Здраве
Пациентска организация: Афазѝята има решение, но липсва достъп до лечение

Афазията е нарушение на речта и разбирането, което засяга хиляди българи след инсулт, но у нас все още няма финансирано от НЗОК лечение и достатъчно специалисти, обучени да работят с това състояние, припомнят от Асоциацията за инсулт и афазия (АИА), единствената пациентска организация в България, която защитава правата на хората с инсулт и афазия по повод 20 октомври, Международния ден за информираност за афазията.
Международния ден за информираност относно афазѝята (International Aphasia Awareness Day) – обявен за първи път през 2001 г. от Международната асоциация по афазѝя (International Aphasia Association – AIA). Деня привлича вниманието на обществото към милионите хора по света, които губят способността си да общуват след мозъчно увреждане.
АИА работи за промяна чрез проекти и инициативи – от създаването на първия национален наръчник за хора с афазия до проекта „Аз общувам при афазия: в лекарския и стоматологичен кабинет“, финансиран от Столична община.
В следващите години предстои изграждането на 10 кабинета за безплатна речева рехабилитация.
Афазѝята – невидимата последица след инсулт
В България хиляди хора след инсулт живеят с афазѝя – придобито нарушение на способността за комуникация, което не засяга интелекта, но променя живота им изцяло. Въпреки тежестта на това състояние, НЗОК не финансира специализирано лечение за афазѝя, а пациентите и техните близки често не получават насока към подходящ специалист. Липсата на достатъчно логопеди, обучени за работа с афазѝя, допълнително утежнява ситуацията и оставя засегнатите без реална възможност за възстановяване и социално включване.
Гласът на Асоциацията за инсулт и афазѝя
От своето създаване преди 5 години, Асоциацията за инсулт и афазѝя (АИА) последователно защитава правата на хората с афазѝя. Чрез национални кампании, обучения и проекти организацията цели да установи реалните потребности на засегнатите и да създаде работещи инструменти за подкрепа.
През изминалата година АИА създаде първия наръчник за хора след инсулт и с афазѝя, който подпомага както пациентите, така и техните близки да разберат своето състояние и да получат подкрепа в първите месеци след инцидента.
През тази година организацията реализира проекта „Аз общувам при афазѝя: в лекарския и стоматологичен кабинет“, финансиран от Програма „Социални иновации“ на Столична община. Проектът създава отпечатани комплекти езикови карти и безплатен софтуер, като техен дигитален вариант, с което се улеснява комуникацията на хората с афазѝя по време на медицински прегледи – конкретен инструмент, който ще облекчи достъпа до здравни грижи и ще подобри качеството на живот на засегнатите.
Апел за действие
Като член на Международната асоциация по афазѝя и единствена пациентска организация в страната, защитаваща правата на пострадалите от инсулт и афазѝя, Асоциацията за инсулт и афазѝя изказва искрена благодарност към всички логопеди в страната, които, въпреки трудностите, продължават да помагат на хората с афазѝя и техните семейства. Същевременно, АИА нееднократно подчертава, че липсата на здравна информираност сред близките и дори сред медицинските специалисти често води до пропуснат шанс за възстановяване.
Поглед напред
Асоциацията за инсулт и афазѝя, съвместно с група общински съветници и Факултета по науки за образованието и изкуствата, създаде Програма за развитие на услугите за хора с афазѝя за следващите пет години, приета от Столичния общински съвет и заложена в бюджета на Столична община.
По програмата се предвижда изграждането на 10 кабинета за безплатно лечение на афазѝя, като се очаква кметът на София да предприеме първите стъпки за нейното реализиране през тази година. Това ще бъде първата в страната система за речева рехабилитация след инсулт, финансирана с общински средства – реален шанс за хиляди българи да възстановят гласа си.
Възможности за подкрепа
Хората или техни близки, които са преживели инсулт и са загубили частично или напълно способността си да комуникират могат да се свържат с Асоциацията за инсулт и афазѝя (АИА): на Национална линия за подкрепа: 0700 11 404; Електронна поща: [email protected]. Повече информация можете да намерите тук.
Източник: Offnews.bg
Здраве
Над 420 000 българи страдат от остеопороза, 80% от тях са жени (видео)

Повече от 420 000 българи страдат от остеопороза, като 80.4% от тях са жени, а 19.6% – мъже. На всеки час в България се регистрират по шест фрактури в резултат на крехките кости или около 150 счупвания на ден.
Това припомнят от Амджен България по повод 20 октомври – Световен ден за борба с остеопорозата. Тази година дългогодишната кампания за борба с крехките кости „Не се пречупвай“ е насочена към грижата за пациента след първото счупване.
Въпреки че заболяването засяга стотици милиони хора по света, остеопорозата остава недиагностицирана и нелекувана – особено сред тези, които вече са претърпели фрактури, вследствие на болестта. До 80% от пациентите с остеопоротични фрактури не се диагностицират и лекуват, а последиците от подобно счупване са инвалидизация, хронична болка, повишен риск от бъдещи фрактури и преждевременна смърт. Заболяването води до сериозна икономическа тежест, както за семействата на пациентите, така и за здравните системи.²
Над 11% от българските жени и повече от 4% от мъжете на възраст над 50 години ще получат бедрена фрактура през живота си, като този вид счупване е най-опасно. Прогнозата на Международната фондация по остеопороза (МФО) е, че поради застаряване на населението у нас броят на счупванията в следващите десет години ще се увеличи.
По последни данни преките разходи за остеопоротични фрактури в България са приблизително 4.2% от разходите за здравеопазване. За съжаление страната ни остава на едно от последните места в Европейския съюз и по изследване на костната плътност чрез т.нар. DXA (остеодензитометрия), като една от причините е, че не се заплаща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според МФО 239 000 българки остават нелекувани след първата фрактура.
Най-честите симптоми на заболяването са намаляване на ръста, острата болка в гърба, прегърбването.³ Изследването на костната плътност или т.нар. DXA скенер е най-добрият начин за диагностициране на остеопорозата. Остеодензитометрията е безболезнена, продължава около 20 минути, а лъчевото натоварване е изключително ниско. При изследване на лумбалните прешлени то е едва 3 до 5 микросиверта (µSv).
За сравнение, ако човек прелита от Европа до Северна Америка ще получи доза радиация, равняваща се на 60 микросиверта. Ранното диагностициране на остеопорозата е особено важно, за да се отложат максимално дълго последствията от загубата на костна маса. Заболяването е добре познато и ранната диагностика означава и по-добро лечение.
Лекарствата са важен елемент от терапията, която трябва да се допълни от здравословното хранене, прием на достатъчно витамин D и калций, както и достатъчно двигателна активност. Пациентите с остеопороза трябва стриктно да следват съветите на своя лекар, за да се справят с проблема.
Всяка година на 20 октомври отбелязваме Световния ден за борба с остеопорозата. Тази година той ще протече под надслов „Това е неприемливо! Да спрем да пренебрегваме костното здраве“ и целта е да насочи вниманието към липсата на достатъчно превенция и грижа. „Във времена, когато вече имаме достатъчно добри диагностични инструменти и ефективни лечения, е недопустимо здравните власти да продължат да бездействат.
Населението в световен мащаб продължава да застарява, което може да доведе до увеличение честотата на фрактурите. Ето защо остоепорозата трябва да бъде приоритет във всички етапи на живота – от поддържане на доброто костно здраве през младостта, до адекватните грижи за пациентите, преживели остеопоротична фрактура“, призовават от Международната фондация по остеопороза (МФО).
Повече информация може да намерите тук и във Фейсбук страницата Внимание, чупливо.
Източник: Offnews.bg
Здраве
Над 420 000 българи страдат от остеопороза, 80% от тях са жени (видео)

Повече от 420 000 българи страдат от остеопороза, като 80.4% от тях са жени, а 19.6% – мъже. На всеки час в България се регистрират по шест фрактури в резултат на крехките кости или около 150 счупвания на ден.
Това припомнят от Амджен България по повод 20 октомври – Световен ден за борба с остеопорозата. Тази година дългогодишната кампания за борба с крехките кости „Не се пречупвай“ е насочена към грижата за пациента след първото счупване.
Въпреки че заболяването засяга стотици милиони хора по света, остеопорозата остава недиагностицирана и нелекувана – особено сред тези, които вече са претърпели фрактури, вследствие на болестта. До 80% от пациентите с остеопоротични фрактури не се диагностицират и лекуват, а последиците от подобно счупване са инвалидизация, хронична болка, повишен риск от бъдещи фрактури и преждевременна смърт. Заболяването води до сериозна икономическа тежест, както за семействата на пациентите, така и за здравните системи.²
Над 11% от българските жени и повече от 4% от мъжете на възраст над 50 години ще получат бедрена фрактура през живота си, като този вид счупване е най-опасно. Прогнозата на Международната фондация по остеопороза (МФО) е, че поради застаряване на населението у нас броят на счупванията в следващите десет години ще се увеличи.
По последни данни преките разходи за остеопоротични фрактури в България са приблизително 4.2% от разходите за здравеопазване. За съжаление страната ни остава на едно от последните места в Европейския съюз и по изследване на костната плътност чрез т.нар. DXA (остеодензитометрия), като една от причините е, че не се заплаща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според МФО 239 000 българки остават нелекувани след първата фрактура.
Най-честите симптоми на заболяването са намаляване на ръста, острата болка в гърба, прегърбването.³ Изследването на костната плътност или т.нар. DXA скенер е най-добрият начин за диагностициране на остеопорозата. Остеодензитометрията е безболезнена, продължава около 20 минути, а лъчевото натоварване е изключително ниско. При изследване на лумбалните прешлени то е едва 3 до 5 микросиверта (µSv).
За сравнение, ако човек прелита от Европа до Северна Америка ще получи доза радиация, равняваща се на 60 микросиверта. Ранното диагностициране на остеопорозата е особено важно, за да се отложат максимално дълго последствията от загубата на костна маса. Заболяването е добре познато и ранната диагностика означава и по-добро лечение.
Лекарствата са важен елемент от терапията, която трябва да се допълни от здравословното хранене, прием на достатъчно витамин D и калций, както и достатъчно двигателна активност. Пациентите с остеопороза трябва стриктно да следват съветите на своя лекар, за да се справят с проблема.
Всяка година на 20 октомври отбелязваме Световния ден за борба с остеопорозата. Тази година той ще протече под надслов „Това е неприемливо! Да спрем да пренебрегваме костното здраве“ и целта е да насочи вниманието към липсата на достатъчно превенция и грижа. „Във времена, когато вече имаме достатъчно добри диагностични инструменти и ефективни лечения, е недопустимо здравните власти да продължат да бездействат.
Населението в световен мащаб продължава да застарява, което може да доведе до увеличение честотата на фрактурите. Ето защо остоепорозата трябва да бъде приоритет във всички етапи на живота – от поддържане на доброто костно здраве през младостта, до адекватните грижи за пациентите, преживели остеопоротична фрактура“, призовават от Международната фондация по остеопороза (МФО).
Повече информация може да намерите тук и във Фейсбук страницата Внимание, чупливо.
Източник: Offnews.bg
Здраве
Откриха връзка между консумацията на преработени меса и рака на гърдата

Жените, които редовно консумират преработени меса, могат значително да увеличат риска от развитие на рак на гърдата. Това разкрива мащабно изследване. Учените установили, че жените, които консумират бекон и шунка поне веднъж седмично, са с 57% по-голяма вероятност да развият рак на гърдата в сравнение с онези, които ги избягват.
Ефектът е най-силен при жените под 50-годишна възраст, сочат резултатите. Десетгодишното проучване е публикувано в рецензираното списание Clinical Nutrition. То проследява повече от 71 000 жени на възраст от 40 до 69 години, пише в. „Дейли Мейл“.
Учените смятат, че виновникът е натриевият нитрит – консервант, често използван в преработените меса, който може да образува канцерогенни съединения в организма, потенциално увреждайки ДНК и предизвиквайки мутации в тъканите на гърдата.
Натриевият нитрит се използва за убиване на бактериите в консервираното месо, за подобряване на вкуса и за поддържане на розовия цвят на бекона и шунката за по-дълго време.
Докато преработените меса като бекон и шунка повишават риска от рак на гърдата, учените подчертават, че „не е установена значителна връзка между риска от рак на гърдата и консумацията на други видове месо“, като свинско и пилешко, които не се консервират с нитрити, пише БГНЕС.
Изследването на Сеулския университет подкрепя предупрежденията на Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация, която класифицира преработеното месо като канцероген от група 1 – същата категория като тютюна, азбеста, хепатит В и арсена.
Експертите твърдят, че макар генетиката да играе роля при рака на гърдата, фактори като диетата, консумацията на алкохол, тютюнопушенето и затлъстяването стават все по-важни.
Източник: Offnews.bg
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието