Пътят към икономическия просперитет на ромите минава през културна легитимация. Това каза в интервю за БТА Огнян Исаев, директор програма „Образователни възможности и постижения“ във фондация „Тръст за социална алтернатива“, по повод Международния ден на ромите – 8 април. 

В България има разговор за ромите, който не се е състоял – за мястото на ромските деца, на ромските професионалисти, не само на пазара на труда, но и изобщо в културата на България, в политиката на страната, заяви Огнян Исаев. 

Според него у нас, когато се води разговор за ромите, основният фокус е върху заетостта и върху икономическото благосъстояние. Отвъд тези приоритети, които вълнуват държавните мъже и жени, има и едни хора, които живеят с техните ценности, с тяхната култура, но с времето тези важни елементи, върху които си изграждат живота ромите и ромската общност, изпаднаха от дневния ред на държавата, посочи Огнян Исаев. 

„Последните петнадесетина години това, което се чува като послание, е че ромите са огромен икономически потенциал, неизползван потенциал, включително аз съм изпращал такива послания с идеята, че трябва да се инвестира в ромската общност, в развитието ѝ, в модернизацията. В това всички ромски деца да имат еднакъв шанс за успех – и образователен, и икономически, за да могат и ромските квартали да получават като инвестиции това, което получават всички останали райони в съответните градове, защото не е тайна, че инвестициите в тези райони са много ниски“, отбеляза Огнян Исаев.

По думите му при изпращането на тези послания се откроява това, че на ромите се гледа като икономически резервоар – на тях ще се крепи икономиката. И към момента е така, има ключови сектори не само в България, но и в много други страни, в които ромската работна ръка е по-млада, ромите, които са в трудоспособна възраст, са съществен дял от пазара на труда, каза Исаев. 

Те са заети в сектори, които са за хора с много ниска квалификация, сектори, които не изискват по-специфични умения и образователен процес, или трудът е тежък и непривлекателен за другите, допълни той. Но това е представата за ромите – за тях са запазени най-непрестижните и най-непривлекателните работни места, а често и нископлатени. Но идва поколение, което не приема тази парадигма, заяви Огнян Исаев. 

Според него наченки за такъв разговор е имало през деветдесетте години, по време на прехода, когато се конструираше най-новата държава на България след комунизма, когато ромите са били силно потиснати като културно малцинство, хора, които бяха в периферията на градовете. Разговорът обаче не продължи, допълни експертът.

Делът на ромите, които не работят, е между 5 и 10 процента 

Посланието, че ромите са неизползван икономически потенциал, вече е отживелица. Делът на ромите, които не работят, според моите наблюдения, е между 5 и 10 процента, каза Исаев. 

Една голяма част от ромите вече работят- някои в България, други в останалите европейски страни, посочи Исаев. По думите му статистиката трудно отчита всички работещи роми, защото някои от тях са в неформалната икономика. Не всички са на постоянен договор, често работят на частно, за подизпълнители обикновено. Опцията за еднодневен трудов договор се използва от много малка част от работодателите, посочи експертът. 

Сред ромите вече има и такива със собствен бизнес – предприемачи, които имат малки и средни предприятия, каза още Огнян Исаев. 

Според него само тези, които са в много тежко маргинално положение, работят не толкова устойчиво – с по-нисък интензитет на икономическа активност.

Между 40 и 50 процента от ромите от България вече са в Западна Европа и там те успяват 

По различни експертни мнения между 40 и 50 процента от ромите от България вече са в Западна Европа, каза Огнян Исаев. Смея да твърдя, тъй като правя изследване в тази област като докторант, че над 90 процента от ромите, които са в Западна Европа, икономическото им благосъстояние се е подобрило неколкократно, заяви експертът. Например, външното министерство на Германия също потвърждава, че над 85% от българските граждани успешно се интегрират в германското общество, допълни Исаев. 

По думите му това са хора, които са вече с добро финансово положение, дори са с променени културни нагласи за себе си, за живота, за философията на живота, какво искат от него. Когато на един човек отпаднат икономическите ограничения, той може да мисли за много по-големи цели и хоризонти, които се откриват пред него, коментира Огнян Исаев. 

 „За мен голямата „чуденка“ е какво прави българската държава – тя има някакви документи и каква може да бъде ролята ѝ. Виждаме, че държавата не можа да се справи, докато тези хора бяха в България. Търсеха се причини основно в ромската общност за техния неуспех, а същите тези хора успяват в държави в Западна Европа. Въпросът е защо там те успяват, а тук не, децата им там също успяват в училище, а тук не“, допълни Огнян Исаев.

Ромите в България работят, но голяма част от тях са в риск от бедност 

Въпреки че ромите работят, една голяма част обаче от тях продължават да живеят в риск от бедност, каза Исаев. Той допълни, че има и непропорционалност по отношение на образователните постижения, които показват ромите, и икономическото им благосъстояние. 

Делът на всяко следващо поколение роми, които завършват средно образование или продължават в университета расте, но това не гарантира финансовото им благополучие в нашата страна, коментира експертът. 

Ромите на възраст между 18 и 20 години, които са със средно образование, са почти 32 процента, сочи изследване на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, направено през 2019 година. Такива проучвания се правят на 10 години, уточни Огнян Исаев. Делът на ромите със средно образование, които са на възраст между 41 и 45 години, е близо 17 процента. Имаме почти два пъти увеличение, ясен тренд нагоре при всяко следващо поколение, които завършват успешно средно образование, коментира Исаев. 

При висшето образование е същото – 41-45 -годишните, които са с висше образование, са 2,2 процента, в същото време при групата, които са 21 -25 -годишни, тези, които са с висше образование, са 3,6 процента. 

В същото време в проучванията се вижда, че образованието няма особено голяма добавена стойност по отношение на благосъстоянието, излизането от риск от бедност, каза Огнян Исаев. Той даде пример с данни от НСИ за 2023 година, според които ромите, които са с висше образование, но в същото време живеят в риск от бедност, са 22 процента. При турската етническа група този дял е 1,6 процента, а при етническите българи- 3,2 процента. Почти десет пъти е по-висок делът на ромите висшисти, които живеят в риск от бедност в сравнение с някои от другите етнически групи, обобщи експертът. 

По думите на Исаев ромите, които са с основно образование и ромите, които са със средно образование, имат много минимална разлика по отношение на дела, който живее в риск от бедност. Общо 45 процента са хората с основно образование в риск от бедност, а от тези със средно – 48 процента, даже тези със средно са в по-голям риск, допълни Огнян Исаев. 

В същото време общо 45 процента от етническите българи, които са с начално или без образование, живеят в риск от бедност. Делът на хората в риск от бедност сред ромите с по-високо образование, е по-висок – 48 процента за тези със средно образование и 45 за тези с основно, коментира Исаев. Тук има огромно поле за размисъл – защо при едни групи образованието има по-висока добавена стойност, а при други не особено, посочи експертът. 

Защо по-доброто образование на ромите не измъква от бедност в България 

Въпреки формалното завършване на образование, една част от ромите не получават добро образование, докато са в училище, защото качеството на образованието, което се предоставя в съответното училище, в което те се обучават, е много ниско, смята директорът на програма „Образователни възможности и постижения“ във фондация „Тръст за социална алтернатива“. 

Когато ромите завършват и отидат на пазара на труда, реално нямат тези базови умения и знания, които средното образование би трябвало да дава и след това да са конкурентоспособни. Как е възможно ромските деца да научават френски, английски, немски и др. в Западна Европа, а в България да не успяват да овладеят езика, въпреки престоя си в училище, допълни Огнян Исаев. 

Според него не можем да си затворим очите, че има дискриминация на пазара на труда. Тази култура, характерна още за времето на социализма, се пренесе и в преходния период, и в наши дни – разбирането, че за ромите са запазени основно работните професии и работните ангажименти, които са за хора с ниски умения, познания или такива, които са свързани с много тежък труд, каза Огнян Исаев. „Ще дам един реален пример – в столицата се строи стадион и голяма част от хората, които извършват най-тежката работа, са хора от малцинствата. Тази „традиция“ е унаследена още от Строителни войски. Уви, имаме ясна дискриминация не само в частния пазар, но и в публичния сектор“, допълни експертът. 

Ако се погледне колко от ромите, които завършват учителски професии, са в училища, включително и такива, в които близо 100 процента от учениците са роми, ще видим, че техният дял също е много нисък, посочи Огнян Исаев. 

Той отбеляза, че има и друга причина за липсата на реализация – най-вероятно, след като са завършили определена професия или образование, те си променят плановете – като всеки млад човек – учи нещо и изведнъж разбира, че има други планове. Но не можем да игнорираме тези данни, че голям дял от ромите живеят в риск от бедност, въпреки че работят и имат образование, заяви експертът. 

Другият елемент, който най-вероятно се проявява при ромите, които са с по-високо образование, е че очакването към тях е да работят предимно в институции или да бъдат предоставящи услуги, или пък заети в индустрии, които са фокусирани основно в ромските квартали, т.е ако си ром учител – трябва да работиш в ромско училище, каза Огнян Исаев.

