Те са на възраст над 65 години и са загрижени за околната среда, но преди всичко са обезпокоени. Бабите и дядовците за климата празнуват тази седмица юбилейния си протест. За 150-и път те демонстрират пред парламента, за да привлекат вниманието към бъдещето на своите внуци – и на внуците след тях, съобщава нидерландският сайт „Ню“ в свой обзор за набиращото все по-голяма популярност в Нидерландия движение „Баби и дядовци за климата“ и за мотивацията на неговите членове.

В четвъртък следобед пътниците около централната гара в Хага бяха изненадани от метър дълга синя „вълна“, зад която се виждаха лицата на около петдесет възрастни демонстранти. Жестът символизираше океана, а на заден план „климатичният хор“ изпълняваше песни за покачването на водата.

По този начин движението отбеляза 150-ата си протестна акция. По традиция демонстрациите се провеждат всеки четвъртък пред Долната камара, но този път организаторите не получиха разрешение заради големия брой участници. В края на акцията се присъединиха няколко депутати от Зелените лейбъристи, за да изразят подкрепата си. Обичайно са пред Долната камара, но последния четвъртък следобед са дошли твърде много хора и не са получили разрешение. В края на акцията в последния момент все пак се появяват няколко депутати (всички от Зелените лени – Партията на труда), за да изразят подкрепата си. 

Освен протестни действия активистите изнасят лекции, разговарят с пенсионни фондове за устойчивост и търсят диалог с политици. Те си сътрудничат и с швейцарските „Климатични баби“, които спечелиха дело в Европейския съд по правата на човека.

Организацията възниква през 2015 г., когато група възрастни, заедно с фондацията „Ургенда“ (Urgenda), преминават пеша разстоянието от 620 км от Нидерландия до Париж, където тогава се провежда климатичната конференция СОР20. След подписването на Парижкото споразумение се формира ядрото на движението. За близо десет години инициативата се разраства и вече обединява хиляди участници в Нидерландия и други европейски страни.

За около десет години малката група ентусиазирани пешеходци се разрасна за до няколко хиляди възрастни хора, загрижени за климата, в цяла Нидерландия и в няколко европейски страни. 

Дивите цветя се превърнаха в царевични ниви

„С действията си искаме да изразим нашите опасения“, казва Марлис Гомърс (75) от Горсел, организатор на протестите. По думите ѝ тревогите са свързани не само с нейните внуци, но и с бъдещите поколения. Тя припомня, че в младостта ѝ поляните край мелницата в родното ѝ място били пълни с диви цветя и билки, а днес там има единствено царевични ниви.

Гомърс не се страхува да се погледне в огледалото. „Аз самата съм част от поколението, което е преживяло растеж и е пожънало плодовете му. Важно е да помислим за последствията от нашите действия“. 

Тя се опитва да остане оптимистична, че някой ден нещо ще се промени. „Длъжни сме това към себе си и към бъдещите поколения. Не можем да позволим нещата да продължат така, както са сега“. 

По-старото поколение има дял в климатичния проблем

Ханс Байенс (74) от Лайден е участвал в около 50 демонстрации. „Чувствам се съучастник в проблема“, казва той, като подчертава, че е направил лични стъпки – отървал се е от колата си и е изолирал дома си, но според него е нужно много повече. Байенс редовно обсъжда климатичната криза със своите девет внуци.

„Не можем само да изискваме нещо от другите страни, трябва и ние да допринесем. Дори ако това означава по-малко благоденствие“, допълва той.

„Войни, политически кризи, упадъкът на демокрацията. Има толкова много напрежение и то само ще се увеличава, ако средната класа в останалата част от света започне да консумира колкото нас. Ние вече сме изчерпали възможностите си, но не сме готови да направим крачка назад“.

„Планетата не е неизчерпаема“

Илона Хофстра (78) от Гравенланд, бивша журналистка, смята, че всеки трябва да е наясно със състоянието на климата, дори хората без внуци. И понякога забелязва, че по-младите поколения не осъзнават, че ресурсите на планетата не са неизчерпаеми. „Като потребител можеш да купиш и получиш всичко и да летиш навсякъде, но като гражданин трябва да се замислиш дали наистина искаш това“, казва тя.

„Всичко, което произвеждаме, използваме и от което се наслаждаваме, като вода, въздух и гори, идва от Земята и трябва да го пазим. През последните петдесет години не сме го осъзнавали достатъчно. Затова сега сме на прага на преломна точка“. 

На 78 години тя продължава да се бори, защото вярва в силата на повторението. „Има много големи проблеми, но нищо не е толкова спешно, колкото тази криза. Нещата трябва да се подобрят, но могат и да се влошат. Трябва да се опитаме да предотвратим това“. 

Източник: БТА

Конго ще отмени забраната за износ на кобалт от 16 октомври и в бъдеще ще регулира предлагането чрез годишни квоти. Това съобщи в неделя Националният орган за регулиране и контрол на пазарите на стратегически минерали, цитиран от Ройтерс. 

На миннодобивните компании ще бъде разрешено да изнесат до 18 125 тона кобалт до края на 2025 г. За 2026 и 2027 г. квотите ще бъдат определени на по 96 600 тона годишно, уточниха от регулатора.

Конго, което през миналата година осигуряваше около 70 на сто от световното производство на кобалт, спря износа през февруари след спад на цените до най-ниските нива от девет години. Забраната бе удължена през юни и доведе до обявяване на форсмажорни обстоятелства от големи производители като „Гленкор“ (Glencore) и китайската „СиЕмОуСи  Груп“ (CMOC Group).

 Значителна част от добива на кобалт в страната идва от дребномащабния сектор, който до голяма степен е нерегулиран, което затруднява световните купувачи при проследяване на произхода и спазването на международните стандарти.

Преминаването към квотна система се извършва на фона на засилващия се конфликт в източната част на страната. Правителството обвинява незаконния добив на полезни изкопаеми в подпомагане на насилието от страна на бунтовниците М23.

Новата система, подкрепяна от „Гленкор“ и отхвърляна от „СиЕмОуСи Груп“, има за цел да намали запасите и да стабилизира цените. Квотите ще се разпределят въз основа на предишния износ на суровината, която е ключова за производството на батерии за електрически превозни средства.

От „Гленкор“ отказаха коментар, а „СиЕмОуСи Груп“ първоначално не е била открита за изявление.

Според регулатора 10 на сто от бъдещите обеми за износ ще бъдат запазени за стратегически национални проекти. Квотите ще могат да бъдат променяни в зависимост от развитието на пазара или напредъка на местното рафиниране. Органът си запазва правото да изкупува обратно запасите от кобалт, които надвишават разрешените тримесечни квоти на дадено дружество, се посочва в съобщението.

Източник: БТА

Делът на източногерманците на ръководни длъжности леко се е увеличил от 2018 г. насам, показват цитирани от Ен Те Фау данни от т.нар. елитен монитор, представени от пълномощника на федералното правителство за Източна Германия – Елизабет Кайзер от Социалдемократическата партия.

Съществуват значителни различия между отделните сектори. В политиката делът е достигнал 21,4 процента през миналата година, докато в администрацията се е повишил до почти 13 на сто. В бизнеса и културата, напротив, има спад – в бизнеса делът намалява от около 5 процента през 2018 г. до 4 процента през 2024 г., а в културата – от над 9 процента до под 7 процента.

В проучването са анализирани 3000 управленски позиции в дванадесет сектора. За сравнение – делът на източногерманците е около 20 процента от населението на Германия.

Кайзер посочва, че правителствените програми за подпомагане вече дават резултат. През 2022 г. федералното правителство пое ангажимент да увеличи представителството на източногерманците на ръководни длъжности във федералната администрация. Оттогава делът се е повишил от малко под 14 на сто до 15,5 процента.

„Убедена съм, че разнообразието в обществото, както и в компаниите и висшия мениджмънт, е това, което прави страната ни успешна“, заяви Кайзер. По думите ѝ представителството създава приемане, особено в политиката и администрацията, а за по-нататъшен напредък трябва да се повишава осведомеността и да се прилагат целенасочени стратегии.

Федералният институт за изследване на населението (BIB) също е анализирал данни от над 50 000 служители в 73 от 104 федерални институции. Според института източногерманците са „много добре представени“ с дял от 23,9 процента. Във висшата държавна администрация обаче само 4,9 процента от тях заемат ръководна длъжност срещу 8,3 процента от западногерманците.

Разликата е видима и сред по-младите служители, което според института е „индикация за траен структурен проблем, повече от 30 години след обединението“. В институциите със седалище в Източна Германия, включително в Берлин, около 67 процента от ръководителите са от Западна Германия.

„Предстоящото пенсиониране на много ръководители и създаването на нови федерални институции в Източна Германия предлагат възможност за по-нататъшно подобряване на представителството на източногерманските служители“, заяви Софи Щрауб от Института за изследване на населението.

Проучването показва още, че само част от източногерманските респонденти виждат необходимост от действия. 22,2 процента от тях посочват насърчаването на многообразието и намаляването на дискриминацията като важни или много важни. Сред западногерманците този дял е 6,8 процента.

Източник: БТА