Икономика
Петролът поскъпна след нови ограничения свързани с дейността на „Шеврон“ във Венецуела

Цените на петрола се повишиха в азиатската търговия на фона на опасения за бъдещите доставки, след като САЩ ограничиха дейността на американската енергийна компания „Шеврон“ (Chevron) във Венецуела, предаде Ройтерс. Печалбите обаче останаха ограничени поради очакванията за увеличаване на добива от страна на ОПЕК+.
Фючърсите на сорта Брент от Северно море, който е референтен за Европа, нараснаха с 25 цента или 0,4 на сто до 64,34 долара за барел.
Котировките на американския лек суров петрол поскъпна с 24 цента или 0,4 на сто до 61,13 долара за барел.
Администрацията на президента Доналд Тръмп издаде нов лиценз на „Шеврон“, който ѝ позволява да запази активите си във Венецуела, но забранява износа на петрол и разширяване на дейността, съобщи Ройтерс, позовавайки се на източници.
„Загубата на венецуелския петрол от „Шеврон“ ще доведе до недостиг за американските рафинерии, които ще се наложи да увеличат вноса от Близкия изток“, коментира Робърт Рени, ръководител на отдела за пазарни стратегии в „Уестпак“ (Westpac).
През последните години лицензите, издадени на „Шеврон“ и други международни компании, допринесоха за частично възстановяване на добива във Венецуела, който достигна около 1 млн. барела дневно въпреки санкциите.
Въпреки това, повишенията на цените останаха ограничени заради очакванията, че ОПЕК и съюзниците ѝ, известни като ОПЕК+, могат да увеличат производството. Пълната среща на групата е насрочена за сряда, но не се очаква промяна в политиката, посочват източници. Потенциално решение за увеличаване на добива през юли може да бъде взето в събота, когато осем страни членки ще проведат отделни разговори.
„Цените на петрола се движат в тесен диапазон през последните сесии, тъй като пазарът се подготвя за възможно свръхпредлагане през втората половина на годината“, заяви Приянка Сачдева, старши пазарен анализатор в „Филип Нова“ (Phillip Nova). Тя добави, че неспазването на квотите от страна на някои членки на ОПЕК, както и търговската политика на САЩ, оказват натиск върху глобалното търсене.
Пазарът получи допълнителна подкрепа и от изказване на президента Тръмп по-рано тази седмица, че се обмислят нови санкции срещу Русия.
„Това увеличава риска от допълнителни ограничения върху руските енергийни потоци“, заявиха в бележка стратези по суровини от Ей Ен Джи (ING).
Източник: БТА
Икономика
Носителят на „Син флаг“ плаж Хижа „Черноморец“ край Варна привлича туристи със съхранената природна красота

За трета година плаж Хижа „Черноморец“ край Варна е носител на престижното отличие „Син флаг“. За БТА представителят на концесионера Станко Стоянов посочи, че основната цел е всичко на ивицата да бъде направено от естествени материали, за да се вписва в красотата на околната природа. Стоянов уточни, че чадърите не са с традиционните покрития, а със слама. От тази година и повечето от шезлонгите вече са от дърво, а не от пластмаса. Стопаните на плажа са осигурили и специални пътеки, за да могат хората с увреждания да стигат до ивицата и до морето.
Синият флаг носи престиж, но и задължава, коментира Стоянов. По думите му е лесно да се изпълнят традиционните изисквания – плажът да е чист, да има съдове за разделно събиране на сметта, да са осигурени спасители и медицинско обслужване. Най-трудното е да се съхрани природата и всичко да се впише в общата картина, за да бъде ивицата различна, красива и привлекателна за туристите, допълни Стоянов. По думите му усилията на стопаните са насочени точно в тази посока, а мнозина от гостите реагират с изненада, че по нашето Черноморие има такова кътче.
БТА представя поотделно всички 30 български плажове и пристанища, наградени със „Син флаг“ от международното жури на Програмата в Копенхаген. Навършват се 30 години от присъждането на първото отличие за страната – пилотният „Син флаг“ е издигнат на плажа на Слънчев бряг на 4 юли 1995 година.
/ЦМ/
Източник: БТА
Икономика
До края на лятото в Сливен започва санирането на одобрените жилищни блокове по Плана за възстановяване и устойчивост

