Барелеф на архитект инж. Йосиф Шнитер бе открит днес върху фасадата на Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“ в Севлиево. Вероятно това е първата сграда, създадена от Йосиф Шнитер в България, отбеляза правнучката му проф. Мария Шнитер. 

На събитието присъстваха кмета на Община Севлиево д-р Иван Иванов, скулпторът Цвятко Сиромашки, автор на барелефа, правнуците на Йосиф Шнитер проф. Мария Шнитер и Венцислав Шнитер, Ивета Миленова, директор на Исторически музей – Севлиево, представители на културни и образователни институции, гости. 

Проф. Мария Шнитер каза, че за първи път идва в Севлиево и благодари на кмета, на работещите в галерията и на местната културна общност. Много ми хареса усещането за тази съхранена възрожденска атмосфера, която имате в Севлиево, посочи тя. Правнучката на архитекта разказа, че Йосиф Шнитер е създал сградата на 25 години. Само един документ, наречен „Условие“, е бил необходим за построяването на сградата, за разлика от днес, когато се събират куп документи за строителство, обясни тя и добави, че причината е голямото доверие, което е съществувало тогава между възложителите и строителите. След сградата в Севлиево Йосиф Шнитер работи в Пловдив, където прави градоустройствен план и строи редица сгради. 

Много от постройките на арх. Шнитер вече не съществуват, тъй като са съборени, но нито една от сградите му не е пострадала от земетресение или друг катаклизъм, каза проф. Мария Шнитер. 

Семейство Шнитер са десет поколения архитекти, малко хора знаят за изключителната личност на Шнитер, той е сред съвременните строители на България, а ние трябва да пазим тяхната памет, каза по време на откриването скулпторът Цвятко Сиромашки. 

Ивета Миленова, директор на Исторически музей – Севлиево, коментира, че градската среда се е променила веднага след Освобождението с построената от известния архитект, инженер и геодезист от чешки произход Йосиф Шнитер нова жилищна сграда, изградена по поръчка на севлиевеца Илия Денчев, една от най-ярките фигури от периода на Възраждането в Севлиево. Сградата и днес е една от най-красивите в града. 

„Преди Освобождението Илия Денчев натрупал голямо състояние и авторитет, ангажирал се и с обществени дела. След Освобождението е избран за председател на Севлиевския окръжен съд. Признание за неговите заслуги е избирането му за народен представител в Учредителното събрание от 1879 г. Веднага след подписването на Санстефанския мирен договор, той наема архитекта Йосиф Шнитер за построяването на новия си дом – най-голямата и модерна за времето си европейска сграда в Севлиево. Най-вероятно това е и първата сграда, построена от Шнитер в България“, каза Миленова.

По думите на кмета на Севлиево барелефът ще стане част от градската среда на Севлиево и всички ще знаят повече за Йосиф Шнитер. 

„Радвам се, че заедно успяхме да развием идеята, да я осъществим и в навечерието на Петковден да открием барелефа. Можем само да се гордеем, че има и такива севлиевци като Илия Денчев, които улавят духа на Европа и са поискали и в Севлиево да има такива сгради“, каза още кметът на Севлиево д-р Иван Иванов.

Събитието бе част от програмата по случай Празниците на Тиквата в Севлиево, които продължават и утре с отбелязване на Петковден.

Източник: БТА

Трябва да се увеличат цветните контейнери, да се увеличи честотата на извозване, и трябва да се осигури на гражданите максимално покритие с инфраструктура за разделно събиране. Това каза Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Тя участва в дискусионен панел „Реформа в управлението на отпадъци“ по време на годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ в курортния комплекс Албена.

Георгиева припомни, че в момента, според Закона за управление на отпадъците, системите за разделно събиране обхващат населени места с над 5000 души население. Ние предлагаме да е над 1000 души, каза тя. Необходими са повече съдове, по-често извозване и най-важното – финансово компенсиране на общините – там, където те се ангажират да работят и подкрепят разширяването на системата, отбеляза тя.

Предлагаме с промени в Закона за местните данъци и такси да бъде въведен преходен период от 3 до 5 години за поетапно въвеждане на новите основи за изчисляване на такса смет по общини, по зони или по населени места, посочи Георгиева.

Най-чистият вариант би бил, които общини са готови, да започнат от 1 януари 2026. За останалите да е допустимо да се използва данъчната оценка, но за период не по-дълъг от 3 години, през който общините да направят съответните инвестиции, каза изпълнителният директор на НСОРБ и добави, че този преход може да бъде обвързан с целеви финансов ресурс от държавния бюджет или от програмата „Околна среда“.

Вчера, при откриването на годишната среща, премиерът Росен Желязков заяви, че едва 71 общини са заявили готовност за въвеждане на системата на принципа „замърсителят плаща“. Министър-председателят припомни, че с промените в Наказателния кодекс ще бъде инкриминирано изхвърлянето на битови, производствени и строителни отпадъци.

В началото на втория ден от срещата министърът на финансите Теменужка Петкова също изтъкна, че много малко общини в страната са готови да приложат принципа „замърсителят плаща“ за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.  

„Замърсителят плаща“ означава, че събираме такса от гражданите само за това, което е в сивите кофи. Колкото по-малко боклук има в сивите кофи, толкова по-малък ще бъде размерът на таксата за битовите отпадъци. Затова е изключително важно системите за масово разпространение на отпадъци да бъдат ъпгрейднати до степен, в която всеки наш данъкоплатец има къде да изхвърли разделно събрания си отпадък, за да не го облагаме, заяви Силвия Георгиева. Тя припомни, че данъчно задълженото лице си остава собственикът на имота. Ако в неговия имот живеят 10 ползватели, облагаме собственика за тези 10 ползватели. А не всеки от ползвателите, обясни още Георгиева.

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА