Всички пътеки в района на Бояна са обходени с кучета и хора, във високите части и с дронове. Работим по информация от камерите в района, съобщават от Планинската спасителна служба на БЧК в публикация във Фейсбук във връзка с издирването на изчезналото във Витоша 20-годишно момиче. 

Планинската спасителна служба призовава доброволците, които искат да се включат в издирването, да не отиват в планината преди 8:30 сутринта. Дотогава ще обходят oще веднъж кучетата и повече хора само биха попречили на тяхната работа, отбелязват от ПСС.

„В никакъв случай не се движете сами, а в екип, не поемайте излишни рискове и геройства, за да нямаме повече пострадали. Ако не сте подготвени планинари с добра екипировка и не познавате района, по-добре да си останете вкъщи“, призовават спасителите.

С цел да се избегне хаотично струпване на много хора, акцията ще се ръководи от щаба на ПСС, заедно с МВР и останалите институции, обясняват от ПСС. 

„Това не е призив, защото на терен има достатъчно хора, но ако все пак желаете да помогнете, сборният пункт е в 9:30 в кв Бояна на ул. „Поп Евстати Витошки“ (началото на пътеката за Боянски водопад). Оттам ще може да получите указания какво да предприемете. Не действайте самосиндикално, защото може да създадете повече работа“, пишат от ПСС.

Планински спасители, заедно с четири обучени кучета, издирват млада жена, последно видяна вчера близо до резиденция „Бояна“, казаха за БТА от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския Червен кръст.

От ПСС в профила си във Фейсбук са публикували и описание на жената, която е облечена с бяло яке, стигащо до колената, кафяв анцуг и сиви туристически обувки. Жената е с черна къса коса и е висока около 1,70 метра. Няма в себе си лични документи, пари, телефон, челник. В поста е публикуван и телефон за връзка с майката на издирваната жена. 

Към момента не можем да правим прибързани заключения, каза директорът на СДВР главен комисар Любомир Николов по повод издирваното в планината Витоша момиче.

Източник: БТА

Джазът вече се е превърнал във философия, във влияние на духа, в начин на общуване. За мен джазът винаги е бил преди всичко общуване, защото как можеш да импровизираш, ако не умееш да слушаш другия до теб? Джазът не е музика, която се прави от един човек. Тя се прави от група, от повече хора на едно място, които съумяват да изслушват своите музикални монолози. За мен джазът е общуване. Това каза пред БТА организаторът на фестивала джаз певицата Мирослава Кацарова на откриването на единадесетото издание на Plovdiv Jazz Fest тази вечер в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.

Tя посочи, че джазът е за много голям, широк диапазон от различни хора и че е убедена, както и целият екип на фестивала, че джазът не е елитарна музика. „Тя в самата си същност е произлязла именно от това, че е започнала от корабчетата на р. Мисисипи да разведрява и развеселява хората, които пътуват. Разбира се, има го и другото, което е политически свързано с чисто екзистенциалния вопъл на тъмнокожия жител на Съединените американски щати, който е принадлежал към робските кръгове, така че робите са се изразявали единствено и само през Gospel Spiritual и музика производна, която всъщност е родила и заради която се заражда джазът“, каза Кацарова.

Тя отбеляза, че в джаза има различни социокултурни мотиви, защото, от една страна, тази музика се заражда именно като глас на не свободния човек, който единствено през нея може да заяви своите човешки права, но в същото време тя се заражда и като музика за забавление. „Тъмнокожите джаз музиканти не са учили музика, те не са били образовани, и така се заражда суинга – поради леко забавените и заваляни фрази. Този суинг именно се съдържа в това, иначе, чисто случайно невежество, а в същото време вътрешното им позитивно чувство за ритъм. И така, аз много дълбоко съм убедена, че всички тези архитипи, които са характерни за началото на джаза, са заложени във всяка една тенденция по-късно в джаз музиката до днес“, допълни певицата и подчерта, че тази музика е разбираема стига по някакъв начин, да ѝ се даде шанс да бъде чута, да бъде слушана, да бъде по някакъв начин достъпна за по-широк кръг от хора. Според нея когато тази музика се слуша в безразборна, случайна среда, тя привлича вниманието. „Музиката, както е казал Гершуин, се дели на хубава и на не хубава музика“.

В приветственото си слово пред гостите на събитието Мирослава Кацарова изказа благодарност към всички, които помагат и работят отвъд видимото за това да се сбъднат мечтите за любимата музика. „Те нито са спонсори, нито институции – те са хора и са личности. Ние без тях не можем и съм изключително благодарна на всеки един от тях… Други са тези, чиято власт им дава възможност да ни помагат или да не ни помагат. И слава Богу, че в Пловдив има хора, които ни подадоха ръка през месеците на трудности и сега бих искала да ви кажа, че по този повод създадохме една малка акция, с която да ви покажа кои са тези приятели на Пловдив Jazz Fest“, каза Кацарова.

За отдадената подкрепа при подготовката, организацията и реализацията на Plovdiv Jazz Fest грамота „Приятел на Plovdiv Jazz Fest“ получи кметът на Пловдив Костадин Димитров.

 „Пловдив Jazz Fest се превърна в емблема на Пловдив, заедно с редица други събития, които дават душата на града. И аз благодаря на Мирослава Кацарова, че тя превърна това събитие в традиция“, каза градоначалникът и отбеляза, че „на Пловдив джазът му отива“.

