Парламентарната група (ПГ) „Демокрация, права и свободи“ – ДПС, излезе с декларация във връзка с Майските събития от 1989 г., довели до изселването на български турци от родината им в съседна Турция. Декларацията беше прочетена от Ахмед Вранчев от трибуната на Народното събрание.

Тоталитарният режим в България е известен със срамни страници от българската история – с т.нар. Възродителен процес. Днес ще говорим за Майските събития през 1989 г., които се случиха след насилственото масово преименуване на около 850 000 души от края на декември 1984 г. до края на февруари на 1985 г. с ангажирането на целия държавен, партиен, административен и репресивен апарат на тоталитарната държава, посочи Вранчев. Преживяното от хората тогава е отвъд нормалните представи за обида, гняв, унижение, възмущение, омерзение, отвъд болката по убитите, ранените, задържаните и изселените, коментира той. Много българи съпреживяват случилото се и застават на страната на жертвите, отбеляза депутатът от ПГ „Демокрация, права и свободи“.

За тези черни страници от историята на България от време на време се говори в медиите и в някои печатни издания, но в учебниците по история – не, каза Ахмед Вранчев. Въпреки че спонтанните протести са потушени, те се затварят в душите на хората, за да се излеят отново през май 1989 година. Проведените тогава щафетни гладни стачки, седящи мирни демонстрации, походи, митинги, протести на десетки хиляди участници, които според сведения на МВР са в 71 населени места, са в защита на идентичността и основните човешки права, отбеляза той.

Ахмед Вранчев посочи, че Майските събития от 1989 г. започват спонтанно в Джебел, без да бъдат организирани от съпротивителното движение. На 19 май около десет хиляди души се събират на площада в Джебел, посочи той. По думите му, след този ден в района са заклани много животни, за да завиват с техните кожи пребитите.

Протестите в Североизточна България са изцяло организирани от съпротивителното движение във връзка с предстоящата конференция за правата на човека в Париж в края на месеца. Има убити и много ранени, посочи Вранчев.  

Той отбеляза също първия в Североизточна България митинг на турците в България срещу „Възродителния процес“ на 20 май 1989 г. в село Пристое, община Каолиново, както и голяма стачка за връщане на имената на 28 май 1989 г. в село Бенковски, община Добричка. 

Тези събития принуждават Тодор Живков на 29 май 1989 г. да заяви, че Турция трябва да отвори границата си за всички мюсюлмани в България, които желаят да отидат в Турция временно или да останат да живеят там, посочи Вранчев. По думите му, междувременно голяма част от участниците в протестите са изгонени от страната.

На 3 юни Турция отваря границите си, изселването продължава няколко години. Това етническо прочистване е официализирано като туристически пътувания, а изразът „голямата екскурзия“ остава като метафоричен израз на отрицание към тези, които я сътвориха, коментира депутатът от ПГ „Демокрация, права и свободи“.

На 29 декември 1989 г. ръководството на БКП взема решение за връщане на имената, посочи той. Изброените събития са само част от борбата за човешко достойнство, за права и свобода, те са знакови и значими не само за турците и мюсюлманите в България, те отприщват пътя към демокрацията в България, заяви Вранчев. Стартът по този път е свързан с ДПС и с протестите, които д-р Доган започва да води още от затворническата килия, допълни той.

Принципите за равенство между хората, независимо от етноса вярата и политическите им възгледи, са изстрадани през тежкия период на смяната на имената. Ето защо не забравяме нито „Възродителния процес“, нито Майските събития. Отбелязваме ги с възпоменателни митинги, венци и почит, каза Ахмед Вранчев. Той изрази възмущението на ПГ „Демокрация, права и свободи“ – ДПС, че техни бивши съратници поругават тези събития и ги превръщат в „криворазбрани празници, панаири и сергии“.  

Източник: БТА