщат в изчезващ вид. За съжаление, те страдат от недостиг на ресурси – както финансови, така и човешки и технологични, които са жизнено важни, за да могат да дадат адекватен отговор на дезинформационните кампании. А те, от своя страна, са добре организирани и солидно финансирани с една основна цел – да уязвят и объркат хората, да ги превърнат в лесна мишена за манипулации. Предизвикателствата са многобройни – от фалшиви новини, свързани със здравеопазване, които могат да струват животи, до манипулации по време на избори, които изкривяват вота и влияят пряко на управлението на общината. Ние вярваме, че местните журналисти са носителите на необходимите умения и обществено доверие, за да служат като контрапункт на пропагандните послания. Те са там, на място, споделят проблемите и притесненията на местните хора. Познават средата и тя познава тях. И повече от всякога се нуждаят от подкрепа.

Въпрос: Често говорим за дезинформацията в национален или глобален мащаб. Можете ли да ни дадете конкретни примери как невярната информация може да навреди на една местна общност – да раздели хората, да саботира местни инициативи или дори да застраши здравето и сигурността им?

Мария Черешева: Абсолютно. Представете си малка община, в която се планира изграждане на пречиствателна станция – проект, важен за всички. В социалните мрежи обаче тръгва слух, че съоръжението ще „трови водата“. Тази дезинформация може бързо да настрои хората едни срещу други, да предизвика протести и в крайна сметка да блокира жизненоважен проект. Виждали сме го и по здравни теми – кампании против ваксинации, които водят до спад в имунизационното покритие и завръщане на забравени болести. На местно ниво дезинформацията може да срине доверието в кмета, в общинския съвет, в лекаря, в учителя. И най-вече – имунната система на общността да работи заедно, да защитава своите интересни. Днес принципа “разделяй и владей” работи с пълна сила.

Въпрос: Какви идеи и проекти се надявате да видите да кандидатстват по този нов грант? Какви според Вас биха били най-ефективните подходи за изграждане на „имунитет“ срещу фалшивите новини сред хората в различни възрастови групи – от ученици до пенсионери?

Мария Черешева: Надяваме се да видим креативни и практически насочени проекти. Не търсим просто лекции и брошури. Търсим инициативи, които ангажират хората. За учениците това може да са работилници за създаване на медийно съдържание, клубове по дебати, игри за разпознаване на фалшиви новини. За хората в активна възраст – обучения за разпознаване на дезинформация дигитална среда или срещи с журналисти, които да отговарят на въпроси и да разказват как работят качествените медии. За възрастните хора, които са много уязвима група, може да се организират срещи в пенсионерските клубове, на които по достъпен начин да се демонстрира как да се пазят от онлайн измами и манипулации. Разбира се, аз като журналист очаквам с огромен интерес да видя важни и добре разказани истории, които да помогнат на общностите да се ориентират за това кои са важните проблеми, които ги засягат, както и какви са възможните решения, от които да станат част.

Въпрос: Инициативата „Ти и Lidl“ е насочена към подкрепа на граждански организации. Защо именно те са ключовият играч, който може да донесе промяната по темата за медийната грамотност на местно ниво? Каква е тяхната сила в сравнение с институциите или медиите?

Мария Черешева: Като човек, посветил живота си на журналистическа кариера, не искам да спирам да вярвам, че именно медиите са тези, които имат силата и отговорността да информират обществото и да служат като коректив на властта. Днес обаче независимата журналистика е изложена на многобройни рискове и прекомерен натиск, на който няма как да устои без значителна гражданска подкрепа. Гражданските организации са наш естествен съюзник в желанието ни не просто да бием камбаната за проблеми, а да стимулиране положителни промени. Тяхната сила е в това, че са близо до хората, те познават проблемите на своята общност в детайли, гъвкави са и могат да реагират бързо, за разлика от обременените от бюрокрация институции. Те могат да влязат в местното читалище, в училището, в пенсионерския клуб и да работят директно с хората. Да преведат сложната тема за дезинформацията на разбираем език, чрез релевантни примери, Именно тази връзка „отвътре“ е безценна и незаменима.

Въпрос: Какви са очакванията Ви за резултатите от този нов грант? Каква е по-голямата картина и дългосрочната цел – едно по-устойчиво на дезинформация общество, изградено „отдолу-нагоре“, общност по общност?

Мария Черешева: В краткосрочен план очакваме да бъдат подкрепени смислени проекти, които да достигнат до хиляди хора в цялата страна и да им дадат базови умения за ориентация в информационния хаос. В дългосрочен план визията е точно такава – изграждане на информираност отдолу-нагоре. Днес хората потребяват медийно съдържание по различен начин, независимо дали това ни харесва или не. Те са не просто потребители, но и създатели на съдържание, което може да информира, но може и да заблуждава, да вреди. Ето защо, се надяваме проектите, които програмата ще подкрепи, да помогнат за връщане на доверието към фактите като основа за вземане на рационални решения. Уви, дезинформацията ни прави все по-подвластни на емоциите, но те не са добър съветник. Знаем, че изграждането на имунитет към дезинформацията е дълъг и сложен процес, но същевременно вярваме, че това е път, който трябва да бъде извървян с малки, уверени стъпки.

Въпрос: И накрая, ако трябва да дадете един ключов съвет на неправителствените организации и медиите, които сега обмислят да кандидатстват с проект в тази област – какъв би бил той? И какво е Вашето основно послание към българските граждани относно важността да бъдем критични и информирани в днешния свят?

Мария Черешева: На първо място, бъдете смели, но и реалистични. Мислете за конкретните нужди на хората, до които искате да достигнете. Проектът ви трябва да решава конкретен проблем, а не просто да звучи добре на хартия. Избягвайте сложния административен език и кухи фрази – те не работят. Разкажете на хората истории, в които да се припознаят, които да ги накарат да чувстват, а що не и да действат. Говорете с тях, не им спускайте информация “отгоре”. Помогнете им да разберат, че да си информиран днес не е нейно просто право, то е отговорност – към себе си, към близките си и към обществото, в което живеем.

Водещ: Благодарим Ви, г-жо Черешева! Силно се надяваме, че тази инициатива ще вдъхнови и подкрепи много смислени проекти в цялата страна, които ще допринесат за една по-здрава и устойчива информационна среда.

Източник: Offnews.bg