Общество
Патриархът отслужва Опело Христово: След смъртта на Христос храмовата завеса се скъсва, слънцето се скрива

Българският патриарх Даниил отслужи „Последованието на царските часове“. В този час в храм „Света Неделя“ се отслужва „Опело Христово“, предава бТВ.
В тези песнопения се възпоменават всички страдания, мъчения и поругания, които Христос е претърпял, но и надеждата за това, че той ще възкръсне.
Велики петък е най-тъжният ден за Божия син. Евангелието разказва, че след смъртта на Сина Божий се случили и природни аномалии – слънцето се скрива, а храмовата завеса се скъсва на две.
Духовноците изнесоха плащаницата от светия олтар. Тя символизира платното, с което Христос е бил увит след свалянето му от кръста.
Вярващите минаха под нея като символ на преклонение и с надежда за пречистване от греховете.
„Ставаме съпричастни със страданията на Исус Христос“, казват някои от тях.
„На днешния ден да си спомним всичко, което Господ е претърпял и да се дадем сметка ние къде сме. Защото при кръста – беше само майка му и възлюбеният му ученик. Едни са се отрекли, други са се уплашили, трети са ужасени, побегнали, и да видим от каква бездна на греховете ни е избавил Исус Христос“, коментира патриарх Даниил.
И в Бачковския манастир от сутринта зазвучаха евангелските слова и песнопения.
На Велики петък църквите в цялата страна бяха изпълнени с вярващи християни.
Източник: Offnews.bg
Общество
Гилъно-Гилмърски реквием за ПЕШО ПЪРПЪЛА (още една рок-душа отлетя от студиото)

Long Time Ago… някъде в Германия, почти избягал след операция от болницата, той гледа на живо в концерт онези – които в живота му ще бъдат винаги като още едно семейство. По-нататък ще получи (в Москва, където занасят и опъват транспарант – пренесъл сърцата на българските пърпълджии – срещу сцената) хармониката на Йън Гилън. Още по-късно вече ще се чуват и дори виждат по-често с Гилън и той ще му рече: И ти си ми брат.
Почти в днешно време, след лайв на Дейвид Гилмър в Лондон, той и съпругата му ще седят на пейка току пред дома на Гилмър по няколко часа за 2-3 дни. Докато онзи не излиза по едно време навън, не отива при тях и ги пита: Какви сте вие, защо стоите тук? А нашият му отговаря, че са от България, че са имали възможност и са решили да поседят поне пред дома му с желание да го видят и да му кажат колко силно музиката му е врязана в живота им.
Той се именуваше Петър Лисицов, но навсякъде (географски и виртуално) го познаваха като Пешо Пърпъла.
От 2016-а тук в „Медията” писах реквиеми за Митко Каруцата, Чорчика (Фортунов), за Вал Найденов и за Румен Янев. Дойде времето, когато и този мой приятел, съсед, съратник – трябва да го върна в Музикалната кутия на спомените, от толкова далеч в първите ефирни студиа (до които често отивахме заедно с трабанти, или с трабант и вартбург, и запорожец) – когато той си беше член на екипа…, до (може би) най-щастливите му години в Боденмайс, Бавария. Където пък преди 10-тина години (друга догонена мечта) дом приюти крехкото му семейство: него след над 50 операции с-и-без упойки, смаляващи невъзвратимо крака и органи; и любовта на живота му – момичето, почти избягало от рожденото си семейство у нас, заради любовта на живота и́.
Имаше много контакти из разните фейсбуци и наистина разговаряше с хора от цял свят – не само нашенци. Но в едва няколкото налична в Нета статии/интервюта с него, освен за „Дийп Пърпъл”, Гилън, срещите им и псевдонима му, друга основна тема е какво му коства изобщо да продължава да живее и колко са операциите му. Беше болен от спина бифида и се самоиронизираше, че по-често не му трябва упойка, когато го режат. Преди 10 г. Соня Момчилова го нарече „Годеникът на болката”. А водеше активен социален живот като за двама здрави.
В ония далечни години на първите Музикални кутии в БНР, когато с него и живеехме блок до блок, вход до вход, а често тръгвахме заедно: и след предаването, но и след разборите с бира на „Синьото кафе” поне за още час-два, пак не се прибирахме още – а на улицата, в колата си говорехме какво искаме, какво правим, как, какви са мечтите ни, какво ни крепи… докато не свършеха цигарите.
Бяха времена, в които имахме много, без да имаме кой знае какво – но това не бе от времето, а от нашето си възпитание и разбирания; от семействата ни; и от музиката, с която също живеехме – като със събеседник, разказвач, весел купонджия или тъжен изповедник. Пешо беше жизнен, образован (Френската гимназия; републикански шампион по история от 1978 г.) и енигматично циничен, което кареаше красивите млади дами да искат да се запознават с него. А той – и тогава и до днес – презираше ламтежа, парите, егоизма, простотията, предателствата. А нямаше как да не се сблъскваме с тях – и някога и сега. Така избираше и поддържаше най-близките си приятелства – по взаимната вярност. (В неговия „кръг на допуск” един от „бетеерците” му е кум, а групата му посвети парче.)
Ако „Флойд” (и Гилмър, и отделно Джон Лорд) за него бяха философията на дните, пурпурните бяха емоцията им. И винаги и завинаги в семейството му „Пърпъл” и Гилън бяха другите членове, приети и познати и на майка му Венета и на „баба Пърпълджийка”. Както „Арсенал” от футболните му пристрастия. И JVC-тата – единствената марка техника, допусната в дома им.
Когато заживя в Бавария и беше закрепил някак здравето със силата на любовта и свободата да пътува – той поразшири списъка на неговите The Greatest. Имаше и възможността да изгледа някои от тях. А често в разговорите ни през Вайбъра ми диктуваше какво трябва да чуя непременно.
Само преди няколко дни, макар и упоен, в последната ни вайбърска среща, ми рече да се запозная с последния албум на шведите Karmakanic. И не робуваше на вкусове и моди; или харесваш и живееш с дадена музика, с рока, или не си губиш времето с ерзац и еднодневки. В нашенските рок среди имаше също много приятели, понеже познаваше всички (възхищаваше се на „Ер Малък”, Милена и Любо Малковски – случайно ли родени в един и същи ден; Валери Градинарски и Данчо Караджов му бяха близки, а с „Б.Т.Р.” имаше особено силна връзка).
Беше достатъчно „вътре”, когато 2-то БГ рок поколение излизаше на сцените, променящи системата в края на 80-те. И искрено се радваше на групите, гостуващи на живо или с парчетата си в ранните Музикални кутии и Блек Топ-класацията в „Хр.Ботев” и в „Дарик”. На този фон политиката не му беше присърце, макар да имаше завиден запас от знания и история в главата си. Като доста от нас – беше първо ентусиазиран, после разочарован. Постоянно вмъкваше в разговорите ни – след преместването му в Бавария – че уж не ще да гледа, но вижда какво се случва у нас и наоколо му и му е тъжно. И че още повече го е яд на разпада в социума, на избиващата злоба, кариеризъм, мошеничество, манипулираната история и действителност, чалгата.
В един момент съдбата му се усмихна леко и обещаващо: срещна момичето, което никога не бе имал и с което щеше да сподели дните си до края. И за нея той не бе „Пърпъла”, а Петър. След като изпрати и майка си, той си грабна жената, качиха се в Ситроена с малко багаж и се премести в Бавария. Искаше да и́ подари и своята любов в по-нормална среда и да провери колко време е изкупил предварително, за да поживее малко по-щастливо.
Животът му отпусна 10-тина години. Казваше ми по вайбъра, че си остава българин, и родолюбец и манипулациите в съвременния обществено-политически свят го ядосват, но не могат да го „вкарат във филма” си. Само че, е решил да си отпусне правото да някакво бъдещо милостиво време далеч от мизерията на „Захарна фабрика” и операционните с трионите. И не си смени гражданството докрай.
Подкрепям го: да, имаше това право – макар многото му приятели да останаха в компютъра и телефона, а той тук живееше и чрез тях в живите им контакти. (Все пак, идваше на всичките големи лайвове на „бетеерците” в НДК.) Никакъв срок с начало и край не стига, дано поне неговото баварско щастие с любимата жена и посетените концерти да са му стигнали. За да превърта наум филмчето от тия красиви и спокойни последни години, пропадащ и будещ се в упойката на страданието. Той, „годеникът на болката”, който не се нуждаеше от упойки за операциите.
Лек път нагоре, Петре! Намери́ Лорд там и всички вече пристигнали групари и съратници, и подгответе бъдещия небесен лайв „Дийп Пърпъл и приятели”. Хармониката на Гилън нали е у теб. Отрепетирайте твойто любимо Fools. Или изтананикай любимото ти парче на Малковски за онези с квадратните глави. Ще им хареса, да знаеш. Мнозина станахте вече вие всички там, Деца на времето в безвремие. Ясно е, че и ние – останалите – ще се появим някой ден край онази сцена. А тук, долу, докато ни има – ще ви има и вас.
Кураж, Стю! Бъди силна. Един по един си отиват те, изпълвайки ни с безприсъствието си. Ала (докато не ни открият Дементорите) загубите на близките са като фотоните: частица и вълна. Допир и спомен. Нежни ръце и сънища. И само от нас зависи колко още ще живеят.
Източник: Offnews.bg
Общество
Ученици събраха над 5000 лв. за пострадалите при пожара в Кочани
Снимка Училище „Цар Симеон Велики“
Традиционно в навечерието на Великденските празници децата от училище „Цар Симеон Велики“ в с. Иваняне проведоха благотворителен базар с ръчно изработени сувенири, сладки и рисунки.
Учениците събраха сумата от 5300 лв., които по тяхна идея и с подкрепата на ръководството на училището, ще отидат в помощ на пострадалите при пожара в дискотека в македонския град Кочани.
„Учим децата на първо място да бъдат добри хора – да вярват в доброто, да го преследват и да го създават“, споделя директорът на училището Мария Иванова и допълва: „През годините учениците са имали много смислени каузи за базарите си – осиновяване на кошери с пчели, отглеждане на кучета водачи на слепи хора и др. Със средства, събрани по време на коледния ни базар например закупихме апаратура за СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“, както и спортно оборудване за ФАФА – спортна асоциация, която се грижи за деца със Синдром на Даун.“
От екипа на училището посочиха, че децата дълбоко са се трогнали от трагедията в Кочани и са помолили да бъде променена първоначалната кауза за базара, за да могат да помогнат на пострадалите и техните семейства и да покажат своята солидарност.
Ръководството на училището ще обяви съвсем скоро детайли за това как точно ще бъдат изразходвани събраните средства.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Общество
Благодатният огън в Русе идва от Румъния
Снимка Интернет
За поредна година българска църковна делегация няма да пътува до Израел, за да вземе Благодатния огън, който съпътства Възкресение Христово. Пламък се пази в Синодалния параклис, откъде ще бъде пренесен до българските храмове.
В Русе обаче огънят ще бъде взет от Румъния. Ползва се близостта с Гюргево.
„Ние ще го вземем от Гюргево. Благодатният огън идва от Букурещ. От там свещеници ще го донесат в Гюргево, а ние като съседи ще го получим от тях“, заяви епископ Макарий пред БТА.
В София днес на Велика събота патриарх Даниил ще води Василиевата света литургия в 8:30 часа тази сутрин в храма „Света Неделя“. Довечера в 23.30 часа ще оглави и тържествените богослужения в катедралата „Св. Александър Невски“.
Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. Православната църква отбелязва погребението на Иисус Христос. Тържествени богослужения за Великден ще има във всички храмове и манастири в цялата страна.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 7 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 1 седмица
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 1 седмица
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 1 седмица
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Балканипреди 7 дни
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Българияпреди 5 дни
Административни услуги започват да предлагат още 300 станции на „Български пощи“ от днес
-
Бизнеспреди 1 седмица
Европа и САЩ: Трансатлантическият разлом
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%