Икономика
Петролът се насочва към трето поредно месечно поевтиняване заради силния долар и изобилието на предлагането

Цените на петрола се понижават в азиатската търговия в петък и са напът да отбележат трети пореден месечен спад, тъй като по-силният щатски долар и слабите икономически данни от Китай ограничиха търсенето, а увеличеното предлагане от основните производители в света компенсира ефекта от западните санкции върху руския износ, съобщава Ройтерс.
Фючърсите на суровия петрол Брент поевтиняха с 48 цента, или с 0,74 на сто, до 64,52 долара за барел към 08:50 часа българско време, докато американският суров петрол се търгува на цена от 60,12 долара за барел, което е спад с 45 цента, или с 0,74 на сто.
„По-силният щатски долар оказа натиск върху инвеститорския апетит в целия сектор на суровините“, посочват анализатори от Ей Ен Зет (ANZ) в свой доклад. Валутата поскъпна, след като президентът на Управлението за федералния резерв на САЩ Джером Пауъл заяви, че понижението на лихвените проценти през декември не е гарантирано.
Допълнителен натиск върху пазара оказаха и нови данни, според които производствената активност в Китай се е свила за седми пореден месец през октомври. И двата сорта петрол се очаква да приключат октомври със спад в цените си от около 3 на сто, тъй като растящото предлагане надвишава ръста на търсенето.
Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и големите производители извън картела увеличават добива, за да спечелят пазарен дял. Това по-голямо предлагане се очаква да смекчи ефекта от западните санкции, които ограничават руския износ към основните купувачи на Москва – Китай и Индия.
ОПЕК+ се очаква да обсъди умерено увеличение на производството през декември, посочват запознати източници преди предстоящата в неделя виртуална среща на групата. Осемте основни членки на алианса вече са увеличили колективните си цели за добив с над 2,7 милиона барела дневно – около 2,5 процента от глобалното предлагане.
Междувременно износът на суров петрол от Саудитска Арабия – най-големия износител в света – е достигнал шестмесечен връх от 6,407 милиона барела дневно през август, сочат данни на Съвместната инициатива за събиране на данни за петролния пазар (JODI). Очаква се количествата да продължат да нарастват и през следващите месеци.
А доклад на Американската енергийна информационна администрация (Energy Information Administration – EIA) посочи, че производството на суров петрол в САЩ е достигнало нов рекорд от 13,6 милиона барела дневно през миналата седмица.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в четвъртък, че Китай е съгласен да започне процес на закупуване на енергийни ресурси от САЩ, като подчерта, че може да бъде сключена мащабна сделка, включваща покупки на петрол и газ от щата Аляска.
Анализаторите обаче остават скептични дали подобно споразумение ще доведе до значителен ръст на китайското търсене.
„Аляска произвежда едва около 3 процента от общото производство на суров петрол в САЩ – сравнително малко количество – и смятаме, че евентуалните китайски покупки на втечнен природен газ от региона вероятно ще зависят изцяло от пазарните условия“, коментира анализаторът на „Барклис“ (Barclays) Майкъл Маклин.
Източник: БТА
Икономика
Българският бизнес ще плаща с почти 38 на сто по-евтин ток в събота в сравнение с днес, сочат данните на БНЕБ

