Около 1000 протестиращи дефилираха в столицата на Мадагаскар, сблъсквайки се с полицията, която използва сълзотворен газ и зашеметяващи гранати, за да ги разпръсне, в третата седмица на най-значителните безредици от години в островната държава в Индийския океан, предаде Асошиейтед прес.

Полицията патрулираше по улиците на Антананариво в бронирани автомобили и атакуваше протестиращите, повечето от които носеха маски. Не стана ясно веднага дали има ранени.

Протестите, водени от група, наричаща себе си „Поколение Z Мадагаскар“ (Gen Z Madagascar), са най-новите от поредица демонстрации, които според ООН са довели до 22 загинали и десетки ранени. Правителството оспорва тези числа.

Протестите бяха предизвикани първоначално от прекъсвания на водоснабдяването и електрозахранването, но скоро се разшириха, включвайки недоволство от обвинения в корупция и непотизъм.

Протестите накараха президента на Мадагаскар Андри Раджоелина да уволни целия си кабинет, но това не успя да успокои младите хора, които сега го призовават да подаде оставка. Те отхвърлиха и поканата за преговори с Раджоелина в сряда.

По време на сблъсъците в районите Аноси и Махамасина, близо до общинския стадион Махамасина, протестиращите затвориха някои от улиците с камъни и горящи гуми.

Мадагаскар, голям остров с около 31 милиона души население край източното крайбрежие на Африка с история на политически кризи, е видял няколко лидери, принудени да напуснат властта в резултат на въстания, откакто е получил независимост от Франция през 1960 г. 

Страната се бори с тежка бедност, която засяга около 80% от населението, отбелязва Световната банка.

51-годишният Раджоелина беше избран за президент през 2018 г. и преизбран през 2023 г., като опозиционните партии бойкотираха изборите.

Източник: БТА

Американският президент Доналд Тръмп предложи НАТО да обмисли изключването на Испания от редиците си поради спора за забавянето на увеличаването на военните разходи на западноевропейската страна, предаде Ройтерс.

Членовете на подкрепяния от САЩ алианс за сигурност се споразумяха през юни да увеличат значително военните си разходи до 5% от брутния вътрешен продукт, с което изпълниха една от основните приоритети на Тръмп, който иска европейците да харчат повече за собствената си отбрана.

Но испанският премиер Педро Санчес заяви по това време, че няма да се ангажира с целта от 5%, наричайки я „несъвместима с нашата социална държава и нашата визия за света“.

На среща в Овалния кабинет с лидера на втория най-нов член на НАТО, финландския президент Александър Стуб, Тръмп заяви, че европейските лидери трябва да убедят Испания да увеличи ангажиментите си към алианса.

„Вие ще трябва да започнете да говорите с Испания“, каза Тръмп. „Трябва да им се обадите и да разберете защо закъсняват.“

Американският президент добави: „Нямат извинение да не го направят, но няма нищо лошо. Може би трябва да ги изхвърлите от НАТО, честно казано.“

Испания се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор през 1982 г. Алиансът за колективна отбрана с 32 членове е в центъра на вниманието, откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г. и започна най-смъртоносната сухопътна война в Европа от Втората световна война насам.

По време на разговора със Стуб Тръмп също така заяви, че неговата администрация може да наложи повече санкции на Русия.

„Може би“, каза Тръмп, когато репортер в Белия дом го попита дали планира повече санкции срещу Русия. 

Тръмп също така заяви, че САЩ не планират да изтеглят американските сили от Европа.

„Както знаете, имаме много войски в Европа, много, и можем да ги преместим малко, но основно ще останем, почти на същото място“, каза Тръмп.

Източник: БТА

/ПЙ/

Източник: БТА