България
Петрова нива пази живо огнището на родолюбието, каза президентът Радев

Отново ни посреща легендарната Петрова нива със спомена за съдбовното лято на 1903 г., когато българите от Тракия и Македония възвестиха пред света, че единственият път към свободата е въоръжената борба и саможертва. Това каза тази вечер в местността Петрова нива президентът Румен Радев. В словото си по повод 122 години от Илинденско-Преображенското въстание държавният глава подчерта, че това историческо събитие поставя началото на „една величава епопея“, а размахът и организационната зрялост на въстанието го издигат до „исторически връх в борбите за национално освобождение на нашия народ“.
„С признателност поколения българи почитат паметта на въстаниците, на техните водачи и на хилядите четници, които превърнаха волята си за свобода в непреходен пример за безстрашие и родолюбие“, посочи президентът.
Радев благодари на Съюза на тракийските дружества, на Община Малко Търново, на патриотичните организации и на хилядите българи и тракийци, които всяка година се събират на Петрова нива, за да отдадат почит на героите. „Дълбока признателност към всички вас, наследници на тракийци, които стоите като щит срещу всеки опит за пренаписване на страниците на освободителните борби и грижовно пазите паметта и заветите, за да ги предавате на следващите поколения“, каза той. Защото само народ, който пази своето минало, има и бъдеще, допълни държавният глава. Поклон пред героите и мъчениците на Илинденско-Преображенското въстание, каза още Радев.
Съборът на Петрова нива се състоя под патронажа на държавния глава. На събитието бяха председателят на Народното събрание Наталия Киселова, вицепремиерът Атанас Зафиров, сливенският митрополит Арсений, председателят на Тракийските дружества в България Красимир Премянов, представители на Генералното консулство на Република България в Истанбул, депутати, кметове, общественици. В ритуалите и в тържествената проверка участваха военнослужещи от Военноморските сили и от Националната гвардейска част.
/БИ/
Източник: БТА
България
Велико Търново и Габрово да бъдат с обща кандидатура за Европейска столица на културата, предложи кметът на Велико Търново Даниел Панов

Велико Търново и Габрово да се обединят с обща кандидатура за Европейска столица на културата през 2032 година, предложи кметът на Велико Търново Даниел Панов.
Идеята беше представена в рамките на фестивала „48 часа – Варуша Юг“. На откритата сцена пред крепостта „Царевец“ артистичният директор на фестивала Галин Попов благодари на всички участници и гости, които за четвърта година споделят културните и артистичните пространства на Велико Търново и посочи, че отдавнашна негова мечта е двата града да обединят усилия и да покажат своя потенциал в обща кандидатура за престижното отличие. Темата на фестивала е „Нагоре – надолу: далеч по-близо“, в която съществена част е добросъседството. През тази и следващата година предстои кандидатстването на България за Европейска столица на културата, и ако двата града обединят усилията си, ще имат всички шансове за успех, каза Попов.
Кметът Даниел Панов подчерта, че иска да подаде ръка от старопрестолния град към Габрово и призова всички артисти, които подкрепят тази идея да работят заедно за нея, защото двата града споделят един общ регион и имат богати исторически връзки от Възраждането насам.
Партньор на фестивала във Велико Търново през тази година е Гьоте институт. Директорът на института и ръководител на на отдел Културна програма Кирстен Хакенброх посочи, че е впечатлена от богатата му програма и обмена на различните култури, езици и общуване в различните над 50 локации във Велико Търново, което е добра предпоставка за развитие.
Фестивалната програма тази вечер включваше няколко различни открити сцени, където музиканти от различни стилове, представяха пред стотици гости своето изкуство. След спектакъла „Звук и светлина“, който тази година навършва 40 години от основаването си, публиката се потопи в хармонията на женския хор с диригент Ваня Монева, като преди това на сцената се изявиха хористите от „Плетеница“.
Във вечерните часове близо десет музикални формации свириха на откритите сцени, десетки бяха изложбите, творческите срещи и арт работилниците. В неделния ден фестивалната програма започва с неделна литургия в църквата „Свети Николай“, с беседа и дискусия за делото на майстор Колю Фичето, подготвена от Историческия музей в Дряново. В Художествената галерия „Борис Денев“ ще се състои философска закуска, посветена на темата за машините и хората със Зорница Христова. Предстоят атрактивни забавления с камера обскура, концерти, йога упражнения, творчески работилници и срещи с творци в различни жанрове.
Източник: БТА
България
Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава като символ на съпротива и борба за свобода, каза Наталия Киселова

Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като символ на съпротива, на борба за свобода, която вдъхновява бъдещите поколения за борба срещу потисничеството. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова в словото си при отбелязването на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в местността Петрова нива.
Преди 122 години през горещото лято на 1903 г. по Илинден, на Преображение и на Кръстовден, в Македония и в Тракия са сформирани чети, не просто да се борят по революционен път за осъществяването на чл. 23 от Берлинския договор, който декларативно предоставя политическа автономия на Македония и на Одринска Тракия. На тези светли християнски празници нашите предци отхвърлят властта на Османската империя и смело защитават идеалите за свобода и за присъединяване към родината, за национално обединение, посочи Киселова.
След решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан и историческият конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация тук в местността Петрова нива, на който след бурни дискусии с единодушие е приет план за въстание и въстанически щаб, отбеляза тя.
Масовият характер на въстанието е причината малко след първите въоръжени сблъсъци в Одринска Тракия и в Странджа да бъдат освободени значителни територии, населени с българи, коментира председателят на парламента. На освободените територии е обявена т.нар. Странджанска република, като това е най-категоричната заявка за отхвърляне на султанската власт, каза още Киселова.
Макар тази република да просъществува по-малко от месец, тя остава завинаги в летописите на българската история. Въстанието е разгромено, а територията – разорена, но дори и след това въстаниците не изоставят населението на милостта на турската армия, а с оръжие защитават населението, което се изтегля към Княжество България, отбеляза Наталия Киселова. Вечна слава на героите на самородната Странджанска република, завърши словото си тя.
Честванията в Петрова нива бяха под патронажа на президента Румен Радев. Сред присъстващите бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, сливенският митрополит Арсений, председателят на Тракийските дружества в България Красимир Премянов, представители на Генералното консулство на Република България в Истанбул, депутати, кметове, общественици.
Източник: БТА
България
Когато има политическо противопоставяне, страдат и правомощията, съвместна компетентност между президента и правителството, каза Наталия Киселова

Конституцията и законите са предвидили съвместна компетентност по определени въпроси и това през годините с различен променлив резултат показва, че тогава, когато има политическо противопоставяне, от това страдат и правомощията, които са съвместна компетентност между държавния глава и правителството. Това каза председателят на Народното събрание Наталия Киселова пред журналисти на Петрова нива относно липсата на назначен председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и на главен секретар на МВР.
На въпрос дали законови промени биха били решение, за да се назначи главен секретар на МВР и председател на ДАНС без подписа на президента, Киселова отговори, че Народното събрание е мястото за обсъждане на тези въпроси. „Дискусии в социалните мрежи и във Фейсбук не са решение. Има ред, по който тези въпроси се обсъждат. Народното събрание е добра платформа, в която могат да се обсъдят“, посочи тя.
Председателят на Народното събрание Наталия Киселова участва в отбелязването на 122 години от Илинденско-Преображенското въстание в историческата местност Петрова нива. Честването беше под патронажа на държавния глава Румен Радев.
/БИ/
Източник: БТА
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 2 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 2 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Икономикапреди 2 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Спортпреди 2 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица