Спирането на работата на федералното правителство на САЩ обикновено не нанася големи икономически щети. Блокажът, който започна на 1 октомври, обаче изглежда носи по-големи рискове, не на последно място и защото президентът Доналд Тръмп заплашва да използва конфликта, за да премахне завинаги хиляди държавни работни места, а състоянието на икономиката вече е нестабилно, пише Асошиейтед прес. 

Засега финансовите пазари не обръщат голямо внимание на безизходицата, приемайки я просто за поредния провал на републиканците и демократите да се споразумеят за бюджета и да поддържат функционирането на правителството.

Някои от възможните икономически ефекти

В рамките на дни: Финансовите пазари търпят известни колебания, но те вероятно няма да бъдат значителни, ако финансирането бъде възстановено в кратък срок. Работещите ще получат заплатите си и в идеалния случай няма да се наблюдава значителен икономически ефект.   

В средносрочен план: Федералните служители биват изпратени в принудителен неплатен отпуск, а федералното правителство забавя някои разходи по време на спирането. С възобновяването на финансирането обаче, работниците ще се върнат на работа и ще получават заплатите си, а правителството ще изразходва със закъснение парите, които е задържало. Почти нищо няма да се промени.

В дългосрочен план: Ако настъпят значителни смущения в сектори като въздушния транспорт поради обстоятелства, свързани с спирането на работата на правителството (например служителите по сигурността и контрольорите на въздушния трафик се обявиха в болнични по време на спирането на работата на правителството през 2018-2019 г.), това може да означава повече проблеми за икономическите сектори. Но дори и при продължилото 35 дни спиране на работата на правителството тогава, което бе най-дългото в историята на САЩ, според оценките на Бюджетната служба на Конгреса брутният вътрешен продукт за 2019 г. е бил само с 0,02 на сто по-нисък заради ситуацията. 

Освен това президентът Доналд Тръмп заплаши по време на блокажа да ликвидира хиляди държавни работни места. Ако заплахата бъде изпълнена и нови групи хора останат без работа, това може да разстрои и без друго нестабилната икономика. Просто все още не се знае дали тези съкращения ще бъдат направени.

Източник: БТА

Повече от 50 ястия участваха в кулинарно-фолклорния фестивал „Гозби и ритми от нашия край“ в ловешкото село Горно Павликене. Освен представители на домакините, в надпреварата се включиха майстори от още пет села – Къкрина, Брестово, Хлевене, Казачево и Горан.

Това е второто издание на фестивала, каза за БТА кметският наместник на Горно Павликене Мирослав Вълев. Идеята на организаторите – кметството и Народно читалище „Пробуда – 1927 г.“, е празникът да обединява населени места от цялата Ловешка община, хората да се събират, да се забавляват, певческите групи да се изявят. Решено е фестивалът да се състои втората събота на октомври всяка година.

По думите на Вълев през есента най-характерна за Горно Павликене е кокошата чорба. Именно с нея бяха нагостени и всички присъстващи на празника. Може би сред най-традиционните за селото храни са стичките – постни зелеви сарми с булгур, но малки по размер, колкото една хапка. За БТА Пенка Иванова обясни, че след като се завият, стичките се стискат здраво и се оставят да престоят през нощта, за да поеме плънката. На другия ден се заливат с вряла вода или със зелев сок и се варят на бавен огън.

Малко по-късно, вече през зимата, домакините често приготвят сушени чушки, пълнени с боб, добави кметският наместник.

Отбелязването на такива празници показва, че българското село е живо, обърна се той към хората, откривайки проявата. Вълев благодари на спонсорите, помогнали със средства и с труд, и на готвачите, приготвили кокошата чорба. Нека в домовете ви празниците бъдат повече и да имате много хубави поводи да се събирате с близки и приятели, пожела той.

Сред гостите беше и кметът на Община Ловеч Страцимир Петков, който поиска по-възрастните да научат по-младите да месят, защото, по думите му, за дебелите пити си трябва майсторлък.

В кулинарното състезание участниците мериха сили в три раздела. Жури опита и оцени солените и сладки изкушения, а за първенци бяха определени все предложения на представители на домакините. Първото място за най-добро и автентично ястие беше отредено за стичките. В категорията за най-интересно представено ястие спечелиха пастички кадифе. Наградата на журито отиде при месенки от село Хлевене.

За доброто настроение се погрижиха гост-изпълнителят Свилен Тодорински и певчески групи от Горно Павликене и още няколко села.

Източник: БТА

Под мотото „Знание в действие, партньорство за въздействие“ започна днес младежко събитие за лидерство, устойчиво развитие и образование в България „Ют Спийк Форум“ (Youth Speek Forum), организирано от представителите на AIESEC в България. Форумът се провежда в столичния „Полиграфия Офис Център“.

Той е една от двете инициативи на международната платформа и общност от млади хора, обединени от каузата за мир, разбирателство, отключване и оползотворяване на човешкия потенциал, AIESEC (Association Internationale des Etudiants en Sciences et Commerciales), заедно с тази за развитие на финансова грамотност от младите „Мъни Толкс“ (Money Talks). Младежкият форум има за цел да популяризира целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ООН) и тяхното изпълнение.

В центъра на разговорите днес между абсолвенти, студенти, представители на неправителствени организации и практици от корпоративния свят в България, от AIESEC поставиха две от 17-те цели за устойчиво развитие на ООН – за качествено образование (Цел 4) и партньорствата за постигане на целите (Цел 17), в търсене на сечението помежду им и възможността за сътрудничество между бизнеса, неправителствения сектор, академичните среди и институциите за постигане на устойчива промяна.

При сегашната траектория на изпълнение на глобалните цели на ООН държавите по света ще са изпълнили към 2030 г. едва 17 процента от договорените цели през 2015 година, изтъкна Виктор Цветанов, единият от двамата младежки делегати в ООН от България и лектор на форума днес. 

Той представи накратко историята и усилията на международната общност за постигане на устойчиво развитие на света, започвайки с договорените в началото на този век 8 цели, развити впоследствие през 2015 година до 17 на брой. 

„Знам, че шансът да постигнем 100 процента от тези цели е почти нулев. Нека обаче направим така, че всеки един от нас, с нашите действия, да допринесе за постигането на възможно най-много от тези цели“, призова Виктор Цветанов присъстващите на форума младежи. 

Той подчерта, че България е една от 40-те от общо 193 държави членки на ООН, със свои младежки делегати в Организацията. „Самият факт, че България има български младежки делегати, ни прави привилегировани. Затова, че младеж представлява гласа на младежите на най-високо международно ниво, а именно в Общото събрание на ООН“, посочи Цветанов. 

Другият делегат от България е Вяра Трифонова. Двамата ще представляват гласа на младите хора до края на 2026 година, когато мандатът им изтича. 

Силвия Канджичка, председател на AIESEC в България, запозна присъстващите с историята, целите и дейността на международната младежка платформа. 

Организацията AIESEC е основана непосредствено след Втората световна война през 1948 година от седем младежи с различни националности. Днес организацията е представена в повече от 11 държави и територии, а партньорите й надхвърлят 5000 организации, според данните в официалния сайт на платформата. В България тя е представена от 1990 година. Активните ѝ членове в страната са повече от 30, а стажантите към момента надхвърлят стотина души и повече от 1000 алумни на AIESEC в страната. Над 10 са националните партньори на офиса на организацията в България, според представянето на Канджичка. 

Членството в организацията е подходящо за хора на възраст между 18 и 27 години, като няма ограничение за местоположението им. От значение е обаче те да разполагат с между 5 до 10 часа свободно време седмично. Членовете имат възможност да развиват умения в различни сфери, да работят в екип и да си създадат мрежа от контакти от цял свят чрез съществуващия междукултурен обмен. Периодите за набиране на членове са два. Единият е през пролетта в месеците март и април, а другият прозорец е през есента – септември и октомври, съгласно представянето на Силвия Канджичка. 

Форумът се стреми и да срещне представители от неправителствения и корпоративен сектори със студенти и зрелостници от цяла България.

Източник: БТА