Усилията на европейските страни да договорят гаранции за сигурност и да ангажират президента на САЩ Доналд Тръмп с прекратяването на войната в Украйна са основна тема днес в американски и британски издания.

Стратегията на европейските лидери е доста проста – да се опитат да покажат на Тръмп, че Европа е готова да свърши трудната работа по подготовката за следвоенното бъдеще на Украйна, а руският президент Владимир Путин – не е, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Те се опитват да се възползват от нежеланието на Путин да се срещне със Зеленски, за да получат от Белия дом обещание за нови икономически санкции срещу Русия, ако Русия не се съгласи на преговори в близко бъдеще, коментира изданието.

В крайна сметка обаче основната цел на всички тези опити на европейците да демонстрират единство е да спечелят благоразположението на Тръмп и да запазят мястото си на масата за преговори, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

Европа отчаяно се надява, че ще успее да гарантира, че американският президент няма да се отегчи от опитите за слагане на край на войната, но към момента изглежда не успява да превърне изразеното от Тръмп разочарование от Путин в конкретен план за задушаване на руската икономика, пише в. „Гардиън“.

Европа от месеци се надява, че Тръмп ще активира отдавна обещаните мащабни икономически санкции срещу страните, които внасят руски петрол, посочва изданието. Митата от 50%, които САЩ наложиха на Индия, отчасти заради вноса на руски петрол, обаче изглежда само сближиха традиционно неутралния индийски премиер Нарендра Моди с Китай и Русия, отбелязва британският вестник.

Освен това напоследък Тръмп създава впечатлението, че по-скоро иска да се фокусира върху вътрешната политика, включително престъпността и икономиката, коментира „Гардиън“.

Американската администрация възнамерява да прекрати редица програми за помощ в областта на сигурността за Европа, включително инициативата за укрепване на източния фланг на континента срещу потенциална атака от Русия, пише в. „Вашингтон пост“, като се позовава на запознати с темата източници.

Решението ще засегне военна помощ на стойност стотици милиони долари, на която разчитат някои от най-уязвимите членове на алианса, посочва изданието.

Американският столичен вестник цитира изявление на Белия дом, в което се казва, че решението за съкращаване на помощта е било „координирано“ с европейците и е в съответствие с отдавнашния акцент на Тръмп върху това Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана.

Според високопоставен служител на Белия дом финансирането на програмите е осигурено до септември 2026 г., тъй като Вашингтон иска съюзниците му да харчат повече за собствената си отбрана, пише британският вестник „Телеграф“.

Тази стъпка може да лиши от стотици милиони долари страните на фронтовата линия на евентуална бъдеща руска агресия, посочва изданието.

През юни съюзниците от НАТО се съгласиха да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, но спирането на тези американски средства ще отвори голяма дупка в бюджетите на по-малките източноевропейски страни, която не е ясно как ще бъде запълнена, коментира „Телеграф“.

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА

Два силни вторични труса разтърсиха източната част на Афганистан в рамките на 12 часа, предаде Ройтерс, позовавайки се на Германския изследователски център по геонауки. Агенцията отбелязва, че трусовете са предизвикали опасения за още жертви и разрушения в регион, в който около 2200 души загинаха вследствие на силното земетресение в неделя вечер и последвалите трусове през следващите четири дни. 

Администрацията на талибаните оцени броя на загиналите от силното земетресение от неделя на 2205 души, а на ранените – на 3640 души. 

Очевидец, цитиран от Ройтерс, съобщи, че по-рано днес в провинция Нангархар са били регистрирани продължителни вторични трусове и все още се събират информации за нанесените щети. Според Германския изследователски център по геонауки, земетресението, което е било регистрирано по-рано днес, е било с магнитуд 5,4 и е засегнало югоизточната част на Афганистан. Според центъра земният трус е бил на дълбочина 10 километра. Засега не се съобщава за жертви или щети. Часове по-рано друго земетресение разтърси района.

Силното земетресение в неделя беше с  магнитуд 6 и стана няколко минути преди полунощ. То беше един от най-смъртоносните трусове в Афганистан, като причини големи щети и разрушения в провинциите Кунар и Нангархар. Трусът беше на дълбочина 10 км. Във вторник второ земетресение с магнитуд 5,5 предизвика паника и прекъсна спасителните дейности, тъй като предизвика свлачища. 

Тъй като повечето къщи в Афганистан са построени от такива материали, заради които биха могли да рухнат бързо, някои семейства предпочетоха да останат на открито, вместо да се върнат в домовете си, като предпазна мярка срещу вторични трусове, отбелязва Ройтерс. 

Говорителят на министерството на здравеопазването в провинция Нангархар Накибула Рахими заяви, че епицентърът на вчерашното земетресение в района на Шива, близо до границата с Пакистан, и че има първоначални данни за нанесени щети. 

Оцелелите след трусовете в този предразположен към земетресения регион са останали без основни неща, а ООН и други агенции предупреждават за критична нужда от храна, медицински материали и подслон. 

Основната причина за големия брой земетресения е фактът, че Афганистан се намира на ръба на Евразийската тектонична плоча, която на места се сблъсква с Индийската плоча. Арабската плоча също оказва влияние в южната част на страната. В резултат на всичко това Афганистан един от най-активните сеизмични региони на Земята, обяснява Ройтерс.

Най-предразположени към трусове са районите по протежение на източните граници с Узбекистан, Таджикистан, както и с Пакистан, с който впрочем граничат провинциите Кунар и Нангархар. 

Източник: БТА