/ВЙ/

Източник: БТА

Комисията по бюджет и финанси изслуша кандидатите за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор (КФН).

На заседанието своите виждания за развитие по ресори представиха Диана Йорданова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Деница Величкова – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и Пламен Данаилов – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Кандидатите бяха предложени от председателя на КФН Васил Големански, избран от парламента на поста на 27 март.

Диана Йорданова е сегашен заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ и изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Била е депутат в 41, 42, 43 и 44-ото Народно събрание. Деница Величкова е с над 25-годишен професионален опит в правната сфера, а през последните шест години е главен секретар на КФН.

Пламен Данаилов има над 22 години опит в областта на финансите и административен опит в държавната и общинска администрация.

При представянето на концепцията си за развитие на КФН, Деница Величкова каза, че основните посоки за развитие на българския финансов пазар трябва да бъдат повишаване на ефективността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества през капиталовия пазар, ускоряване растежа на икономиката в средносрочен план, по-доброто позициониране на България на инвестиционната карта на Европа. Тя отбеляза извършеното от КФН като подготовка на небанковия и финансов сектор за предстоящото присъединяване на страната към еврозоната и изрази убеждение, че синхронизирането на правните рамки ще направи прехода по-плавен и ще минимизира рисковете за капиталовия пазар. Величкова добави, че в това трябва да бъдат отразени националната ни визия, силните страни и спецификите на нашия пазар. Тя смята, че е необходимо опростяване на правната рамка в сектора чрез намаляване на конкретни регулаторни задължения или адаптирането им към обема на компаниите с цел повече инвестиции на капиталовия пазар. 

Величкова каза още, че ще работи за увеличаване на доверието на инвеститорите към капиталовия пазар. Тя отбеляза важността на достъпа до инвестиционни продукти за инвеститорите на дребно, като изрази убеденост, че може да бъдат създадени необходимите условия, които да улеснят достъпа им до държавни ценни книжа. Величкова посочи и важността на дигитализацията в дейността на КФН и улесняване на гражданите до инвестиционни продукти, както и работата за подобряване на финансовата грамотност като фокус на концепцията й е придобиване на знания още от ранна възраст и съвместна работа с държавните институции за по-добра инвестиционна култура, дори като предмет в учебната програма.

Кандидатът за заместник-председател на КФН Диана Йорданова отбеляза важността на наличието на ясна и трайна регулаторна рамка, която да способства устойчивото развитие на пенсионната система у нас. Тя посочи, че дебатът е отворен и обществото, депутатите, социалните партньори, работодателските организации са активни по темата.

В контекста на демографските предизвикателства, които са в световен мащаб, неблагоприятните прогнози по отношение на финансовото състояние, бъдещата адекватност на пенсионните плащания от публичните пенсионни системи налагат изключително професионално ориентиран анализ и предлагане на мерки с фокус отчитане най-вече на персоналната отговорност на лицата и техния осигурителен принос в периода на активна трудова дейност, както и същественото значение и принос на капиталовите пенсионни схеми с дефинирани вноски, отбеляза Йорданова. Тя декларира, че в мандата си като заместник-председател на КФН и занапред ще налага стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна политика по отношение на надзора и на регулациите с цел стабилност и доверие в сектора по допълнително пенсионно осигуряване.

Диана Йорданова отбеляза, че общите усилия в подобряване на регулаторната рамка през последните седем години са получили възможно най-високата оценка от приключилия през 2024 г. преглед на капиталовото пенсионно осигуряване от ОИСР. Тя посочи, че основните препоръки на организацията, свързани с развитието на пенсионната система, са въвеждане на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат увеличаване размера на пенсионните плащания от капиталовото осигуряване, както и преразглеждане на гаранционния механизъм за минимална доходност. В тази връзка Йорданова каза, че в КФН са започнали проучване и анализ на регулаторните изисквания в държавите от Централна и Източна Европа със сходни пенсионни схеми, като са се фокусирали върху няколко аспекта, които според годишните доклади на ОИСР определят ефективността и стабилността на капиталовите пенсионни схеми. Посочвайки, че като регулаторен орган не разполагат със законодателна инициатива, Йорданова отбеляза проведените от комисията срещи с представители на индустрията, браншови организации, социалните партньори, участие в свързани с темата форуми. Тя добави, че имат изготвено законодателно предложение, което в момента е предоставено на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика и очакват процедурата по вътрешно съгласуване и оценка на въздействие да стартира възможно най-скоро. Йорданова посочи, че това ще бъде свързано с промяна на цялата поднормативна база и на самите системи в регулатора и пенсионните компании, и по думите й е редно и е време да започнем да говорим открито по тази тема.

Динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионни услуги и продукти между различни стратегии и най-вече съобразени с техния жизнен цикъл и с толерантност към риска, посредством създаване на фондове с различен инвестиционен профил, подобряване стимулите за управление на инвестиции, в това число намаляване на такси и удръжки, каза Йорданова. Изготвили сме и сме постигнали достатъчно добро по нашите оценки законодателно предложение, което ще дискутираме, така че да намалим таксите и удръжките, за да може бъдещите пенсионери и техните наследници да получават възможно най-голяма сума от една страна, а от друга страна да не нарушим стабилността на сектора и на системата, каза още тя.

Кандидатът за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ Пламен Йорданов, каза при представянето на концепцията си, че приоритетите му са свързани с изграждане на модерна регулаторна среда и внедряване на всички законови и подзаконови изисквания. В тази връзка той припомни, че в Народното събрание има внесен законопроект за изменение на Кодекса за застраховането, като изрази надежда в най-скоро време да стигне до зала. Йорданов отбеляза важността на дигитализацията, като каза, че ще работи за това да се развиват онлайн застраховането и дигитални платформи и мобилни приложения, както и комисията да използва повече изкуствен интелект в работата си за намаляване на административната тежест. Разширяването на обхвата на застрахователната дейност също ще бъде в обхвата на работа на КФН, посочи Йорданов. Ще се работи също за повишаването на финансовата грамотност, като той добави, че това ще доведе до нови продукти. Например с оглед на климатичните рискове, застраховането трябва да отговори на този проблем, най-често свързан със земеделските производители, както и кибер застраховането с оглед на дигиталните рискове, които ни заобикалят, каза Пламен Йорданов.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА