Преговорите в Женева за глобален договор за ограничаване на замърсяването с пластмаса приключиха без резултат и вниманието отново се насочи към познатия подход „намали – използвай повторно – рециклирай“. Въпросът е доколко тези усилия са успешни, отбелязва в свой анализ Асошиейтед прес.

Всяка година в света се произвеждат над 400 милиона тона нова пластмаса, като според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) до 2040 г. количеството може да нарасне с още 70 процента, ако не бъдат предприети съществени промени. Огромна част от тази пластмаса завършва на сметищата или директно в природата. Освен замърсяването, пластмасите – които се произвеждат почти изцяло от изкопаеми горива – допринасят значително за изменението на климата. През 2019 г. те са генерирали 3,4 на сто от глобалните емисии на парникови газове, или 1,8 милиарда тона, показват данни на ООН.

Рециклирането досега не е показало ефективност. Само около 6 процента от произведената пластмаса в света се рециклира, сочат данните на ОИСР. Причината е в различния химичен състав на отделните видове пластмаси, които не могат да бъдат преработвани заедно. Това изисква скъпо и времеемко сортиране, което до голяма степен се извършва ръчно. Допълнително затруднение е фактът, че пластмасата е материал, създаден така, че трудно да бъде рециклиран – със своите различни цветове, полимери и между 16 000 и 17 000 химикала, използвани при производството. За разлика от хартията, картона, метала и стъклото, които се рециклират в значително по-големи обеми, пластмасата остава далеч назад.

Дори на битово ниво разделното събиране се оказва проблемно. Една твърда пластмасова бутилка за перилен препарат и една тънка найлонова торбичка, например, не могат да бъдат преработени заедно.

Индустрията твърди, че новите разработки в материалознанието позволяват вграждането на повече рециклирана пластмаса в нови продукти и правят опаковките по-лесни за обработка. Според представители на сектора е необходим „комплексен подход“, включващ модернизация на съоръженията за рециклиране, подобрено сортиране и улесняване на потребителите. Проблемът е, че зависимостта от потребителите за правилно разделяне е несигурна, а местните власти често се колебаят да инвестират в скъпа инфраструктура, ако няма достатъчно пазар за вторичната суровина. На много места липсват съоръжения за преработка, а там, където ги има, те също замърсяват въздуха, водата и почвата подобно на фабриките за първична пластмаса.

Освен това механичното рециклиране почти винаги изисква примесване с нова пластмаса, тъй като употребяваната е по-слаба и не може да бъде използвана многократно. В процеса често се добавят химикали и се отделят микрочастици в околната среда. Експертите подчертават, че рециклирането не може да реши проблема в мащаб, а реалната цел трябва да бъде ограничаване на производството и употребата на пластмаса. В тази връзка Калифорния заведе дело срещу петролната компания „Ексон Мобил“ (Exxon Mobil), обвинявайки я, че е подвеждала обществото относно възможностите на пластмасовото рециклиране.

Алтернативен път е повторната употреба. Това означава създаване на опаковки и продукти, които могат да се използват многократно – например контейнери за пълнене или по-устойчиви пликове, които могат да се мият и използват отново. Така се удължава животът на продукта и се намаляват отпадъците. Специалистите обаче предупреждават, че повторната употреба не е подходяща за всички категории, особено при храни и напитки, заради риска от микропластмаси.

Редизайнът на пластмасата също се смята за ключова стъпка. Това включва използване на единен материал вместо комбинации, отпечатване на етикети директно върху опаковката вместо залепени отделни етикети или опростяване на конструкциите, за да бъдат по-лесни за преработка.

Разработват се и алтернативи на пластмасата от устойчиви и дори регенеративни материали, като например водорасли. Засега тези решения са в ранен етап и не са приложени в широк мащаб.

Заключението на експертите е, че въпреки известния напредък в рециклирането, повторната употреба и редизайна на пластмасата, единственият реален начин за ограничаване на замърсяването и вредите за здравето и околната среда е намаляването на производството и потреблението. Все повече държави и екологични организации настояват именно за това, въпреки съпротивата на големите производители на изкопаеми горива и пластмаса.

Източник: БТА

Квалифицирани инженери, счетоводител и технически кадри в производството са добре дошли да работят във „Вила Ямбол“. Това каза в интервю за БТА Красимир Аврамов, изпълнителният директор и главен енолог на винарската изба, която има 100-годишна традиция, по повод мярката „Избирам България“ на Министерството на труда и социалната политика.

Съчетаваме традиции с иновации не само в производството на вино, а и при подготовката и обучението на кадри, посочи Аврамов. По думите му вратите на „Вила Ямбол“ са отворени и за висококвалифицирани технолози, въпреки че избата е сформирала перфектен екип в това направление. Търсят се също електротехници, мотокаристи, но недостиг от тези кадри има като цяло у нас, отбеляза той.

100 години традиции в производството на вино

Тази година „Вила Ямбол“ отпразнува 100-годишен юбилей, което я превръща в един от най-старите производители в Южна България. Наследник е на някогашния „Винпром Ямбол“. Избата управлява близо 10 000 дка земя и работи с над 15 винени сорта. През годините избата е спечелила близо 500 международни отличия.

„Най-високият ни клас вина са Vineyards Selection. Серията ни „Кабиле“, носеща името на тракийския античен град край Ямбол, е сред най-награждаваните родни марки на световни конкурси. Серията „Вила Ямбол“ пък е най-продаваната сред качествените вина в България“, допълни Аврамов.

„Стараем се да съчетаваме традиции със съвременност. Тази приемственост ни помага да сме толкова успешни и да се задържаме толкова години като лидер на пазара на вината у нас, както и да печелим отличия, които да прославят България по света като един от производителите на най-качествени вина“, отбеляза той.

Около 70 процента от продукцията на „Вила Ямбол“ е предназначена за вътрешния пазар, а 30 на сто от вината са за износ, каза още изпълнителният директор. Според него у нас се правят и предлагат изключително качествени вина, а модата в „залитането“ по вносни вина започва постепенно да отминава.

„Например ако сме във Франция, нашите вина с това качество, биха имали поне 10 пъти по-висока цена. Не само, че българските вина не отстъпват по качество, а и в повечето случаи то е по-добро. Доказателство за това са конкурсите, на които нашите вина побеждават френските“, каза още Красимир Аврамов.

Олимпийски шампиони във винопроизводството

Стараем се да участваме само в най-престижните и известни в света винени конкурси. Единият е Vinalies Internationales във Франция, който се организира от Съюза на френските енолози. Другият е брюкселският конкурс – Concours Mondial de Bruxelles, който е пътуващ и тази година се проведе в Китай. Така наградите не са ни самоцел, а имат тежест. През последните седем години „Вила Ямбол“ обира отличията на всички престижни конкурси, подчерта изпълнителният директор.

Шест златни отличия от общо 11 награди тази година за винарски изби от България в конкурса Vinalies Internationales във Франция са за „Вила Ямбол“, подчерта той. „От тези шест златни отличия имаме два големи златни медала – това е равносилно на олимпийска титла. Никоя изба в България до момента не е печелила толкова“, посочи още Красимир Аврамов.

Големите златни медали бяха присъдени на тероарното вино Vineyards Selection Тенево (купаж от Мерло, Каберне Фран и Пети Вердо, реколта 2019) и на Kabile Резерва Сира, 2019. Това е поредното голямо отличие за Vineyards Selection Тенево, което преди няколко години е отличено като най-добро червено вино в света на Concours Mondial de Bruxelles. 

По думите му постижението е впечатляващо, като се има предвид строгия подбор на изключително взискателното жури на Vinalies Internationales, особено при оценката на вина от добре познати и утвърдени френски сортове. Около една трета от експертите са французи. В тазгодишното жури участваха специалисти от 26 различни държави, а подадените проби бяха общо 2683 от 26 страни, припомни той.

Тази година беше особено силна за нас и на Concours Mondial de Bruxelles, където поставихме рекорд с 10 спечелени медала. От тях отново имаме два големи златни медала, и двата за вина от сорта Сира – Vineyards Selection Тополица 2019 г. и Каbile Резерва Сира 2019. Общо 375 международни експерти от 56 националности дегустираха 7165 проби от 49 държави. България спечели общо 33 медала, т.е. една трета от медалите са за „Вила Ямбол“. А само 1% от пробите са оценени с голям златен медал, подчерта Аврамов.

Инвестиции не само в технологии, а и в обучението на кадри

Във „Вила Ямбол“ работят около 150 служители при целогодишна заетост. Зад успеха стои освен добро менажиране на процеса и лично участие във всеки етап от него, както и затвореният цикъл на производство, смята Красимир Аврамов. Затова в активната кампания проверява лично между 300 и 500 вина всеки ден по два пъти.

„Дегустираме, гледаме, аз лично определям с колегите купажите. Водя колегите технолози и по лозята – те знаят още когато видят една лозова пъпка, точно колко чепки ще има и кога долу-горе ще узрее спрямо времето. Освен това следим всички новости в бранша в световен мащаб, внедряваме ги и ги мултиплицираме. Инвестираме много и в техника“, разказва още той.

Професионалният му път е изцяло посветен на виното. Завършил е Университета по хранителни технологии в Пловдив, специалност „Вино и високоалкохолни напитки“. През 1988 г. започва работа във „Винпром Ямбол“ (днес „Вила Ямбол“) като технолог и преминава през всички управленски нива. Има множество специализации в чужбина – Франция, Италия, Испания, Южна Африка, Чили и други страни. Обиколил е десетки винени дестинации по света.

По думите му технолози в сферата в България има много, но малко са добрите специалисти, а в това отношение „Вила Ямбол“ е сред „късметлиите“. Винарската изба е „ковачница на кадри“, залага се на много добро обучение. Добрите специалисти предопределят 15 процента от качеството на виното, разказва Аврамов.

За да се направи едно добро вино, са нужни три компонента – първият и основният е гроздето, от него зависят 70 процента от качеството на виното. Другите 30 процента се разпределят поравно, по 15 на сто, между технологията и специалистите. Ако един от тези три компонента липсва, хубаво вино не може да стане, отбеляза изпълнителният директор на „Вила Ямбол“. 

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители. 

„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.

Източник: БТА

Цените на основни хранителни продукти продължават да се повишават и тази седмица, а тези на повечето плодове и зеленчуци на борсите у нас поевтиняват, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се покачва, макар и минимално. Тази седмица той се повиши с 0,45 процента до 2,226 пункта. Миналата седмица ИТЦ беше на ниво от 2,225 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.

Най-голямо поскъпване при зеленчуците, наблюдавани от ДКСБТ, тази седмица е при краставиците – с 22,72 на сто до 2,15 лева за килограм, а най-голямо поевтиняване – при зелените чушки, които са с 13,61 на сто надолу до 1,93 лева за килограм. При червените чушки разликата не е толкова драстична и те са с 3,63 на сто по-евтини, като се търгуват по 2,76 лева за килограм. По-ниска е цената също на зрелия лук кромид – с 10,65 на сто до 1,04 лева за килограм. Разликата при зелето е 6,05 на сто надолу и се продава по 0,90 лева за килограм. По-евтини са също картофите – с 4,62 на сто до 0,99 лева за килограм, доматите – с 9,47 на сто до 2,47 лева за килограм, и морковите – с 5,41 на сто до 1,19 лева за килограм.

При плодовете най-много поевтиняват кайсиите – с 6,59 на сто до 3,83 лева за килограм. Продължава поскъпването на лимоните, които тази седмица са с 6,26 на сто нагоре до 4,38 за килограм. Ябълките поевтиняват 0,79 на сто до 2,76 лева за килограм. Цената на прасковите пада с 4,92 на сто  3,63 лева за килограм. Дините поевтиняват с 3,23 на сто до 0,66 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се повишава с 0,95 на сто до 11,74 лева за килограм, докато тази на кашкавала тип „Витоша“ намалява с 1,08 на сто до 17,57 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е с 3,28 на сто нагоре и се продава по 1,45 лева за кофичка от 400 гр., а прясното мляко – с 0,43 на сто надолу до 2,32 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 1,11 на сто и се предлага по 3,09 лева за брой.

Замразеното пилешко месо поевтинява с 0,84 на сто до 6,88 лева за килограм, а яйцата (размер М)  поскъпват с 1,12 на сто до 0,36 лева за брой на едро.

Цената на ориза отстъпва с 2,98 на сто до 3,26 лева за килограм, а тази на брашното тип 500 добавя 2,90 на сто до 1,56 лева за килограм. Олиото поскъпва тази седмица – с 4,53 на сто до 3,23 на лева за литър. Надолу е цената на захарта – с 0,66 на сто до 1,81 лева за килограм. Зрелият фасул поскъпва – с 0,58 на сто до 4,19 лева за килограм, а лещата – с 0,95 а сто до 4,24 лева за килограм.

Източник: БТА