Повечето 7-годишни деца в Германия използват смартфон, а 9-годишните често вече и притежават такова устройство, показва представително проучване, публикувано днес от цифровата асоциация „Битком“ в Берлин, предаде ДПА.

Проучването, обхванало 1004 родители, показва, че децата обикновено за първи път имат контакт с медиите чрез телевизията и някои родители казват, че децата им понякога гледат телевизия още от 4-годишна възраст.

Повечето 7-годишни деца използват настолен компютър или лаптоп, 8-годишните използват таблет, а 9-годишните – конзоли за игри.

Повечето 11-годишни деца притежават смарт часовник. Децата обаче рядко сами са поискали часовникът да им бъде купен, а родителите ги купуват, за да следят местоположението на децата си.

Проучването на „Битком“ привлича внимание към факта, че повечето родители дават смартфони на децата си прекалено рано, отбелязва ДПА.

Педагози и експерти по безопасността препоръчват на децата да бъде позволявано да използват смартфон само когато те започнат да разбират опасностите, които ги дебнат в интернет, и придобият умения да се защитават – обикновено след като станат на 12-13 години.

Проучването също така показва, че родителите постепенно запознават децата си със социалните мрежи.

При 6- до 9-годишните деца 77% от родителите не им позволяват да имат свой собствен профил или дори споделен профил, 16% позволяват използването на споделен или семеен профил и само 3% позволяват използването на анонимен профил.

Нито един от обхванатите от проучването родители на деца в тази възрастова група не им е разрешил да създадат профил със своето име или снимка.

Източник: БТА

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Отказ
Потвърждаване

Източник: БТА

Под ръководството на вицепремиера и министър на водните ресурси, селското стопанство и преработвателната промишленост на Киргизстан Бакът Торобаев в президентската администрация се проведе съвещание по въпроса как да се сдържа ръстът на цените на социалнозначимите стоки, предаде националната новинарска агенция КАБАР.

По време на заседанието бяха разгледани въпросите около засиления анализ и мониторинг на колебанията на цените на хранителните продукти, влизащи в списъка на социалнозначимите стоки, въпросите на износа и вноса, равнището на инфлацията и механизмите за въвеждане на регулирани от държавата цени.

На профилните структури е заръчано да предприемат оперативни и краткосрочни мерки. В частност на антимонополната служба към Министерството на икономиката и търговията и на Националната статистическа агенция е заръчано да осъществяват щателен ежедневен контрол на цените на месото, олиото, брашното, картофите, захарта, морковите и лука в столицата Бишкек и в град Ош и данните да се предават на президентската администрация.

На Държавната данъчна служба към Министерски съвет е заръчано да разглежда възможностите за снижаване на ДДС върху вносните хранителни продукти, а на Националната банка да разглежда начините да предоставя изгодни кредити на гражданите, занимаващи се със земеделие и животновъдство.

Освен това на кметството на Бишкек, съвместно с отвореното акционерно дружество „Киргизстански агрохолдинг“, е възложено да организира общински павилиони, където ще се продават социалнозначими стоки. Подобен подход е възложен да се приложи в седем региона на страната.

Заместник-председателят на Министерския съвет Бакът Торобаев отбеляза, че 88% от обработваемата земя в Киргизстан се използва от населението, а 65% от гражданите получават доходи от земеделие и животновъдство. Той добави още, че Министерският съвет непрекъснато работи за прилагане на единна ценова политика и нейния контрол.

Списъкът със социално значими стоки включва 50 артикула. Този списък се съставя, като се вземе предвид възможността за въвеждане на държавно регулиране на цените.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и КАБАР)

Източник: БТА