Той уточни, че при здравните професии е по специфично, защото там има недостиг на специалисти и голяма част от ромите, които завършват като медицински сестри, рентгенови лаборанти, лекарски асистенти, медицина, дентална медицина, много бързо се реализират в „голямото общество“. 

Но очакваното към другите професионалисти е, че те трябва да се реализират в ромската общност. А ромският квартал сам по себе си не е в състояние да предложи реализация на тези професионалисти, защото няма налична инфраструктура за заетост, допълни Огнян Исаев.

Колко е трудно да кажеш, че си от ромски произход, след като вече си успял в обществото 

Според него има и друг проблем – самоидентификацията като ром. След като си успял, вече си професионалист, ти става трудно да декларираш открито, че си ром. Тогава ставаш и невидим за статистиката, тя има голяма вероятност да те брои като етнически българин или етнически турчин, коментира Огнян Исаев. Сиреч, реализацията на ромите най-вероятно е много по-висока, но това вече не се брои за ромско постижение. А това влияе върху мотивацията на следващите поколения по формулата „ако учиш – ще успееш“. Защото ролевите модели продължават да съществуват като „изключения“ или са невидими като успешните роми, заяви Огнян Исаев. 

Според него това е провокирано от срам, страх отново да не бъдеш отхвърлен, да не бъдат ограничени възможностите ти за реализация, ако някой разбере, че си от ромски произход. „Тук отново отиваме към дискриминационните практики – ще дам пример с учител по математика, много добър, който подготвя деца за състезания, олимпиади. Когато кандидатства за работа за елитно училище, на него му се казва, че не е за тях, а е за ромското училище“, разказа Огнян Исаев. 

Има много такива случаи, за които ромските младежи не са подготвени, не повдигат и темата, защото се притесняват, не знаят как това ще им повлияе лично на кариерата. Затова замълчават, допълни експертът. И държат тази болка в себе си, а някои правят опити за себеотрицание. Ето това се случва, когато в публичното пространство „ром“ и „ромско“ са еквивалент на нещо по-нисше или втора категория, допълни той. 

Връзката- не работят, защото получават социални помощи, не е валидна

В отговор на въпрос дали част от ромите не работят, защото получават много социални помощи, както смята голяма част от обществото, Исаев каза, че тази връзка никога не е била валидна. 

Когато говорим за социални помощи, трябва да се направи разграничение, защото има най-различни видове, но най-вероятно хората имат предвид детски надбавки и месечни социални помощи, които се плащат на хора, които са в дълготрайна безработица и ги отработват с 14 дни общественополезен труд. За последните 10 години броят на хората, които са получавали месечни социална помощ по т.нар. член 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, тази, която се отработва, е намалял от около 60 000 до между 20 000 -30 0000, които получават такава помощ, тоест с близо два-три пъти, заяви Огнян Исаев.  Това не са само роми, има много възрастни етнически турци и българи над 50 години. След като навършиш 50 години интеграцията на пазара на труда е много трудна, допълни той. 

Това са около 5% от хората в България, едва ли всички тези пет процента са само роми, посочи експертът и допълни, че социалната помощ се дава на бедни хора, на тези, на които доходът на член от семейството, е под прага на бедността. 

Какво може да направи българската държава

Според Огнян Исаев държавата трябва да намери възможно най-бързо решение на проблем, който беше създаден от самата нея – неформалните ромски квартали, които почнаха да се създават още по времето на Третата българска държава и, разбира се, по време на социализма, и са в изолация и извън всякаква регулация.

Там няма инфраструктура в голямата им част, въпросът е как да бъдат регулирани, защото ако това нещо се случи, икономическата добавена стойност за държавата ще бъде много по-голяма – не само за държавата, но и като цяло тези общини и райони ще бъдат развити, допълни Исаев. Защото в момента те са най-неразвитите в градовете – там няма инфраструктура, няма паркове, предприемачески инициативи, допълни експертът. 

„Основно тези неформални квартали са в големите и средноголемите градове. Говорим за градски райони. В почти всички областни градове има поне един неформален квартал, както и в градове, които са с население над 15 000 жители има такава територия извън регулация“, посочи Огнян Исаев. 

През последните години, особено малките общини, започват да се интересуват от този въпрос, защото на практика се оказва, че поради миграцията, поради смъртност, ромите се превръщат в единствения човешки ресурс на някои общини, каза Огнян Исаев. И ако този ресурс не е развит, а той няма как да бъде развит, ако хората имат страх за дома си, за перспективата занапред, не може да се реализира пълният икономически потенциал на общините, добави експертът. Виждаме, че в настоящите времена човешкият ресурс е безценен, каза Исаев. 

По думите му затова малките общини започват да търсят устойчиви решения как да се регулират териториите, хората да плащат данъци и т.н. Първоначално това води до повишение на бюджета на общините, а след това и тези хора започват да влизат в светлата част на икономиката, отбеляза Огнян Исаев. Същото трябва да се случи и с големите общини и областни градове, смята експертът. Очевадно е, че евикициите, които все още се срещат в България, са грубо нарушение на правата на човека, заради което България е осъждана няколкократно от Европейския съд по правата на човека, заяви Исаев. А това насилие само по себе си води до много други проблеми, пред които хората без дом се изправят. Една част от общините започват да го разбират, допълни той. 

Според него големите сегрегирани училища продължават да не намират своето решение. „Очевидно е, че десегрегацията не е топ приоритет на държавата. Затова трябва да се помисли как да се повиши качеството на преподаването в тези училища, като се ползва неизползван до момента ресурс на децата, родителите и местните общности. Защото тези деца минават от клас в клас и завършват. Накрая разбират, че нищо не знаят“, коментира експертът. 

„Ясно е, че учителите и директорите на тези училища трябва да се променят в нагласите за перспективите за децата. Но тези професионалисти трябва да бъдат и подкрепяни. Ако кажем, че няма разлика между ромските деца и българските деца, това няма да е вярно – едните влизат от една културна общност, а другите от доминиращата културна група. Директорът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие също индиректно намекна, че образователният потенциал на България е при тези деца и затова отиде в точно такова училище, когато посети София“, каза Огнян Исаев. 

Промените не трябва да се случват за сметка на културната идентичност на ромите

Ако искаме ромите да са успешни, те трябва да имат много здрави корени. Ако нямат корени, ако културната им идентичност е асимилирана, тяхното развитие, професионалната им реализация, също ще бъдат под постоянен риск. Кой съм аз, какъв съм аз, те трябва да знаят отговорите на тези въпроси. И да не се притесняват от това, което са, допълни Исаев. 

Икономическият просперитет трябва да върви ръка за ръка с признаването и затвърждаването на културната идентичност, върху която трябва да се изгражда и националната идентичност, смята експертът. 

Според него този разговор се състои между самите роми, но той е много труден, защото е игнориран от държавата, а след като е игнориран, е оставен в полето на самодейците и единиците професионалисти. Когато нямаме ясна структура, където може да се проведе този разговор, който е част от цялостното обучение на учениците, защото по Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България до 2030 година има такава цел – да се развива културната идентичност на децата от малцинствата, заедно с националната идентичност, той не се случва. Ромите си задаваме въпроси по тази тема – има Еврейски културен дом, има Арменски културен дом, турската общност също има свои културни пространства, но е къде е Ромският културен дом, къде е Ромският театър, а Ромският музей, допълни Исаев. 

Липсват и усилия по тези въпроси, например от Министерството на културата – колко вестници ромски се издават, колко книги с ромска тематика се издават всяка година с подкрепата на държавата, колко филми има на тази тема. Колко предавания имат БНТ и БНР за ромите, правени от ромски професионалисти, допълни Исаев. 

Културният процес е скъп, не е евтин процес, и не може да бъде оставен само на самодейци и горящи мечтатели, каквито са ромските професионалисти в тази област, допълни Огнян Исаев. 

Той посочи, че има артисти роми като Наталия Цекова, която се опитва да постави темата по различен начин, извежда ромската култура на един съвсем друг пиедестал – извън полето на предразсъдъците, дава съвсем друг разговор на публиката, друг поглед. „Но колко общини предлагат културни продукти на 8 април на своите граждани. Или е по-лесно да се прави за няколко часа иху -аху. Просто питам, не знам“, каза Исаев. 

Когато говорим за ромската култура, не говорим само за утвърждаването на ромите, а за образователното ограмотяване на всички деца, защото се оказва, че една голяма част от учениците – етническите българи и турци, нямат взаимодействие с роми, те създават своите представи основно от публичното пространство, от медиите, където образът на ромите не е много положителен. Този образ създава страх, нежелание за комуникация, допълни Огнян Исаев. 

Не говорим само за запазване на културната идентичност, но и по-силно сближаване между хората, отбеляза експертът. 

За Международния ден на ромите 

Международният ден на ромите се отбелязва от 1990 г. по предложение на Международната организация на ромите „Романи юнион“ от 4-ия Световен конгрес на ромите в Серок, Полша, показват данни на Отдел „Справочна“ на БТА. Годишнина е от първия световен конгрес на ромите (7-12 април 1971) в Лондон, Великобритания, на който са приети ромското знаме и ромският химн. В България се отбелязва от 1991 г.

Източник: БТА