Той коментира, че през последните 3-4 години Пловдив наистина се е установил като Столица на културата благодарение на Община Пловдив , но и благодарение на отдел „Култура“, за което им благодари. „Това, което се случва през годините наистина е емблематично – над 900 събития през летния период, а сега разширяваме събитията от октомври до март благодарение на Министерството на културата“, добави Костадинов. „Пловдив Jazz Fest се превърна в емблема на Пловдив, заедно с редица други събития, които дават душата на града. И аз благодаря на Мирослава Кацарова, че тя превърна това събитие в традиция“, каза градоначалникът.

Втората грамота „Приятел на Plovdiv Jazz Fest“ бе връчена на кмета на с. Марково Десислава Терзиева.

Водещ на събитието бе изтъкнатият тромбонист Велислав Стоянов. По думите на Мирослава Кацарова той е един от най-талантливите и ярки български джаз музиканти – композитор, лидер на различни формации и създател на вълнуващи светове през музиката си. „Човек, който е едновременно мъдър и с огромно чувство за хумор. Той може да се изразява много добре със своя тромбон, но също така е владетел и на думите“, каза тя преди музикантът, който обяви Plovdiv Jazz Fest за открит остана на сцената за да се присъедини към първите изпълнители за вечерта – All-Star Big Band , в който участва и самият той.

Програма включваше изпълнения на Христо Йоцов, Антони Дончев и All-Star Big Band – най-новият проект на Йоцов. Част от All-Star Big Band са музикантите Димитър Льолев, Денис Попстоев, Арнау Фаррас, Владимир Кърпаров, Венелин Георгиев, Михаил Йосифов, Мартин Ташев, Тодор Бакърджиев, Георги Стойков, Велислав Стоянов, Божидар Василев, Иван Мелин, Димитър Стоев, Борис Таслев, Шибил Бенев, Цоньо Цветков, Христо Христов, Антон Апостолов. Вечерта продължи със скандинавски джаз в изпълнения на Якоб Карлсон трио и джаз певицата Виктория Толстой, с която той работи повече от 30 години.

Утре (8 ноември) програмата ще започне с концерт на българо-американски пианист и композитор Милен Киров, който пристига с квинтет от някои от най-добрите и търсени джаз музиканти в Германия и Европа: Якоб Манц (саксофон), Мариус Голдхамър (бас), Алек Бернат (барабани) и Николай Карагеоргиев (китара). След него на сцената заедно със своята група ще се качи американската джаз и госпъл певица Лиз Райт, която е сред най-значимите и интересни гласове на съвременния джаз.

„България в джаза“ е темата на списание ЛИК за октомври, което ще бъде представено на 14 ноември в Русе.  Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) е посветено на джаз музиката и джаз фестивалите, които се организират в страната.

Източник: БТА

С концерт на триото Tenori d’Amore и сопраното Вера Гиргинова приключи осмото издание на есенния музикален фестивал „С музика и вяра в сърцето“, организиран от Неврокопската света митрополия и Община Гоце Делчев. Заключителната вечер се състоя в препълнената концертна зала на митрополията, в която артистите бяха посрещнати с бурни аплодисменти.

Ръководителят на фестивала проф. Анастас Славчев определи финалния концерт като „шампанско“ – искрящ, емоционален и вдъхновяващ. Той изрази благодарност към Неврокопската митрополия и Общината за подкрепата и подчерта, че благодарение на общите усилия фестивалът вече осем години е сред значимите културни събития в региона. „Имаме прекрасна зала с акустика, достойна за концертни зали по света. Горд съм, че трудът ни се оценява и извън Гоце Делчев“, каза проф. Славчев.

Вечерта предложи богата програма с класически и популярни произведения, а емоционален връх стана изпълнението на „Я кажи ми, облаче ле бяло“, което трогна публиката и самите изпълнители. Митрополит Серафим поздрави артистите, като нарече Tenori d’Amore „тенорите на Бога“, и ги благослови да продължават да възпяват любовта с духовно смирение. Той връчи грамоти на певците за участието им и поздравителен адрес на проф. Славчев по повод неговия 80-годишен юбилей.

Кметът на Гоце Делчев Владимир Москов също поздрави организаторите и артистите. Той подчерта приноса проф. Славчев и неговата съпруга за съхраняването на културния дух на града и връчи на проф. Славчев Знака на Гоце Делчев и книга, посветена на града. „В тези осем години семейството Славчеви върнаха част от духа на нашия град. Благодаря за усилията и желая дълги години творчески път“, каза Москов.

В концерта участваха тенорите Михаил Михайлов – финалист в конкурса „Опералия“ на Пласидо Доминго, Росен Ненчев – ученик на Хосе Карерас, и Емил Павлов – трето поколение тенор, солист на Националната опера и балет, както и Вера Гиргинова – едно от най-изявените български сопрани с отличия от престижни международни конкурси.

Осмото издание на Международния есенен музикален фестивал „С музика и вяра в сърцето“ бе открито на 27 октомври 2025 г. в Неврокопската Света митрополия. В програмата тази година се включиха вокален ансамбъл „Езерец“, арфистката Анжела Маджарова, флейтистката Ана-Мария Крайчева, цигуларката Зорница Иларионова, китаристът Тошо Димитров, духовият квинтет „Пилекадоне“ и сопраното Стефани Кръстева. В сряда тази седмица, своята виртуозност пред публиката показаха Димитър Димитров – правнук на проф. Сава Димитров – старши, основоположник на кларинетното изкуство в България, младите музиканти и педагози Мартин Савелиев и Мартин Илиев, както и паианистката Огняна Соколова.

Източник: БТА