Международните търговски споразумения на Европейския съюз водят до нарастване на износа, сочи доклад, представен днес от Европейската комисия. 

Според документа износът към Мексико, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство е компенсирал намалението на продажбите на превозни средства, автомобилни части и електрически машини вследствие на санкциите на ЕС срещу Русия.

Увеличеният внос на газ от Алжир, Казахстан и Норвегия, както и на мед от Чили, е спомогнал за преодоляване на последиците от ограничаването на руския внос след въвеждането на санкциите, се посочва още в доклада.

Миналата година износът на стоки към 76-те преференциални търговски партньори на ЕС е нараснал два пъти по-бързо от износа към държавите без споразумения за свободна търговия — съответно с 1,4 на сто спрямо 0,7 процента.

Износът на ЕС за Канада се е увеличил с 51 процента от 2017 г. насам, в сравнение с 20 процента ръст към останалата част от света. Общият износ на селскостопански и хранителни стоки от ЕС е достигнал нов рекорд през 2024 г. – 235 милиарда евро, което представлява увеличение с 2,8 на сто спрямо 2023 г.

Износът на селскостопански и хранителни продукти към преференциални търговски партньори е възлизал на 138 милиарда евро, с ръст от 3,6 на сто, докато към партньори без споразумения за свободна търговия е отчетено увеличение от 1,6 процента.

Търговията на ЕС с услуги с преференциални партньори достига 1,3 трилиона евро. По последни данни за 2023 г. този обмен се е увеличил над три пъти повече спрямо ръста при партньорите без споразумения за свободна търговия – съответно с 4,5 процента срещу 1,2 процента.

Европейската комисия отбелязва, че ЕС разполага с 44 действащи търговски споразумения. През настоящата година са приключили преговорите с Индонезия и са предложени споразумения с държавите от Меркосур и с Мексико, които предстои да бъдат разгледани от Съвета на ЕС и Европейския парламент.

В момента Съюзът води преговори за сключване на търговски споразумения с Индия, Малайзия, Филипините, Тайланд и Обединените арабски емирства. 

Източник: БТА

Еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис поздрави България за упоритата и дисциплинирана работа при изпълнението на критериите за приемане на еврото и подчерта, че подготовката на страната за присъединяване към еврозоната върви по план.

„Приемането на еврото от България е фундаментален момент. (…) Позволете ми да поздравя още веднъж България за упоритата работа, която свърши, както и дисциплината във връзка с изпълнението на критериите от Маастрихт. С радост отбелязвам, че цялостната подготовка от страна на българските институции за присъединяването към еврозоната върви по план – съгласно вашия график за въвеждането на еврото“, каза Домбровскис в интервю за БТА.

Според него приемането на еврото ще донесе осезаеми ползи за гражданите и бизнеса – премахване на разходите за обмяна на валута, по-лесни трансгранични плащания, по-голяма прозрачност на цените и по-добър достъп до финансиране.

Домбровскис изтъкна и значението на разумната фискална политика, която България провежда последователно от 1997 г. досега, подчертавайки нуждата от запазване на тази стабилност и надграждане върху вече постигнатите резултати след въвеждането на еврото.

В контекста на дигиталната трансформация той посочи, че цифровото евро ще гарантира постоянен достъп на гражданите на еврозоната до публични средства в дигиталната ера. Домбровскис допълни, че ЕС трябва да надгради постигнатия напредък, за да бъде постигнат общ подход по проекта до края на годината по време на датското ротационно председателство.

Следва целият текст на интервюто:

Г-н Домбровскис, остават по-малко от 2 месеца до приемането на еврото в България. Как оценявате подготовката на този процес и имате ли някакви препоръки?

– Приемането на еврото от България е фундаментален момент. Във време на нарастващо разделение и глобална фрагментация, България, след по-малко от 2 месеца, ще направи нова важна стъпка към по-нататъшно интегриране на своята икономика и общество към сърцевината на европейския проект. Позволете ми да поздравя още веднъж България за упоритата работа, която свърши, както и дисциплината във връзка с изпълнението на критериите от Маастрихт. С радост отбелязвам, че цялостната подготовка от страна на българските институции за присъединяването към еврозоната върви по план – съгласно вашия график за въвеждането на еврото.

Пристигам в България, за да обсъдя с българските власти подробностите около преминаването към еврото. Знам, че правителството е въвело мерки, за да гарантира, че преходът ще се осъществи по контролиран, добре организиран и прозрачен начин. Всички български граждани трябва да бъдат добре информирани за процеса на преминаване към еврото и за практическите промени, произтичащи от еврото. Това включва информация, свързана с датата на въвеждане, показването на цените в лева и в евро, тегленето на пари в брой от банкомати и възможностите за обмяна на левове през следващите месеци и години. Особено високо оценявам ролята, която пощите ще играят за осигуряване на прехода в селските райони. Това е усилие на цялото общество. 