До края на лятото в Сливен се очаква да започне санирането на многофамилните жилищни сгради, одобрени по първия етап на Националния план за възстановяване и устойчивост – процедура BG-RRP-4.023 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап I“.
БТА припомня, че общо 26 бяха класираните проектни предложения за финансиране по третата процедура за саниране на многофамилни жилищни сгради. Приемът на документи започна през юни 2024 г. Одобрените сгради получават до 100 процента безвъзмездна финансова помощ. Общата стойност на ремонтните дейности е над 27 милиона лева.
В края на 2024 г. и началото на 2025 г. Община Сливен сключи 16 договора за безвъзмездна финансова помощ с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Одобрените сгради се намират в кварталите „Стоян Заимов“, „Център“, „Клуцохор“, „Дружба“, „Сини камъни“, „Българка“ и „Младост“.
Към момента са подписани 14 договора за инженеринг (включващ проектиране, строителство и авторски надзор). До дни се очаква да бъдат сключени договори и за последните два обекта. Проектантските екипи вече извършват огледи на място и подготвят инвестиционните проекти. След тяхното съгласуване и издаване на разрешения за строеж ще започне реалното обновяване на сградите.
Сливен е сред водещите общини в страната по брой подадени кандидатури за новата програма за енергийна ефективност на МРРБ. Общината подаде документи за 81 жилищни блока. По този показател градът се нарежда веднага след София, Бургас и Варна. От тях 64 блока са включени в резервен списък, а един – в кв. „Република“ – е отхвърлен.
С реализирането на проектите се очаква значително повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд в града, както и подобряване на условията на живот за жителите на обновените квартали.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Броят на компаниите в несъстоятелност у нас намалява за втора поредна година, според доклад на „Кофас“

Броят на компаниите в несъстоятелност в България намалява за втора поредна година, сочи доклад на кредитния застраховател „Кофас“ (Coface). През 2024 г. компаниите в несъстоятелност у нас намаляват с 5,67 на сто спрямо предходната година до общо 449 фирми, след като през 2023 година годишното понижение възлизаше на 10,5 на сто.
Данните обаче често са нюансирани и привидно положителният преглед на бизнес условията през 2024 г. не може да се приема за чиста монета, посочва управителят на „Кофас“ за България Пламен Димитров. Въпреки това тенденциите в областта на несъстоятелността в България останаха стабилни, добавя той.
По думите му, редица противоречиви фактори са довели до сравнително умерено подобрение на условията в корпоративния сектор, като всички те са се компенсирали взаимно. Растежът на брутния вътрешен продукт от 2,8 процента през 2024 г. е подобрение в сравнение с 1,9 процента през 2023 г., но от друга страна, нетният износ бележи спад през цялата 2024 г.
За България един от основните експортни пазари е Германия, който натежава върху нетния износ и секторите, силно изложени на търговския натиск, като производството на пластмаси и каучук (един от секторите с най-висок процент на несъстоятелност), химическата промишленост и производството на метални изделия, посочва Димитров.
Наблюдаваме и двуцифрен ръст на реалните заплати, който се дължи основно на увеличението на минималната работна заплата с около 19 процента. Това, в съчетание с нарастващите оперативни разходи на фирмите, доведе до свиване на техните маржове на печалба. Освен това силното потребление на домакинствата, предизвикано от нарастването на реалните заплати, подобри ситуацията в секторите, ориентирани към потребителите, като текстилната промишленост и развлекателните дейности (един от секторите с най-ниски нива на несъстоятелност), казва Пламен Димитров.
По отношение на броя на компаниите в несъстоятелност, Унгария отчита най-резкия спад (-25,5 на сто), дължащ се на нормализирането на правните процедури след временния скок през 2022 г., докато спадовете в Сърбия и България (съответно 12,1 процента и 5,7 процента) са вследствие на по-стабилните макроикономически условия, според доклада. За разлика от тях, несъстоятелността е нараснала значително в Словения (+32,4 процента), Латвия (24,6 процента), Естония (10,2 процента) и Хърватия (7,3 процента), поради слабото вътрешно търсене, нарастващите разходи и структурните предизвикателства, особено в строителството и търговията.
Румъния също отбеляза значително увеличение с 9,4 процента, особено при средни и големи компании, на фона на високата инфлация и фискалните дисбаланси. Полша докладва 19 процента увеличение на несъстоятелността, което до голяма степен се дължи на трайното приемане на процедури за преструктуриране от времето на пандемията, които сега се използват широко за управление на проблемите с ликвидността. Същевременно Чехия (+1,9 процента) и Словакия (-3,5 процента) показаха относително стабилни тенденции, а Литва остана без промяна на годишна база (-1 процента), като несъстоятелността беше концентрирана в секторите на строителството и търговията на дребно, сочи докладът.
Източник: БТА
-
Балканипреди 5 дни
Турция е привлякла 10,59 милиона чуждестранни туристи в периода януари-април
-
Спортпреди 5 дни
Индиана Пейсърс записа втори успех над Ню Йорк Никс във финала на Източната конференция на НБА
-
Спортпреди 5 дни
Лудогорец пусна в продажба билетите за домакинството си на Арда Кърджали
-
Културапреди 4 дни
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Святпреди 5 дни
Русия обяви, че е свалила 94 украински дрона тази нощ
-
Святпреди 5 дни
Високопоставен представител на опозицията бе задържан два дни преди изборите във Венецуела
-
Спортпреди 5 дни
Мактоминей и Конте бяха отличени с индивидуални призове в Серия А
-
Българияпреди 5 дни
За повече от 80 процента от българите четенето на книги е важно, сочи проучване на „Тренд“