Парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията (КЗК) със 109 гласа „за“, 35 „против“ и 35 „въздържал се“. Измененията са внесени от депутати от управляващото мнозинство.

Законопроектът отразява препоръките на Комитета по конкуренция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), отправени в рамките на преговорния процес по присъединяването на Република България.  

С измененията се детайлизират правомощията на Комисията по упражняване на последващ контрол и на последваща оценка на въздействието на изпълнение на постановените от нея решения (така наречения ех post контрол, препоръчван и от ОИСР). Предвидена е възможност в хода на проучванията, извършвани от КЗК, да бъдат включени в работния екип външни специалисти, притежаващи професионален опит съобразно обхвата и предмета на производството.

Със законопроекта се въвежда нова процедура, която стартира по искане на ответна страна в производството, която е готова да признае своето участие в картел. Признаването може да резултира в споразумение (setlement), което съдържа потвърждение или отказ от оспорване на участие на съответната страна в нарушението на правото на конкуренция, както и отговорността за това нарушение. Процедурата за постигане на споразумение е инструмент, който се използва в практиката на самата Европейска комисия, както и на редица други държави членки (вкл. Германия и Франция), за да се ускори приемането на крайния акт по производства за установяване на нарушения, свързани с картели, посочват в мотивите си вносителите.

Едно от предлаганите законови изменения е възможността КЗК да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи, подобно на извършваните проверки на място в санкционните производства. Проверки на място се извършват само след съдебно разрешение на Административния съд- София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд, отбелязват вносителите.

Предвидена е промяна по отношение на имуществените санкции, които може да налага КЗК и по-специално при установени забранени практики при доставките на селскостопански продукти, като в тези случаи Комисията ще може да наложи на купувач на селскостопански и хранителни продукти имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Фиксираната досега в закона горна граница на санкцията в размер на до 300 000 лева е в дисонанс с общия санкционен принцип и създава привилегировано положение на конкретната група стопански субекти спрямо всички останали, се посочва в мотивите към законопроекта. С това изменение не само ще бъде постигнат законодателен синхрон, но и по-голяма превенция при поведението на големите участници във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, смятат вносителите.
 
В законопроекта е предвидено и изменение на Закона за електронните съобщения, като се създава възможност при необходимост да бъдат получени от КЗК данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите и целите на производствата по Закона за защита на конкуренцията. 

Източник: БТА