Ямбол ще разполага с над 140 млн. лева бюджет през 2025 г. Финансовата рамка бе одобрена с почти пълно единодушие на днешното заседание на Общинския съвет – с 32 гласа „за“, двама „против“ и двама „въздържал се“. 

Продължаване на мащабната инфраструктурна програма е акцент и за 2025 г., каза за БТА кметът Валентин Ревански. Приоритет през годините винаги е било облагородяването на откритите пространства. Освен на уличната мрежа, сега искаме да обърнем малко повече внимание и на пешеходците, и на велосипедистите, коментира още ямболският кмет.

Над 13,7 млн. лева са залегнали за строителната програма на общината. За улични ремонти са предвидени над 1,7 млн. лв., в това число проектиране на кръгови кръстовища, комбинирани пешеходни и велоалеи, както и на два нови пешеходни моста. Над 60,5 млн. лв. са предназначени за заплати и възнаграждения, като в това число се включват и заплатите в сферата на образованието.

„Изключително съм доволен, че бюджетът получи подкрепа от всички сили в местния парламент – не само от т.нар. група на кмета, но и от ляво, и от дясно, колегите са разбрали, че се опитваме да вършим работа в полза на гражданите и подкрепиха най-важния финансов документ“, коментира пред БТА председателят на Обс Антон Шиков. 

По думите му облагородяването на Ямбол ще продължи и с новия бюджет. „Една разходка в града показва, че се работи активно в момента. Надяваме се проблемът с липса на изпълнители да бъде по-малък и проектите да се реализират по-бързо. Всички знаят, че ремонт вкъщи е неудобство, но всички като граждани на Ямбол трябва да издържим, за да стане после по-хубаво“, допълни Шиков.

В настоящия бюджет за първи път са заложени 80 хил. лева за финансово подпомагане на лекари, специализанти и медицински кадри. Целта е така да осигурят необходимите кадри в държавните и общински лечебни заведения. Заложени са и 130 хил. лева за стимулиране на раждането и отглеждането на деца в Ямбол, подчерта председателят на ОбС.

Община Ямбол е в перфектно финансово състояние, отбеляза началникът на счетоводния отдел в администрацията Антония Царева. Тя цитира данни, публикувани на всяко тримесечие на сайта на Министерството на финансите. „Няма период, в който Община Ямбол да е била под средния размер на събираемост на данъци и по каквито и да било други показатели“, посочи Царева.

Източник: БТА

Към края на 2024 г. брутното богатство на домакинствата в България за първи път надхвърля 1 трилион лева, достигайки 1,00052 трилиона лв., съобщиха от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

От ЕКИП обявиха че са събрали информация за нов икономически индекс – „Богатство“, който измерва богатството на домакинствата в България. Индексът комбинира всички видове финансово богатство с нова методология за оценка на недвижимите имоти, целяща да отрази по-точно реалната икономическа стойност на активите, притежавани от българските граждани. Началната стойност на Индекса е 100 пункта в 2015 г., като неговата брутна стойност достига 262 пункта в края на 2024 г.

Икономистът от ЕКИП Стоян Панчев и инвестиционният експерт и изпълнителен директор на компанията за търговия с ценни метали „Тавекс“ (TAVEX) Макс Баклаян представиха основните резултати от анализа. Според данните към края на 2024 г. брутното богатство на домакинствата в номинално изражение се равнява на почти пет пъти размера на брутния вътрешен продукт на страната, или 493 на сто от БВП. На човек от населението се падат средно по 155 424 лв., а на едно домакинство – по 349 135 лв. За 2024 година общото брутно богатство на домакинствата се е увеличило със 113 милиарда лева, което представлява ръст от 12,7 на сто. Само стойността на жилищата е нараснала с 95,5 милиарда лв., или с 15,7 на сто спрямо предходната година.

В дългосрочен план за периода между 2015 и 2024 г. се отчита значителен ръст в натрупаното богатство. Общото брутно богатство на домакинствата се е увеличило с 618 милиарда лева, което представлява увеличение от 2,7 пъти. Стойността на жилищния фонд е нараснала с 446 млрд. лв. или 174 на сто, докато брутното финансово богатство се е увеличило със 172 млрд. лв., което е ръст от 138 на сто. При изваждане на пасивите нетният ръст във финансовото богатство възлиза на 138 млрд. лв., съобщават от ЕКИП.

„Проучването прави важни изводи относно структурата на богатството в страната. Около 70 на сто от него са концентрирани в недвижими имоти, докато едва 1,1 на сто се падат на инвестиции в други активи. Това подчертава сериозен потенциал за развитие на инвестиционната култура у нас. Същевременно предходно изследване от същата кампания показва, че само 22 на сто от българите имат навика да спестяват, а едва 6 на сто от тях инвестират“, казва Макс Баклаян.

Експертите обърнаха внимание и на факта, че след 2021 г. инфлационните процеси започват значително да влияят върху реалната стойност на натрупаното богатство, като номиналните стойности все по-слабо отразяват покупателната способност на активите. „Допълнително, доминиращата тежест на недвижимите имоти в портфейлите на домакинствата представлява потенциален риск за финансовата стабилност при повторение на сценарии, подобни на кризата от 2008 г.“, допълва Стоян Панчев. 

Източник: БТА

Националната дискусия „Достъп до пазара на труда на работници от трети страни“ събра представители на бизнеса и институциите, които обсъдиха необходимостта от работна ръка и предизвикателствата пред трудовата миграция в България. По време на форума беше подчертана нуждата страната да разработи ясна и ефективна стратегия за трудова миграция, която да улесни наемането на чуждестранни работници и да реши проблема с недостига на кадри.

„На бизнеса трябват хора“, каза Добри Митрев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), по време на дискусията. По думите му на бизнеса са нужни както нискоквалифицирани кадри, така и такива с производствен опит и с висше образование. Според него през последните години не е изработена стратегия за трудовата миграция и не са очертани пътища и планове, които да осигурят достъп на хора от трети страни до българския трудов пазар. Той изрази надежда, че със създадената към вицепремиера Караджов междуведомствена група ще бъдат преодолени част от проблемите.

Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм (НБТ), посочи, че темата е от ключово значение за националната икономика. Тя подчерта, че вицепремиерът ръководи специална междуведомствена група, чиято цел е оптимизиране на процедурите. От БСК и НБТ са направили конкретни предложения относно законодателната и нормативната уредба.

Мартин Захариев, зам.-председател на НБТ, припомни заповедта на премиера Росен Желязков за създаването на междуведомствената група, председателствана от вицепремиера Караджов. Той очерта четирите основни задачи, определени от министър-председателя: идентифициране на предизвикателствата и координиране на мерки за облекчаване на процедурите по достъпа на лица от трети страни до пазара на труда; предлагане на административни и финансови мерки за създаване на по-благоприятен режим за наемане на чуждестранни работници; дигитализация на съществуващите процедури по кандидатстване; и преглед на националното законодателство в тази област.

Проф. Николай Вълканов, член на Управителния съвет на НБТ, обърна внимание на един друг пренебрегван проблем – по статистика над 150 000 българи на възраст между 22 и 35 години нито работят, нито учат. „Ние търсим отвън, а за тези, които са тук, не правим нищо“, коментира той. Вълканов подчерта, че в неговата фирма няма недостиг на работна ръка, тъй като служителите получават достойно възнаграждение. В повечето компании от КРИБ, където той е заместник-председател, този проблем също се решава. По думите му някои чуждестранни работници искат заплати от поне 2500 евро, а с добавянето на съпътстващите плащания общата цена за работодателя надвишава тази за български служители. Според него е необходимо да се решат проблемите с българите, които не работят, както и с достойното заплащане.

Заместник-министърът на вътрешните работи Тони Тодоров посочи, че Дирекция „Миграция“ към МВР отговаря за широк кръг от дейности. Именно поради това са предприети действия за правилно транспониране на редица европейски правни инструменти в сферата на легалната миграция. Той уточни, че става въпрос за четири директиви, които предвиждат въвеждането на единна процедура за пребиваване и работа на граждани от трети страни в държавите членки. Основен фокус е кандидатстването по система „на едно гише“, която да води до издаване на единен административен акт – разрешение за работа. Така всички документи ще се подават в Дирекция „Миграция“, която от своя страна ще ги изисква от останалите институции.

Заместник-министърът на външните работи Мария Ангелиева съобщи, че към момента България разполага с 85 действащи консулски служби по света, в които работят 100 консули, 70 административно-технически служители и 70 местни лица. Едва през тази година на МВнР са отпуснати 1,4 млн. лева за назначаване на минимален брой служители, които частично да обезпечат нуждите. Става дума за държави като Индия, Узбекистан, Турция, Казахстан, Египет, ОАЕ и Саудитска Арабия. Нови щатни бройки също са предвидени, като в момента има обявени конкурси, голяма част от които са за местни служители, което е по-изгодно финансово, допълни Ангелиева.

Заместник-министърът на туризма Павлин Петров припомни, че министерството още миналата година е предприело стъпки, позволяващи на граждани от трети страни автоматично да удължат престоя си с още 180 дни. В момента министерството активно участва в междуведомствената работна група. Петров подчерта, че на всички предложения от страна на бизнеса е обърнато внимание.

Източник: БТА