Първото дете с алогенна костно-мозъчна трансплантация ще бъде изписано днес от Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Това е първата подобна трансплантация след 3-годишно прекъсване, съобщават на официалния сайт на лечебното заведение.

Пациентът е 4-годишно момченце с рецидив на остра лимфобластна левкемия. Донорът е напълно съвместим имунологично от германския донорен регистър. Детето е в добро общо състояние, 35 дни след извършването на високотехнологичната процедура. Вече се знае, че трансплантацията е успешна генетично. Това се установява със специално изследване, наречено химеризъм, което потвърждава, че костният мозък на момченцето е заменен от този на донора, който е здрав. Все още е рано обаче да се правят прогнози за изхода от лечението, отбелязват от лечебното заведение.

„Оттук нататък предстои стриктно проследяване на пациента, заболяването и действието на присадката – отначало всяка седмица, после по- рядко, общо около една година. Най-важни са първите 100 дни“, обяснява доц. д-р Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

В клиниката вече е извършена и втора алогенна трансплантация – на 7-годишно момиченце, също с рецидив на остра лимфобластна левкемия, а донор е неговият 15-годишен брат. През август предстои да бъде извършена още една, а до края на октомври – още две алогенни костно-мозъчни трансплантации. Това означава, че в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ дейността ще бъде възстановена в пълния ѝ обем, както преди прекъсването, което се дължеше на липса на достатъчно персонал.

При алогенните трансплантации за донор на стволови клетки се използва не пациента, а друг човек – близък родственик (брат, сестра, майка, баща) или нефамилен донор от Международния донорен регистър. Те са много по-сложни за изпълнение, в сравнение с автоложните, но са единственият метод за пълно излекуване на деца, при които е настъпил рецидив на основното заболяване.

Автоложните трансплантации (при които се използват стволови клетки от самия пациент), бяха възстановени миналата година. Оттогава високотехнологичното лечение е приложено при 9 деца (4 от началото на 2025 г.), отбелязват още от „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

През октомври 2019 г. млади лекари и студенти по медицина излизат на протест пред Министерството на здравеопазването и внасят 500 подписа от петиция срещу промени в Наредба 1 за специализациите. Протестиращите носят плакати „Не сме роби“, „Искаме да лекуваме, не да оцеляваме“, „Обучение, а не експлоатация“.

Какво искат младите лекари, събрани пред ресорното си министерство: по-добри условия на труд – да не бъдат използвани като евтина работна ръка, без достъп до пълноценно обучение; честно заплащане – много от тях получават възнаграждения, близки до минималната работна заплата, въпреки натоварването и дежурствата; държавно финансиране на специализацията – искане за повече места, финансирани от държавата, за да се избегне работата на граждански договори без защита; премахване на „робските клаузи“ – в договорите на много специализанти има клаузи, които ги обвързват да работят определен брой години в лечебното заведение след края на специализацията, иначе трябва да заплатят големи неустойки.

Годината е 2025, отново има протести и исканията са същите. Имате ли дежа вю?

Защо системата не помръдва, защо години наред тлеят едни и същи проблеми пред медиците и кого устройват десетилетията застой, коментираме* с д-р Таня Андреева, педиатър, детски ревматолог и участник в протестното движение през 2019 г., и с д-р Даниел Кипров от Инициативния комитет „Бъдеще в България“, който протестира със същите искания шест години по-късно.

Кой е в студиото?

Д-р Кипров е лекар-специализант от три години. Времето му като стажант преминава в голяма болница в Германия, където мисли да продължи кариерата си, но после решава да се върне в България въпреки „умопомрачителната действителност в здравеопазването у нас“. Тук решава да потърси развитие в специалност, към която има интерес, но предложенията, които получава, са единствено да работи без пари.

„В крайна сметка реших, че трябва да си променя пътя, за да мога да се изхранвам, буквално. Сега се занимавам с Обща медицина (общопрактикуващ лекар, б. а.). Трябва да изкривим донякъде посоката, за да оцелеем в медицината в България“, казва медикът и уточнява, че не е единственият млад общопрактикуващ лекар там, където работи, защото и други негови колеги са установили „колко порочни практики има в болничната помощ“.

През 2006 г. д-р Таня Андреева е студент по медицина и започва като санитар в Националната кардиологична болница. Казват ѝ, че няма шанс да работи като медицинска сестра, но много скоро се оказва, че болницата има нужда точно от медицински сестри и невъзможното става възможно. Годината е 2006, но дефицитът на медицински специалисти вече е факт.

В момента младите колеги се назначават на всякакви длъжности – санитар, болногледач на минимална работна заплата и така попълват дефицитите в медицинската грижа. Достигнали сме до такива критични нива на дефицит, че ако не са студентите по медицина и младите лекари, половината болници ще трябва да затварят отделения, защото няма да отговарят на никакви критерии, казва д-р Андреева.

Нескромни ли са исканията на младите медици?

Когато се питаме дали исканията ни са реални, има ли пари и откъде да дойдат, можем да споменем едни много конкретни статистики, които показват каква е действителността. Колегата Кристиян Райчев, който също е в инициативния комитет, обяви тези данни – от 2021 до 2024 г., само за три години, финансирането от НЗОК към болниците е нараснало с 300%. Като отчетем инфлацията, можем да ги намалим на 270%, говоря за пари, с които болниците разполагат. Заплащането на медицинския персонал е нараснало със 100%, а за младите лекари-специализанти максималното увеличение е 25-30%, казва д-р Кипров.

„Татко ще ми купи колело, ама друг път, защото си купи кола“

„Тяхната борба на мен ми е като дежа вю. Сещам се за онази реплика: „Татко ще ми купи колело, ама друг път, защото си купи кола“. И при лекарите, които вече имаме специалност, нещата не стоят много по-добре. Нашите заплати не са променяни от Колективния трудов договор (КТД) през 2022 г., а над 50% от областните и общински болници не бяха достигнали дори минималния праг според КТД. Ножицата в болниците е огромна, специалистите се държат на много ниски заплати, за да може да се разпределя допълнителното материално стимулиране (ДМС) според желанията на директорите. ДМС-та се разпределят на лекарите, които водят пациенти, на лекари, които подпомагат болницата с клинични проучвания, с други участия, без да се следи достатъчно за качеството на предоставената услуга“, казва д-р Андреева.

„Колега, колко деца приехте в болницата днес?“

Тя разказва любопитен случай от собствената си професионална история.

Когато карах втората си специализация в една частна болница, където като лекар-специалист ме пуснаха да преглеждам на кабинет, дойде директорът на болницата и ме попита:

– Колко деца прегледа днес?

– 30 – казвам аз.

– Колко от тях прие за лечение в болницата?

– Нито едно нямаше нужда от хоспитализация.

– Помисли си дали на следващия ден искаш да дойдеш на работа.

За всеки хоспитализиран пациент там се даваха по 40 лв. бонус на лекар, моето дневно дежурство беше 80 лв. за 12 часа. Тук следва голямата морална дилема на лекарите в България – ще водя ли пациенти, без значение дали те имат нужда от болнично лечение, или ще запазя себе си и ще мизерствам с моята основна заплата, разказва д-р Андреева.

Какво всъщност искат младите протестиращи?

Доста неверни твърдения витаят в обществото за нашите искания – ние искаме достойно заплащане за всеки лекар, всеки да взема минимум тези пари, които ние искаме (150% от средната брутна работна заплата у нас, б. а.). Както виждаме, много от лекарите ги вземат, но са държани на ниска работна заплата, а останалото е под формата на допълнително стимулиране. Целта е да бъдат държани под зависимост, като оръжие срещу подчинените, за да може в момента, в който станат неудобни, да им спрат допълнителното заплащане и доброволно да напуснат. Това, което ние искаме, е да се премахне това оръжие от ръцете на медицинските феодали и лекарят да получава достойно заплащане, без значение на кого слугува и колко пациенти води. Не само за младите лекари, а за всички лекари, категоричен е д-р Даниел Кипров.

Той разказва за случай на подобно недоволство в Германия. По време на стажа му, в ефективна стачка излизат медицинските сестри. „Не се поддадоха на натиск, докато не изпълниха исканията им“, казва младият лекар.

Той не приема обясненията на депутатите, че времето е твърде малко, за да се удовлетворят исканията им, преди да излязат във ваканция. 

„Увеличението на заплатите на полицаите беше пример как има ли „воля“, промените може да се случат много бързо, а при медиците – протести от много време, но не се стига до реални промени за разлика от други съсловия“, казва д-р Кипров. И допълва: „Докато не се вземе решение, няма да спрем протестите. Септември продължаваме с пълни сили да не си мислят, че ще могат да протакат безкрайно нещата, защото Народното събрание ще им се стори тясно.“

Учителите и техните ученици

„Жалко е, когато гледам как мои колеги, връстници или по-възрастни, се карат едва ли не на младите лекари. Сякаш са забравили нашето поколение през какви трудности е минало. Ние като сме страдали и тези млади хора да изпитат същото. Това не работи“, коментира д-р Андреева твърденията, че „учениците не могат да получават повече от учителите си“.

„Младите лекари и специализантите са тези, които остават през нощта и по празници сами, макар че не би трябвало да е така, и крепят болницата. За мен е голяма глупост, когато започнат да говорят как ние сме били някакви ученици и сме искали повече от учителите си“, коментира д-р Кипров. Той признава, че има натиск върху протестиращите от директори на болници да не ходят по протести, „защото утре може да се окажат без работа“.

Когато през 2019 г протестирахме, Ананиев (тогавашният министър на здравеопазването, б. а.) привика нашата лидерка на разговор в министерството. Момичето излезе разплакано, след това го вкараха в един полицейски бус…, а след това спряха и протестите на специализантите. Ананиев излезе и каза, че нашите искания са приети. Нищо не беше прието, разбира се – прави паралел между натиска върху протестиращите сега и през 2019 г. д-р Андреева.

Защо техните протестите са и наши

Хората трябва да разберат, че ако така продължат нещата, след години ще трябва може би някоя козметичка да им слага система или да ги лекува IT специалист. За да не се стигне до това, наистина трябва да натискаме и да накараме тези политици да спрат да ни замазват очите с претоплени манджи и да си свършат работата, казва д-р Даниел Кипров.

„Исканията им може да регулират системата и качеството на медицинската грижа. Трябва да защитим тези млади хора, на които съвсем скоро ще трябва да разчитаме, защото системата е пред срутване и ако обществото не ги подкрепи, не виждам светло бъдеще за здравеопазването в България, заключава д-р Таня Андреева.

*Разговорът с двамата лекари е записан на 31 юли.

Какво още казаха гостите в подкаста на OFFNews, чуйте във видеото.

Източник: Offnews.bg