Пътят на България към еврото е белязан от стабилен напредък, основан на упорита и неспирна работа. Този труд вече е донесъл ползи на българите – тези усилия превърнаха страната ви в по-добро място за живот и бизнес. Убеден съм, че това ще продължи да бъде така и че работата ще продължи да дава плодове за поколенията след нас.

Как според Вас приемането на еврото ще се отрази на хората и бизнеса непосредствено сега, както и в дългосрочен план? 

– Присъединяването към еврозоната ще донесе осезаеми ползи за българските граждани и бизнеса: край на разходите за обмяна на валута, по-лесни трансгранични плащания, повишена прозрачност на цените и по-добър достъп до финансиране. То ще допринесе и за стимулиране на търговията, инвестициите и създаването на работни места. Наред с това еврото ще даде на България по-значима роля в структурите за вземане на решения в еврозоната като Европейската централна банка и Еврогрупата. Еврото ще улесни пътуванията на българите, а туристите с по-голяма лекота ще се наслаждават на българското гостоприемство. То ще утвърди България като инвестиционна и туристическа дестинация – виждаме го ясно от примера на Хърватия. 

Всъщност еврото е нещо повече от валута. То е мощен символ на европейската интеграция, на икономическа стабилност, на геополитическа сила. Нека видим голямата картина: присъединяването на България към еврозоната трябва да се разглежда в контекста на това как еволюират понятия като суверенитет и устойчивост в нашия все по-многополюсен и нестабилен свят. Участвайки в управленските структури на ЕС и еврозоната, България може да има по-голямо влияние и значително да повиши своята видимост. Освен това страната ще стане по-устойчива на външни турбуленции – видяхме, че еврото защити граничещите с Русия страни от парични сътресения.

Как оценявате фискалната позиция на България и смятате ли, че са необходими някакви промени? 

– Нека първо подчертая, че България традиционно провежда разумни фискални политики – тя успява да го прави от 1997 г. насам. Това дава плодове по отношение на макроикономическата стабилност и привличането на чуждестранен капитал и ноу-хау. Валутният борд на България помага в това отношение. Сега ще бъде важно това добро представяне да продължи и в еврозоната и да надграждаме върху постиженията. Което означава да не губим силната фискална основа, която страната има. Вярвам, че с приемането на еврото България ще стане по-привлекателна за чуждестранните инвеститори. Видях го в моята страна Латвия; наскоро го наблюдавахме и в Хърватия. А инвеститорите също ще следят бюджетните политики на България. 

След 1 януари 2026 г. поддържането на дисциплината и инерцията за реформи ще увеличи и умножи ползите, които членството в еврозоната предоставя. Особено в области като подобряване на бизнес средата, борба с корупцията и инвестиране в умения. България разполага с добре образовани, квалифицирани и талантливи хора, а благоприятната среда ще разгърне допълнително техния потенциал. Европа е готова да окаже помощ на България в усилията за реформи, от които се нуждае, чрез предоставяне на съвети за политиките, техническа подкрепа и, най-важното – финансиране за постигането на тези цели. Рамката на ЕС за икономическо управление ще продължи да се прилага за България и след като тя стане част от еврозоната – както и за всяка друга държава член.

На какъв етап е процесът на въвеждане на цифровото евро и каква е позицията на ЕК по въпроса? 

– През юни 2023 г. Европейската комисия направи предложения за създаване на цифрово евро, както и за установяването на евробанкнотите и монетите в брой като законно платежно средство. Тези предложения в момента се обсъждат в Съвета на ЕС и Европейския парламент. Цифровото евро ще гарантира непрекъснат достъп до публични средства за гражданите на еврозоната в дигиталната ера. То също така ще запази поверителността при плащанията, ще създаде устойчива европейска платежна среда и ще осигури платформа за развитие и иновации на частните решения за дигитални плащания. Потребителите ще имат по-богат избор от платежни средства, както и възможност да извършват плащания с цифрово евро офлайн, което ще насърчи дигиталното и финансово приобщаване. Цифровото евро ще засили стратегическата автономност и устойчивост на еврозоната и ще намали съществуващата зависимост от външни фактори. То ще осигури инфраструктура за по-добро реагиране при кризи.

Наскоро държавите членки постигнаха напредък със споразумението по институционалната структура за определяне на лимити за притежание. Трябва да надградим този прогрес, за да реализираме амбицията на датското ротационно председателство за постигане на общ подход в Съвета до края на годината.

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА