Очаква се 29 чуждестранни лидери да посетят Москва за празненствата по повод годишнината от победата над нацистка Германия, а военни от Китай и още 12 държави ще участват в планирания военен парад, предаде Франс прес, като цитира съветника на руския президент Владимир Путин по външната политика Юрий Ушаков.

По-рано днес Киев заяви, че ще смята всякакво участие на чуждестранни военни в парада като „подкрепа за страната агресор“.

Вдругиден президентите на Китай и Русия, Си Цзинпин и Владимир Путин, ще обсъдят конфликта в Украйна и руско-американските отношения, добави Ушаков.

На военния парад са поканени ръководителите на над 150 акредитирани в Русия дипломатически представителства, както и министрите на отбраната на редица страни. „Очакваме, че 34 страни ще изпратят представители на своите министерства на отбраната“, подчерта помощникът на Путин, цитиран от ТАСС. Според него на най-високо равнище ще бъдат представени Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Босна и Херцеговина, Бразилия, Буркина Фасо, Венецуела, Виетнам, Гвинея Бисау, Египет, Зимбабве, Китай, Конго, Куба, Лаос, Монголия, Мианма, Палестина, Сърбия, Словакия, Екваториална Гвинея, Етиопия.

Ушаков добави, че условията за решаване на украинския конфликт, които Путин съобщи на среща с ръководството на външното министерство през юни 2024 г., са били обсъдени със специалния пратеник на президента на САЩ Доналд Тръмп Стивън Уиткоф.

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА

На 3 юни в Южна Корея ще се произведат президентски избори след импийчмънта на президента Юн Сук-йол, който миналия месец беше отстранен от длъжност от Конституционния съд заради въвеждането на военно положение при опит за преврат през декември.

Ето кои са основните кандидати, които ще се борят за поста.

Кандидатът на опозицията И Дже-мьон

Водач в проучванията преди предсрочните президентски избори на 3 юни е кандидатът на основната опозиционна Демократична партия (ДП) И Дже-мьон, отбелязва Ройтерс. В проучване на „Галъп Корея“, проведено на 3 – 4 май, 49% от анкетираните посочват, че ще гласуват за него срещу Ким Мун-су от управляващата партия „Силата на народа“ (СН), който събира 33%.

И беше лидер на партията до миналия месец, когато подаде оставка от поста, за да води кампания за президентския пост. Той бе номиниран, след като спечели вътрешнопартийния вот на 27 април. 

„Аз съм кандидат не само на Демократичната партия, но и на всички хора, които копнеят за край на безредиците, преодоляване на кризата и стремеж към единство и щастие“, заяви И в речта си при приемането на кандидатурата.

Прогресивен лидер, който се застъпва за по-голямо икономическо равенство и подобряване на отношенията със Северна Корея, той спечели номинацията на партията си с близо 90 процента от гласовете на първичните избори, изпреварвайки двама други претенденти, отбелязва „Ал Джазира“.

В речта си като кандидат-президент И оприличи опита на Юн за въвеждане на военно положение на действията на авторитарни лидери от миналото и обеща да изведе страната от политическите и икономическите сътресения.

Кандидатът на ДП някога беше описван като „южнокорейския Бърни Сандърс“, който обеща да разбие семейните конгломерати, които доминират в икономиката, като „Самсунг“ и „Хюндай Мотър“, и същевременно да прокара реформа в социалната сфера. Но както и по време на кандидатпрезидентската си кампания през 2022 г., и сега той даде да се разбере, че ако спечели изборите няма да провежда дори умерени реформи, които ще засегнат печалбите на големия бизнес. 

Освен това И похвали и военния съюз на Южна Корея със САЩ и Япония, подкрепян и от управляващата СН. Миналия месец той заяви: „Реално погледнато, съюзът между Южна Корея и САЩ е важен, а сътрудничеството между Южна Корея, САЩ и Япония е ключово. Националният интерес на Република Корея е основен приоритет“.

Шестдесет и една годишният народен представител се включи в президентската надпревара три години след като през март 2022 г. загуби с минималната разлика от 0,73% от Юн, припомня корейското издание „Корея Хералд“. Преди това той се кандидатира за президент и през 2017 г., но загуби на първичните избори от крайния победител Мун Дже-ин.

През януари 2024 г. И претърпя тежка операция, след като беше намушкан с нож във врата от мъж, представящ се за негов поддръжник в Пусан. След опита за убийство той е забелязван да носи бронежилетка на публични места. 

ДП заяви, че „разполага с достоверна информация“, че се подготвят нападения срещу И, който заяви, че ще се откаже от ръкостискане и други физически контакти с избиратели по време на кампанията с оглед на своята безопасност.

„За да не спечели И, трябва да се случи божието дело“, коментираха негови съпартийци пред „Корея Хералд“.

Освен от опасността от нападение, положението на кандидата на ДП обаче наскоро се усложни и от факта, че той е изправен пред наказателен процес, свързан с обвинения, че е нарушил закона за изборите, като е направил неверни изявления по време на президентската кампания през 2022 г. 

Миналата година И беше осъден, но присъдата беше отменена след обжалване. Сега Върховният съд отмени оправдателната му присъда с необичайна бързина, повдигайки въпроси дали лидерът на опозицита все още ще има право да се кандидатира за президентския пост, отбеляза Ройтерс.

Кандидатът на управляващите Ким Мун-су

Срещу И Дже-мьон от ДП ще се изправи министърът на труда в кабинета на Юн Сук-йол – Ким Мун-су от СН, който беше избран за кандидат-президент на партията на 3 май. 

Седемдесет и три годишният Ким, който в студентските си години е бил активист на работническата партия, но по-късно става твърдолинеен консерватор, обеща да провежда благоприятни за бизнеса политики, ако бъде избран.

В речта при приемането на номинацията той изложи мащабна консервативна визия за страната, като обеща да заеме твърда позиция спрямо Северна Корея и да въведе стимули за бизнеса, иновациите и науката, предаде Ройтерс.

Ким също така заяви, че ще засили политиките в подкрепа на младите работници и хората в неравностойно положение, като разказа за опита си като активист за труд и демокрация по време на следването си в университета, заради което е бил вкаран в затвора и изключен от училище.

„Никога не съм изоставял най-слабите сред нас“, подчерта той.

Ким остава и един от малцината в партията, които все още поддържат отстранения президент Юн. Той продължава да смята, че импийчмънтът не е бил оправдан, но заяви, че уважава решението на Конституционния съд, отбеляза британският в. „Гардиън“.

Последната предизборна надпревара на Ким беше през 2018 г., когато той неуспешно се кандидатира за кмет на Сеул. През предходната година той се присъедини към крайно десни демонстрации, започнали в подкрепа на бившата президент Пак Гън-хе, която беше отстранена от длъжност през 2017 г. заради корупция. 

Хан Док-су

Ким Мун-су не е единственият кандидат, свързан с правителството на Юн, който се кандидатира на изборите. Миналата седмица министър-председателят и изпълняващ длъжността президент Хан Док-су подаде оставка и обяви собствените си планове да се включи в президентската надпревара. 

Бивш южнокорейски посланик в Съединените щати, който преди това беше министър на финансите, Хан стана премиер през 2022 г. при президента Юн Сук-йол. Той е високо ценен от много политици и експерти по сигурността във Вашингтон, отбелязва в. „Вашингтон Пост“.

Хан бе назначен за временен президент през декември, след като Юн беше подложен на импийчмънт. Дни по-късно той беше отстранен от тази длъжност, след като лидерите на опозиционните партии го обвиниха, че е забавил съдебните назначения, необходими за продължаване на процеса по импийчмънт на Юн, припомня агенцията.

Но през март Конституционният съд възстанови Хан като изпълняващ длъжността президент. 

Сега той заяви, че ако бъде избран на поста държавен глава, ще подаде оставка три години след началото на петгодишния си мандат, след като прокара конституционна реформа за ограничаване на правомощията на Народното събрание. 

Целта му е „президентът и Народното събрание да си поделят властта в условията на контрол и баланс“, за да ограничи възможностите на парламента да се противопоставя на действията на президента, отбеляза Ройтерс. 

Отстраненият президент Юн обоснова опита си за преврат точно с това, като заяви, че мнозинството на ДП в Националното събрание блокира ключови аспекти от програмата му, което налага военно положение.

„Реших, че ако няма друг път освен този, трябва да го поема“, заяви Хан, обосновавайки решението си да се кандидатира за изборите.

Той заклейми крайнодесните политици и призова за единство в дълбоко разделеното общество.

Чой Сан-мок

Министърът на финансите на Южна Корея Чой Сан-мок, който за кратко бе назначен за временен президент, след като Хан Док-су се оттегли от поста, за да се кандидатира за президентските избори, също обяви, че се включва в надпреварата, съобщи южнокорейската агенция Йонхап.

„Поднасям извинения към народа, че не съм в състояние да продължа да изпълнявам задълженията си на фона на тежките вътрешни и външни икономически условия“, заяви Чой в изявление, разпространено от финансовото министерство.

По-рано през годината той изпълняваше временно длъжността на президента, след като Хан беше отстранен от длъжност от контролирания от ДП парламент на 27 декември.

Разделение в обществото

Седмици преди изборите, на които ще бъде избран новият президент, южнокорейското общество е дълбоко разделено и не показва почти никакви признаци, че ще се обедини за доброто на нацията зад бъдещата администрация.

Сеул беше разкъсван от политически протести в навечерието на решението на Конституционния съд от 4 април, с което той потвърди отстраняването на Юн, като дни наред се провеждаха мащабни митинги в подкрепа и против управлението му, разделени от засилено полицейско присъствие, припомня „Дойче веле“.

„Политическата поляризация в Южна Корея е дълбока и се дължи на комбинация от исторически и институционални фактори, като десетилетията на авторитарно управление, бързата демократизация и икономическите промени, както и на отношението към Северна Корея“, каза Мин Сън-дже, професор по комуникации и медийни изследвания в университета „Пейс“ в Ню Йорк. „Но в момента нивото на поляризация изглежда е най-лошото досега“, добави той.

„Това е така, защото съществуващите идеологически разделения се изостриха драстично след обявяването на военното положение през декември миналата година“, обясни анализаторът.

Друга пропаст съществува в обществото между поколенията, посочи Им Ън-джон, преподавател по международни изследвания в Националния университет в Гонджу. По-възрастните хора, които имат стабилни доходи и домове, клонят към консервативни политики, а по-младите поколения са „дълбоко скептични“ по отношение на бъдещето на нацията и търсят повече подкрепа, отбеляза тя.

Източник: БТА