Във временен павилион, разположен на площад „Скандербег“ в центъра на Тирана, изложбата на немската фотографка Юта Бенценберг „Не поглеждай назад към горящата къща“ продължава да привлича общественото внимание с едно силно визуално пътешествие през паметта, загубата и артистичното прераждане, предаде за БТА албанската новинарска агенция АТА.

Изложбата предлага дълбоко личен и исторически разказ за Албания през 90-те години на миналия век, структуриран в три глави: портрети и сцени от ежедневието от посткомунистическия преход на страната; колажи, създадени от фрагменти от личния архив на Бенценберг; и за първи път изображения, получени от обгорелите негативи на пожар през 2006 г., който унищожи близо 90 процента от работата ѝ.

Заедно с куратора Олси Ходжа, Бенценберг работи директно с повредените негативи, за да създаде нови фотографски произведения, които са на границата между документалната фотография и съвременното изкуство. Резултатите са публикувани и в последната ѝ книга „Не поглеждай назад към горящата къща“.

Министърът на туризма, културата и спорта, Бленди Гонджа, похвали изложбата като огледало на споделената история на страната.

„Това е изложба, която кани посетителите да погледнат отвъд материалните загуби, откривайки как изкуството може да се прероди както като лична история, така и като отражение на колективната памет на нацията“, написа Гонджа в социалните мрежи в петък.

Изложбата е с вход свободен и е отворена за публиката всеки ден от 10:00 до 20:30 часа в галерия HBS, Временен павилион, площад „Скендербег“.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА

Длъжниците с малките по размер неплатени сметки да бъдат изпращани първо към съдебните изпълнители и само ако не платят, да отиват на съд, предложиха от българската Камара на частните съдебни изпълнители по време на международна работна среща по актуални въпроси на съдебното изпълнение в България и Сърбия, която се проведе днес в сръбската столица Белград.

От Камарата уточняват, че предложението се отнася до сметките за ток, вода, парно и телефони и други дребни задължения.

„Това е проблем, който засяга стотици хиляди граждани и на практика едно задължение от 50 лв. нараства с държавните такси на съда, адвокатските възнаграждения в полза на кредитора, после като дойде при съдебния изпълнител има ново адвокатско възнаграждение, и това задължение от 50 лв. вече е станало 500-700-1000 лв. „, каза за БТА председателят на Българската камара на частните съдебни изпълнители Георги Дичев по време на работната среща. 

Към момента в България доставчикът на определената услуга дава директно на съд длъжникът и той научава за задължението си, след като му е присъден запор върху заплатата и сметките в банката, уточни Дичев.

Според него дотук се стига, защото е честа практика гражданите в България да не живеят на постоянния си адрес, но се счита, че са уведомени за задължението, ако два пъти не са намерени от призовкаря и на адреса се залепи призовката.

„И тук проблемът е, че не винаги гражданинът е недобросъвестен. Да кажем не е уведомен, че дължи или е забравил, че дължи сметка от 30 лв. по някаква причина, а той би платил тази дребна сума, ако знае, че ще бъде директно съдебно процесуиран. Затова не е редно държавата да стоварва върху него цялата си репресивната съдебна машина“, каза още Дичев.

България е единствената държава в Европа, в която спрямо длъжниците се използват единствено принудителните мерки на съдебното изпълнение, добави председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев.

Според него трайната тенденция и вече установена практика в Европа е задълженията да се събират чрез доброволни мерки от страна на съдебните изпълнители преди намесата на съда.

Дичев допълни, че тази практика в Европа е в изпълнение на чл. 34 от Инструкцията на Европейска комисия (EК) за ефикасност на правосъдието в Европа от 17.12.2009 г. за по-добро приложение на съществуващата препоръка на Съвета на Европа за съдебното изпълнение.

„Съдебните изпълнители може също да бъдат упълномощени да изпълняват второстепенни дейности, съвместими с ролята им, целящи да гарантират и обезпечат зачитането на правата на страните и да ускорят съдебния процес или да облекчат работата на съдилищата. Наред с други дейности, може да бъдат включени: извънсъдебно връщане на дълг (доброволно изпълнение), доброволна продажба на движимо или недвижимо имущество на публичен търг, извънсъдебно събиране на доказателства (документиране на фактически обстоятелства, включително в интернет пространството), процедури по несъстоятелност“, се казва в Инструкцията на ЕК, припомнят от Камарата на частните съдебни изпълнители.

Според Георги Дичев стотици хиляди български граждани ежедневно без основание обвиняват частните съдебни изпълнители за нарастването на неизплатени задължения и задават основателния въпрос защо за такива дребни суми са им наложени запори на сметките, заплатите и пенсиите.

По време на работната среща в Белград българските и сръбските съдебни изпълнители споделиха примери от практиката на съдебното изпълнение в двете страни.

Практиката на съдебното изпълнение в България по отношение на малките по размер задължения засяга и младите български граждани, смятат от Камарата на частните съдебни изпълнители.

Заради тенденцията на този вид задлъжнялост Камарата инициира национална кампания „Управление на лични финанси и кредити – основни правила и информирани решения“ и предостави базови, полезни знания по управление на личните финанси за младежи на възраст между 17 и 19 години.

В кампанията през учебната 2024/2025г.участваха над 7 500 ученици от 103 училища, а обученията са проведени безвъзмездно в 21 области в България от 27 частни съдебни изпълнители на доброволен принцип, добавиха от професионалната организация.

Източник: БТА