Балкани
Парламентът на босненската Република Сръбска прекрати финансирането на местните партии

Парламентът на Република Сръбска, населената предимно с босненски сърби част на Босна и Херцеговина, прие закон за прекратяване на бюджетното финансиране на партиите, въпреки че според опозицията и неправителствени организации този закон е в противоречие с закона за финансиране на партиите и изборния закон на Босна и Херцеговина, съобщават местни медии.
Вчерашното решение на босненския сръбски законодателен орган е нов обрат в противопоставянето между президента на Република Сръбска Милорад Додик и върховния представител на международната общност в страната Кристиан Шмит, отбелязва Франс прес.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна в периода 1992 – 1995 година, страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (Мюсюлманско-хърватската федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.
Решението на парламента на Република Сръбска, което беше остро критикувано от опозиционните партии, бе взето месец след като Шмит забрани финансирането с бюджетни средства на партията на Додик, Съюз на независимите социалдемократи (СНСД).
Шмит обясни решението си като част от усилията за противодействие на „фрапантните атаки от страна на управляващата коалиция в РС, водена от СНСД и Обединена Сръбска, срещу основните принципи на Дейтънското споразумение и конституционния и правен ред на Босна и Херцеговина“.
Опозиционната босненска Сръбска демократическа партия (СДС) предупреди, че вчерашното решение на местния парламент е опит за „закриване“ на опозиционните партии. Огнен Бодирога, член на парламента на Република Сръбска от тази партия, посочи, че законът за финансиране на политическите партии противоречи на Конституцията на Република Сръбска и на закона за финансиране на политическите партии на Босна и Херцеговина.
„Вие по същество правите същото като Кристиан Шмит, чиито действия смятате за колониални, незаконни, недемократични (…) Това ще засегне само партиите, които нямат контрол над политическите и обществените ресурси, които не са на власт,“ каза Бодирога, цитиран от Радио Свободна Европа.
Ръководителят на парламентарната група на опозиционната Партия на демократичния прогрес (ПДП) Игор Църнадак смята, че предложеният закон е „катастрофален за Република Сръбска“ и е в противоречие с изборния закон на Босна и Херцеговина.
„Това е пряка атака срещу свободите и удар срещу демократичното развитие на Република Сръбска“, оцени Църнадак.
Държавните средства са основният източник на финансиране на партиите в Босна и Херцеговина, особено за по-малките формации.
Според неправителствената организация „Трансперънси интернешънъл“ новоприетият закон представлява „легализиране на корупцията“ в полза на основните управляващи партии.
Законът, приет вчера, вдига тавана за годишни дарения от компании от 50 000 на 100 000 босненски марки (от 25 000 на 50 000 евро), а за дарения от физически лица – от 10 000 на 20 000 марки.
От управляващата СНСД, която е и вносител на закона, не свързаха директно приемането на закона с решението на Шмит, а се позоваха на „позицията на по-голямата част от обществото“ в Република Сръбска.
Додик е издирван от два месеца от правосъдните власти на Босна и Херцеговина, които го подозира в подкопаване на конституционния ред. Той обаче отказва да се отзове на призовки от прокуратурата.
Държавният съд в Сараево осъди Додик през февруари на една година затвор и шест години забрана за заемане на политически постове. Това тласна Босна в нова политическа и институционална криза, определяна от някои като най-сериозната криза от края на войната през 1995 г., отбелязва Франс прес.
Президентът на Република Сръбска беше признат за виновен на първа инстанция за неизпълнение на решенията на върховния представител на международната общност в Босна.
Додик заяви, че е жертва на „политически процес“ и в отговор парламентът на Република Сръбска забрани дейността на полицията и съдебната система на Босна и Херцеговина на територията на босненската сръбска част от страната.
Този ход беше определен като „атака срещу конституционния ред“ от държавната прокуратура на Босна и Херцеговина, която е започнала разследване и иска да изслуша Додик, както и премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич. Шмит, чиято легитимност е отхвърлена от Додик и неговите близки сътрудници, забрани в края на април на всички институции на страната да финансират две партии – партията на Додик и формацията на Стевандич Обединена Сръбска.
Съединените щати наложиха серия от санкции срещу проруския президент на Република Сръбска, който отдавна се застъпва за отделянето на тази част от Босна и Херцеговина, за нарушаване на условията на мирното споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-95 година) и корупция, което той отрича. Той беше санкциониран и от Великобритания за подкопаване на мира и стабилността в Босна, отбелязва Ройтрес.
Източник: БТА
Балкани
Гърция ще разчита на рекорден брой пожарникари това лято, за да се справи с нарастващия риск от горски пожари

Гърция ще разчита на рекорден брой пожарникари и ще увеличи почти двойно флотилията си от дронове това лято, за да се справи с нарастващите рискове от горски пожари, причинени от изменението на климата, съобщиха днес официални лица, цитирани от Асошиейтед прес.
Министърът на гражданската защита Йоанис Кефалоянис заяви, че 18 000 постоянни и сезонни служители, подкрепени от хиляди доброволци, ще бъдат мобилизирани, тъй като щетите от горските пожари непрекъснато се увеличават през последните две десетилетия.
„Ясно е, че условията тази година ще бъдат особено трудни“, каза Кефалоянис пред репортери, след като присъства на противопожарно учение южно от Атина.
Покачващите се средни температури и ниските валежи значително влошиха условията през последните години. Началникът на гръцката пожарна служба генерал-лейтенант Теодорос Вагиас заяви пред Асошиейтед прес, че допълнителни елитни пожарни единици ще бъдат разположени във високорискови райони по време на пожарния сезон от 1 май до 31 октомври.
„Климатичната криза е факт и ние трябва да бъдем по-ефективни в наблюдението, готовността и начина, по който мобилизираме ресурсите си“, каза Вагиас.
Щетите от горските пожари са се увеличили до над 1300 квадратни километра през 2021 г. и 1745 квадратни километра през 2023 г. – приблизително три пъти повече от средното за периода 2011-2020 г., сочат данни от Информационната система за горски пожари на Европейския съюз.
Пожарникари проведоха учение днес, за да тестват готовността за реакция на Гърция при горски пожари, която все повече разчита на съвременни технологии като наблюдение с дронове и мобилни командни центрове.
Броят на пожарникарите се е увеличил с приблизително 20 процента през последните две години, докато флотилията от дронове за пожарно наблюдение е нараснала до 82, в сравнение с 45, съобщиха официални лица, цитирани от АП. Около 300 пожарникари от Чехия, Франция, Румъния, Молдова и България са изпратени в Гърция по програма на Европейския съюз за предварително позициониране.
Източник: БТА
Балкани
КосоваПрес: Косово отбелязва 26 години от клането в Дубрава с призив за справедливост

На двадесет и шестата годишнина от клането в затвора в Дубрава оцелели, членове на семействата на жертвите и косовски лидери отдадоха почит при мемориала, разположен на територията на затвора, предаде за БТА агенция КосоваПрес. Отново бяха отправени призиви за справедливост и всички организатори на клането, при което бяха убити близо 120 албански затворници, а още 300 бяха ранени, да бъдат изправени пред правосъдието.
Премиерът Албин Курти заяви, че клането в Дубрава е план, изпълнен от сръбската държава.
Курти каза, че разкриването на истината за клането в Дубрава означава също разобличаване на онези, които са го извършили и планирали.
„На 19 май 1999 г. започна планът за масово избиване на албански затворници, като сръбските полицейски сили, заедно със затворническата охрана и някои от най-престъпните сръбски затворници, стреляха и хвърляха гранати по албанските затворници в продължение на пет дни. В резултат на това до 24 май 1999 г. от приблизително 980 затворници, събрани в затвора в Дубрава, един изчезна – Укшин Хоти, 117 затворници бяха убити, а 300 бяха ранени. Разкриването на клането в Дубрава е и разкриване на неговите извършители, на организаторите, на тези, които са издали заповедите и тези, които са ги изпълнили“, каза косовският премиер.
От Дубрава Курти призова специалната прокуратура да започне разследване и да започне съдебно производство срещу отговорните за клането.
„Още веднъж призовавам Специалната прокуратура на Косово да започне разследване на това клане и да започне съдебни процеси. Няма по-подходящо място за отправяне на този призив от тук, където сме силни и живи. Военнопрестъпниците от всякакъв ранг и ниво на отговорност трябва да бъдат разследвани и преследвани. Военните престъпления никога не се забравят, те никога не изтичат и никога не са простени – във всеки случай нито едно от тях“, Курти заяви.
Ръководителят на Асоциацията на бившите политически затворници Шефик Садику каза, че клането е част от план, активиран от Сърбия след началото на бомбардировките на НАТО. Според него намерението е било да се обвини НАТО за престъплението.
„След като бомбардировките на НАТО започнаха на 24 март 1999 г., сръбското правителство активира плана за клането в затвора в Дубрава, за да обвини НАТО. В челните редици на тази пропаганда беше Александър Вучич, който днес продължава да бъде прегръщан от евро-американската дипломация“, каза Садику.
Садику също призова следващото правителство да въведе закон, посветен на клането в Дубрава, който ще позволи на бивши затворници да свидетелстват без страх от съдебно преследване и да завеждат индивидуални съдебни дела.
„Призоваваме правителството на Косово, което скоро ще бъде създадено, да приеме закон относно клането/геноцида в затвора в Дубрава през 1999 г. Този закон трябва да позволи на бившите затворници да дадат показания пред прокуратурата без (риск от) обвинение, да заведат лични дела и да получат правни насоки относно актовете на геноцид на сръбската държава, извършени срещу тях между 19 и 24 май 1999 г. Повечето от тях умират с тази болка. Семействата на убитите също трябва да бъдат насочени и подкрепени при упражняването на правото им да съдят сръбската държава за смъртта на техните близки“, добави той.
В затвора в Дубрава е поставена паметна плоча с имената на всички убити в клането, което се смята за едно от най-ужасните зверства, извършени от сръбския режим срещу албанците.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)
Източник: БТА
Балкани
Албания отвори третия клъстер от преговорите за присъединяване към Европейския съюз

Албания отвори третия клъстер от преговорите за присъединяване към Европейския съюз, съобщи вестник „Газета Експрес“.
Отварянето на третия клъстер беше оповестено днес по време на провеждащата се в Брюксел Пета междуправителствена конференция Албания – ЕС, на която албанската делегация бе оглавена от албанския министър за европейските въпроси и външните работи Игли Хасани, отбеляза „Газета експрес“.
Третият клъстър от преговорите за присъединяване към ЕС включва осем ключови аспекта – дигитална и медийна трансформация, таксация, икономическа и монетарна политика, социална политика и заетост, предприятия и индустриална политика, наука и изследователска дейност, образование и култура и митници, информира „Газета експрес“.
Албания кандидатства за членство в ЕС през април 2009 г. и през юни 2014 г. получи статут на страна – кандидатка за членство в Евросъюза. ЕС проведе първата междуправителствена конференция с Албания през юли 2022 г.
/ВН/
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Българияпреди 1 седмица
Карнавално шествие ознаменува втория ден на Националния фестивал на детската книга в Сливен
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами
-
Българияпреди 1 седмица
Общинският съвет в Ихтиман ще разгледа бюджета на общината на днешното си заседание
-
Бизнеспреди 6 дни
Без пробив след първите от три години преговори между Украйна и Русия
-
Балканипреди 1 седмица
Забраняват пушенето на обществени места на открито в румънския град Клуж-Напока
-
Святпреди 1 седмица
Сирийците отпразнуваха края на американските санкции
-
Икономикапреди 6 дни
НЕК получи Акт 16 за хидроагрегат 2 на ПАВЕЦ „Чаира“, съобщиха от компанията