/ЕЩ/

Източник: БТА

Студентката от Юридическия факултет в Белград Хелена Стругар получи забрана за влизане в Сърбия, което, по думите ѝ пред сръбската агенция „ФоНет“, е продължение на незаконния натиск и преследване, упражнявани срещу нея, предаде регионалната телевизия Ен1.

Хелена Стругар от Черна гора, която на 16 април, на граничния пункт Добраково между Сърбия и Черна гора, е била уведомена, че името ѝ е в системата, според която ѝ е забранено да влиза в Сърбия, уточняват от Ен1.

В писмено изявление на Хелена Стругар и семейството ѝ се посочва, че по този повод тя е била задържана повече от час в служебните помещения на граничния пункт с обяснението, че се чакат допълнителни указания от началниците и че не е ясно правното основание за подобна забрана.

Хелена и семейството ѝ оценяват, че подобни действия от страна на управляващите са показателно свързани с бруталното нападение на маскирани вандали срещу нейни колеги на 13 януари, когато тя се е опитала да ги защити, като е застанала между тях. Тогава самата тя е пострадала, като е получила силен удар с юмрук, което е довело до откъсване на нокътната ѝ плочка и обилен кръвоизлив. Според Хелена и семейството ѝ в този драматичен момент тя е успяла да запише лицето на нападателя на телефона си, което послужило като основно доказателство за прокуратурата при установяването на нападателите.

По думите ѝ след това нападение е била постоянно подложена на натиск при даването на показания в полицията – дотам, че са се опитвали да променят показанията ѝ, докато пише, за да променят неоспоримите факти. Тя е предотвратила това, като е помолила да се прочете на глас текста на протокола, преди да го подпише, подчертават от Ен1.

Хелена Стругар пристигна в Сърбия на 7 февруари по покана на компетентната прокуратура, за да даде показания като свидетел и пострадала страна въпреки провокациите и натиска от страна на адвокатите на обвиняемите да промени показанията си. По думите ѝ, обвиняемите са публикували лъжа в публичното пространство, че тя и сестра ѝ са свързани с престъпен клан и с лица, които тя, по думите ѝ, никога не е познавала или срещала.

Хелена Стругар заяви още, че на 22 април е пристигнала на същия граничен пункт със Сърбия и след час чакане ѝ е било връчено решение за отказ за влизане в Сърбия без никакви обяснения, под формата на декларация, отнасяща се до „сигурността на Република Сърбия и нейните граждани“.

Вълна от протести, начело със студенти, заля Сърбия след падането на козирката на гарата в северния сръбски град Нови Сад на 1 ноември, в резултат на което загинаха 16 души. В рамките на протестните действия студентите блокират около 60 факултета в страната. Според протестиращите до трагедията се е стигнало заради корупционни практики, довели до некачествен ремонт на гарата. Те искат да бъде понесена политическата и наказателна отговорност за случилото се, настояват да се води борба срещу корупцията, а институциите да работят без политически натиск и влияние. 

Източник: БТА

Българско кино събра за пореден път наши сънародници в Букурещ. Публиката имаше възможност да види пълнометражния документален филм “Проблемът с комарите и други истории“. Прожекцията се състоя във вторник вечерта в Гьоте институт по инициатива на фондация „Градски ролки”.

Около 30 души, сред които и една канадка, с интерес проследиха лентата, режисирана от Андрей Паунов в сътрудничество с Лилия Топузова, която е изследвала мрежата от концентрационни лагери в България. 

“Мястото, което ще видите, се намира на границата между България и Румъния. То е многоезиково място, където местните хора говорят влашки диалект. И е мултиетническо място, което има тежко наследство. Това е и мястото, където е бил най-големият лагер за принудителен труд в комунистическа България. И до днес обектът продължава да бъде затвор. Белене се асоциира с политическо насилие и с ядрена централа. Когато започнахме да снимаме през 2006 г., вече бяхме прекарали две години и половина там. Проучване, етнографска работа и много разговори с местната общност”,  сподели за зрителите Лилия Топузова, която се включи чрез Зуум от Торонто в Канада. 

Тя обърна внимание на факта, че филмът е направен в особен период на преход – малко преди България и Румъния да се присъединят към ЕС, но и в момент, в който двете бивши социалистически държави е трябвало да гледат към миналото си. 

Лилия Топузова също погледна назад в миналото и си спомни как е започнала работата по филма.

“През 2003 г. видях снимка на корицата на книга в библиотека Робъртс в Университета в Торонто. Снимката беше черно-бяла. Беше на Юлия Ръжгева (в миналото надзирателка в лагера на остров Персин – бел.ред. ). Видях снимката и веднага се сетих за годините на прехода, защото бях част от последното поколение на учениците от социализма. Бях на почти 11 години, когато комунизмът се срути. И имах този ярък спомен десет години по-късно, гледайки оцелели по телевизията да разказват историите си. Видях снимката, спомените ми изплуваха. И реших да си купя еднопосочебилет и да се върна в България. Беше простичко. Това беше възможност да се върна и да започна да задавам трудни въпроси”, сподели тя.

Когато отива на място, не е лесно да предразположи хората да говорят. Първоначално никой не иска да застане пред камерата.”Какво направих? Отидох в местната кръчма. Ядох шкембе чорба. И пих ракия. Усетих, че не е сливова, а е направена от по-различен плод, специфичен за региона. Местните хора бяха много изненадани, не очакваха това от едно градско момиче. Успях да ги предразположа”, разкри Лилия на публиката. 

Филмът представя град Белене през всекидневието и житейските истории на различни негови жители, които живеят между идеологизираните образи на АЕЦ Белене и концлагера в Белене. За много от тях големите кранове, чуждите инвеститори и веселите песни на мажоретки, които празнуват изграждането на ядрената електроцентрала, са знаци на светлото бъдеще, което предстои. Логото на АЕЦ-а може да бъде видяно навсякъде – върху сгради или върху домашна посуда. В другия полюс обаче е миналото, което никой не желае да си спомни – концлагерът Белене. 

Съдбите на героите на филма илюстрират пресичането на тъмното минало, ядреното бъдеще и вечният проблем с комарите, които остават непроменени от времето и хода на историята. 

Световната премиера на филма е по време на 46-ата Международна седмица на критиката на Фестивала в Кан през 2007 година. Лентата е показвана и на фестивали в Торонто, Карлови вари, Пусан и Лондон и има множество международни награди.

Прожекцията на “Проблемът с комарите и други истории“ в румънската столица е част от инициативата на фондация „Градски ролки“ – „Българска филмотека в Букурещ“ (Filmoteca Bulgara în București). Тя започна на 30 октомври с представянето на филма „Моят чичо Любен“ (2023 г.) на режисьорите Никола Бошнаков-Кольо и Георги Стоев-Джеки.

Следващата прожекция на български филм в Гьоте институт в Букурещ ще бъде на 9 май. Тогава зрителите ще имат възможност да гледат “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”.

Фондация „Градски ролки“/“OrașulReel Foundation“ е създадена в края на 2021 г. и е посветена на проучване и опазване на българското културно-историческо наследство в Букурещ и отвъд територията на България и на утвърждаването на българската култура чрез средствата на киното и изкуствата. 

Източник: БТА