При средна цена от 167,70 лева (без ДДС) за мегаватчас e търгувана днес електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в пазарен сегмент „Ден напред“, сочат данните след затварянето на борсата. Сделките са на база утрешен ден на доставка – 1 ноември, събота.
Енергийната борса затвори вчера при средна цена от 269,03 лв. за мегаватчас. Това означава, че електроенергията за българския бизнес утре ще бъде по-евтина с 37,66 процента в сравнение с цената за днешния ден.
Средната цена на пиковата енергия (09:00-20:00 часа) за утре е 142,22 лв. за мегаватчас, докато извънпиковата енергия (01:00-08:00 ч.; 21:00-24:00 ч.) е изтъргувана при средно 193,19 лв. за мегаватчас.
Данните от БНЕБ показват, че са продадени общо 79 765,42 мегаватчаса електроенергия.
В пазарния сегмент „В рамките на деня“ среднопретеглената цена на БНЕБ за 60-минутните продукти към момента е 295,64 лв. (без ДДС) за мегаватчас.
За 15-минутните продукти среднопретеглената дневна цена към този час е 253,82 лв. (без ДДС) за мегаватчас.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
Железопътният превоз на пътници в ЕС достигна рекордни нива през 2024 г., българите са сред най-малко ползващите с влакове в съюза
Железопътният превоз на пътници в Европейския съюз е нараснал с 5,8 процента през 2024 г., показват публикуваните днес данни на европейската статистическа агенция Евростат. През миналата година с влакове са били извършени общо 443 милиарда пътникокилометра (pkm), спрямо 419 милиарда през 2023 г. Това е най-високото ниво, отчетено от началото на статистическото наблюдение през 2004 година.
Най-голям брой пътувания са извършени в Германия – 2,904 милиарда пътници, следвана от Франция с 1,320 милиарда и Италия с 843 милиона пътници. В другия край на класацията са Литва (5 милиона), Естония (8 милиона) и Гърция (14 милиона).
Най-силен ръст в броя на превозените пътници спрямо предходната година е отчетен в Унгария – 60 процента, пред Латвия (13,9 процента) и Ирландия (10 процента). Спад е регистриран в Румъния (-4,9 процента) и България (-3,1 процента).
По отношение на броя пътници на глава от населението Люксембург е водещ с 32,8 пътувания на човек, следван от Дания (31,0) и Германия (30,0). Най-ниските нива са отчетени в Гърция и Литва (по 1,5 пътувания на човек), както и в България и Румъния (по 3,6).
Железопътният превоз на товари в ЕС е отчел лек спад. През 2024 г. обемът на товарните превози е достигнал 375 милиарда тонкилометра (tkm), спрямо 378 милиарда през 2023 г., което представлява намаление от 0,8 процента.
Германия остава водеща в товарните железопътни превози с 126,3 милиарда тонкилометра, следвана от Полша (56,7 милиарда) и Франция (32,2 милиарда). В Ирландия, Люксембург, Гърция и Естония обемът на превозените товари е под 1 милиард тонкилометра.
Основните видове товари, транспортирани по железопътен път в ЕС през 2024 г., са метални руди (12,2 процента от общия обем), кокс и рафинирани нефтопродукти (10,1 процента) и основни метали и метални изделия (8,9 процента), сочат още данните на Евростат.

Източник: БТА
Икономика
България е четвърта в ЕС по най-нисък дял от БВП към приходите от данъци през 2024 г., според Евростат

Съотношението на данъците в Европейския съюз (ЕС), в това число и нетните социални вноски, към брутния вътрешен продукт (БВП) е нараснало от 39,9 на сто през 2023 г. до 40,4 на сто през миналата година. В еврозоната съотношението расте съответно от 40,5 до 40,9 на сто, според най-новите данни на Евростат, публикувани днес.
В абсолютно изражение през 2024 г. приходите от данъци и социални осигуровки в ЕС са се увеличили с 387 млрд. евро в сравнение с 2023 г. и са достигнали 7,281 трилиона. евро.
В България данъците и нетните социални вноски, представени като дял от БВП, са се покачили от 30 на сто през 2023 г. до 30,5 на сто през 2024 година. Така през миналата година България е била на четвърто място в ЕС по размер на данъчното бреме спрямо икономическата продукция – след Ирландия, Румъния и Малта.
През 2022 г. съотношението данъци/БВП в страната ни достигна най-висока точка от 2004 г. – 31,1 на сто, сочи справка в база данните на Евростат.
Най-високо е съотношението на данъците към БВП в Дания, Франция и Белгия
Съотношението на данъците към БВП през 2024 г. е варирало значително в страните от ЕС, като най-висок дял е отчетен в Дания (45,8 на сто от БВП), Франция (45,3 на сто) и Белгия (45,1 на сто). На другия край на скалата са били Ирландия (22,4 на сто от БВП), Румъния (28,8 на сто) и Малта (29,3 на сто).
Най-голямо увеличение на съотношението на данъците към БВП отчитат в Малта, Латвия и Словения
През миналата година на годишна основа съотношението на данъците към БВП се е увеличило в 22 държави от ЕС, като най-значителен ръст е регистриран в Малта (от 26,7 на сто през 2023 г. до 29,3 на сто през 2024 г.), Латвия (от 33 на 35,5 на сто) и Словения (от 36,8 на 38,8 на сто), докато пет страни членки са отбелязали намаление.
Източник: БТА
- 
   Технологиипреди 3 месеца Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации 
- 
   Спортпреди 3 месеца Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица 
- 
   Икономикапреди 2 месеца Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай 
- 
   Святпреди 2 месеца Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати 
- 
   Икономикапреди 3 месеца Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“ 
- 
   Българияпреди 2 месеца Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието 
- 
   Балканипреди 3 месеца Балканипреди 3 месецаУкрайна се подготвя за евентуално посещение на Ердоган, заяви украинският посланик в Турция 
- 
   Святпреди 2 месеца Святпреди 2 месецаПредседателят на Европейския съвет: Единството между Европа и САЩ е от жизненоважно значение за постигането на траен мир в Украйна 

 
 
									 
																	 
									 
																	 
									 
																	 
									 
																	 
									 
																	 
									 
																	 
			 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											 
											