Договорът с турската държавна енергийна компания „Боташ“ вече е задължил „Булгаргаз“ с над 600 милиона лева, които дружеството не може да изплаща. 

Това заяви министър-председателят Росен Желязков, който участва в кръгла маса на тема: „Големите проекти в българската енергетика през призмата на геополитиката, националната сигурност и дипломацията“, организирана от Института за стратегии и анализи.

Министър-председателят подчерта, че въпросът не бива да се свежда само до политическа полемика, а изисква професионален подход и експертни решения.

„Поставили сме на едната страна на везните бъдещето на „Булгаргаз“, а на другата – начина, по който функционира икономиката на страната през политически решения. Необходимо е да се търсят устойчиви решения с дългосрочна логика, а не краткосрочни политически ходове“, каза още премиерът.
Желязков посочи, че проблемът с договора с „Боташ“ е не само финансов, а и поставя принципни въпроси „Този договор поставя въпроса доколко дългосрочните решения могат да се вземат от правителство с много кратък мандат – за цели 13 години напред. В своя потенциал, с цялостната ескалация, договорът би струвал на държавата около 6 млрд. лева. Когато се разглежда този негов дългов потенциал, трябва да се зададе въпросът какъв е неговият приходен потенциал. Основният въпрос е доколко се защитава държавният интерес – не само в момента, а през целия жизнен цикъл на договора“, сподели още Желязков.

Премиерът изтъкна, че договорът прекалено много е бил натоварен с политически контекст и това е попречило да се вземат конкретни и комплексни решения за неговата реализация, изменение или прекратяване. „Не можем да подминаваме проблемите в енергетиката, които са резултат от неправилни решения и се превръщат в част от политическия дебат. Въпросът за „Боташ“ е именно такъв – той трябва да се решава професионално, с оглед на държавния интерес и устойчивостта на енергийния сектор.“

По думите на премиера правилните политики са в основата на устойчивото развитие на сектора и предпоставка за привлекателна инвестиционна среда. Росен Желязков бе категоричен, че енергията вече не е просто ресурс, а е новата валута на глобалната политика: „Основният въпрос е доколко държавният интерес е защитен в целия жизнен цикъл на дългосрочните договори.“

В речта си Росен Желязков акцентира и върху необходимостта от последователни политики, които да създават предвидима среда за инвеститорите.

„Развитието на новите енергийни коридори, развитието на ядрения потенциал, инвестициите, но и разумното инвестиране във възобновяемите източници и балансиращи мощности са амбициозни проекти. Те могат да бъдат успешно реализирани само когато има професионален и социален консенсус. Най-важното за инвеститорите е стабилността, предвидимостта и икономическата логика в дългосрочен план“, подчерта Желязков.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Според декларациите общо 189 депутати са обявили свои депозити в страната и чужбина като общата им сума възлиза на 31 186 005 лв. (1 116 410 от тях са в банкови институции извън страната), показва анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

Още 82-ма от партньорите им имат сметки на стойност 5 528 008 лв. Също така 54-ма от народните избраници са декларирали влогове в чуждестранна валута като такива има в евро, долари, британски лири и/или швейцарски франкове.

Формата на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) изисква да се посочи дали декларираният депозит е в страната или чужбина, но не е задължително да се впише конкретната банкова институция. Някои депутати все пак са включили и тази информация и така сред банките, в които избраниците ни държат своите средства попадат ДСК, ЦКБ, ОББ, Инвест банк, Д Банк и други.

Очаквано депутатите от най-многобройната парламентарна група ГЕРБ-СДС разполагат с най-много средства в своите банкови сметки – 13 040 054 лв. Те са следвани от Продължаваме Промяната-Демократична България с 5 485 426 лв. и ДПС-Ново начало с 3 850 325 лв. Суми на стойност над 100 000 лв. са декларирали общо 72-ма народни избраници.

Впечатление прави, че половината от средствата на групата на ГЕРБ-СДС са декларирани от депутата Лъчезар Иванов, който има 6 423 932 лв. в свои сметки. Голямата част от неговите средства са депозирани в доларова сметка в страната. Следват го лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски с 1 078 026 лв. (декларирани в сметки в България в лева, евро и долари) и Атидже Байрямова Алиева-Вели от същата формация, която е обявила 912 988 лв. в сметки в България и Белгия. Припомняме, че тя е бивш евродепутат и с висока степен на вероятност това обяснява сметката ѝ в седалището на европейските институции.

Някои препоръки

В демократичните държави високите заплати на заемащите публични длъжности са механизъм за гарантиране на тяхната независимост. Същевременно публичността на техните доходи е ключов инструмент за осигуряване на прозрачност и позволява контрол от страна на отговорните институции и граждански мониторинг от активисти, журналисти и др. По този начин имуществените декларации всъщност са вид възпиращ механизъм срещу злоупотреби и възникване на конфликт на интереси.

Този инструмент обаче не работи по най-оптималния начин у нас. Декларациите в момента не позволяват изцяло машинна обработка на данните в тях, защото депутатите ги попълват по различен начин. Показателно е и че едва 189 депутати са декларирали, че притежават сметки в банка.

Предвид размера на възнагражденията им е странно, че не всички са обявили такива. От Института за развитие на публичната среда констатират, че с голяма степен на вероятност част от народните представители бъркат къде следва да публикуват разплащателните си сметки. Често те го правят в категория “налични парични средства”, а не в “банкови сметки”. Такива разминавания понякога правят информацията ненадеждна и със сигурност затрудняват събирането и анализирането ѝ. За да се промени това, указанията за попълването на имуществените декларации могат да бъдат допълнени с практически примери.

Прегледът на декларациите също така показва, че някои депутати посочват в коя чуждестранна държава са сметките им, но това са единични случаи. Същото важи и за вида на сметките – дали са разплащателни, спестовни и т.н. Възможно е да се въведе изискване тази информация да се публикува задължително, препоръчват от ИРПС.

Източник: Offnews.bg