Японските работници показват значително по-ниска мотивация за придобиване на нови умения в сравнение с техните американски колеги, сочи проучване на глобалната платформа за търсене на работа „Индийд“ (Indeed), предаде Киодо.

Според анкетата, проведена от японското подразделение на „Индийд“ сред 3096 служители на възраст между 20 и 59 години в Япония и САЩ, 29,3 на сто от японците не проявяват интерес към развиване на нови умения. За сравнение, едва 3,7 на сто от американските участници в проучването са споделили същото мнение.

Изследването е осъществено през април и май, на фона на ускореното навлизане на технологии като генеративния изкуствен интелект.

Според Проф. Хидео Оуан от Факултета по политически науки и икономика на университета „Васеда“, който е ръководил проучването „ако тази тенденция се запази, Япония ще загуби глобалната си конкурентоспособност“.

Друга констатация от изследването е, че 45,6 на сто от японските респонденти казват, че работодателите им не предлагат подкрепа за усвояване на нови умения, докато в САЩ 42,1 на сто от работниците съобщават, че имат възможност да обсъдят своето обучение и развитие с работодателя си.

Проучването подчертава, че в САЩ компаниите често инициират процесите на преквалификация, докато в Япония отговорността пада основно върху самите служители.

Сред най-желаните умения в САЩ анкетираните посочват технологична грамотност, изкуствен интелект и анализ на големи данни. В Япония, напротив, предпочитани са устойчивостта, гъвкавостта и адаптивността.

Изследването е проведено с референция към системата за класификация на уменията от доклада „Работните места на бъдещето“  (Jobs of Tomorrow) на Световния икономически форум.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви в позиция, че небитовите потребители на електрическа енергия на практика няма да получат компенсации за посочения времеви период в Програмата за компенсиране на разходите на небитовите крайни клиенти за електрическа енергия на Министерски съвет (МС), който е от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г.

Това посочват от АИКБ в свое становище до министъра на енергетиката относно Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на условията и редът за прилагане на програма за предоставяне на помощ чрез компенсации за временно облекчение на цените на електрическата енергия за енергоемките потребители

Според асоциацията озадачаващо е, че тази Програма на МС не е била обсъждана публично. Те добавят, че именно тя  засяга приложимите компенсационни мерки към всеки небитов потребител на електрическа енергия, в т.ч. и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи. Това е и програмата, която е разработена като продължение на предходните програми, приети за преодоляване на последиците от резките промени на цените на електрическата енергия, отбелязва от АИКБ.

В становището се посочва, че действието на програмата е за периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2026 г., а индикативният бюджет по програмата е в размер до 20 млн. лева. Програмата се прилага за небитовите крайни клиенти само когато среднопретеглената цена за базов товар на сегмента „Ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ (БНЕБ) за съответния шестмесечен период (от 1 юли 2025 г. до 31 декември 2025 г. и от 1 януари 2026 – 30 юни 2026 г.) е над 240 лева/MWh или равностойност в евро – над 122,71 евро/MWh.

Припомняйки, че среднопретеглените месечни цени за базов товар на сегмента „Ден напред“ на БНЕБ за изминалите юли, август и септември от настоящата година са 197,80 лв/MWh, 148,31 лв/MWh и 183,37 лв/MWh, от АИКБ посочват, че техни изчисления и модели им дават основания да посочат среднопретеглена шестмесечна цена (както предлага Програмата) под 206 лв/MWh. За следващия шестмесечен период януари-юни 2026 г. от АИКБ очакват среднопретеглена шестмесечна цена за базов товар на сегмента „Ден напред“ на БНЕБ под 200 лв/MWh. Така реално не се предвиждат компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия, според АИКБ.

Според АИКБ шестмесечните периоди са неадекватни на трудностите, които небитовите потребители на електрическа енергия ще изпитат. От асоциацията очакват среднопретеглените месечни цени за базов товар да бъдат около и над 250 лв/MWh през месеците ноември и декември от настоящата година, както и през месеците януари и февруари от 2026 година.

В становището се посочва, че ако се запази подходът със шестмесечни периоди, то смисленото ценово прагово ниво следва да е под 200 лв/MWh. Например, при 200 лв/MWh, компенсации биха се получили само за първия шестмесечен период, размерът им (според съдържанието на Програмата) ще е около 5,83 лв/MWh и техният общ обем би бил (ако се прилага за електропотреблението за шестмесечния период – по наша оценка около 7,47 TWh) под 44 млн.лв, пишат от АИКБ. Те отбелязват обаче, че въпреки че този подход ще е много-по-смислен, подкрепата ще се получи през февруари 2026г., непосредствено след най-трудните месеци.

От АИКБ намират за много по-удачен подход с позоваване на средномесечни цени за базов товар. Ако отново допуснем, че се ползва праг от 240 лв/MWh, но на средномесечна база и компенсациите са помесечни, то небитовите потребители в България биха получили подкрепа за потребената от тях електроенергия около 18 млн.лв. за месеци ноември и декември от настоящата година и под 29 млн.лв. за първите (и най-трудни) два месеца от 2026 г., отчитат от АИКБ. 

Като алтернатива от асоциацията посочват и подход, който подобно на Постановлението на МС за енергоемките предприятия, да обхваща 50 процента от електропотреблението на небитовите потребители, но при по-нисък референтен праг, например 220 лв/MWh за среднопретеглена месечна цена за базов товар на сегмента „Ден напред” на БНЕБ. Бюджетът, в този случай, за ноември и декември от настоящата година ще е около 36 млн.лв., а за месеците до юни, включително от 2026 г. ще е под 42 млн.лв., изчисляват от АИКБ.

От АИКБ препоръчват тези два подхода да бъдат анализирани и подкрепени, защото според тях представляват рационален баланс на интересите на заинтересованите страни, както и ясен, недвусмислен знак на подкрепа и съпричастност към небитовите потребители на електрическа енергия в България, че ще имат защита в условия на екстремални цени и дисбаланси спрямо останалите страни членки.

АИКБ обръща още внимание, че Югоизточна Европа, включително България, страда от системно по-високи цени на електроенергията, спрямо Централна и Западна Европа (до 50% по-високи в някои месеци).

Източник: БТА