Европейският парламент одобри планове за улесняване на лова на вълци в Европейския съюз, като посочи нарастващия им брой и заплахата, която те представляват за добитъка като причини за решението за понижаване на статута на защита на тези животни, предаде Ройтерс.

Промените, които държавите членки на ЕС вече одобриха миналия месец, ще понижат статута за защита на вълците в правото на Европейския съюз от „строго защитен“ на „защитен“ вид, отразявайки промяната в Бернската конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания.

На практика това означава, че страните от ЕС ще могат да разрешат лова на вълци, но все пак трябва да предприемат мерки, за да предотвратят превръщането на животните в застрашени, например като ограничат ловните сезони.

От 1979 г. насам Бернската конвенция защитава вълците от това да бъдат обект на умишлен лов, освен ако не представляват сериозна заплаха за добитъка или здравето.

„Сега фермерите могат да въздъхнат с облекчение“, заяви евродепутатът Херберт Дорфман от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП).

„Време е да се адаптираме към днешната реалност. Това означава да балансираме усилията си за опазване на околната среда със защитата на земеделските производители“, добави той.

Протестиращи, както и някои от евродепутатите, обвиниха председателката на Европейската комисия Урсула дон дер Лайен, чието собствено пони бе убито от вълк през 2022 г., че има лична мотивация за въвеждането на промените в законодателството.

„Това не помага на животновъдите и вреди на горското стопанство и природата“, заяви евродепутатът от групата на „Зелените“ Юта Паулус. Вълците могат да подпомагат горските екосистеми, например като контролират популациите на дивеча.

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА

Министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибига днес обвини Русия, че няколко пъти е нарушила едностранно обявеното от Кремъл тридневно примирие, часове след като то влезе в сила, и нарече инициативата на Москва „фарс“, докато Русия от своя страна заяви, че Киев също продължава с военните действия, предаде Ройтерс.

Въпреки това е отчетен спад в бойната активност, след като примирието, обявено от руския президент Владимир Путин, влезе в сила рано тази сутрин с пауза на атаките с дронове и ракети.

„Очаквано „парадното спиране на огъня“ на Путин се оказа фарс“, написа Сибига в социалната мрежа „Екс“ в коментар за примирието, обявено от Русия за парада на Червения площад в Москва на 9 май, с което ще бъде отбелязана 80-годишнината от края на Втората световна война.

„Руските сили продължават да атакуват по цялата фронтова линия“, заяви украинският външен министър. „От полунощ до обяд Русия е извършила 734 нарушения на спирането на огъня и 63 нападения, 23 от които продължават“, допълни той.

Говорител на украинската армия заяви, че Русия е продължила атаките в няколко района на източния фронт, а прокуратурата съобщи, че двама души са били ранени, а 55-годишна жена е била убита от бомби, пуснати над северната част на Сумска област.

Очевидци казаха пред Ройтерс, че близо до фронта в Източна Украйна са чули най-малко осем артилерийски изстрела и тътен от въздушни удари. В техния сектор малка руска група се е опитала да напредне, но е била спряна от украински дронове, добавиха те.

Сибига заяви, че Киев е уведомил САЩ и страните от ЕС за руските действия.

Министерството на отбраната на Русия, цитирано от агенция Интерфакс, каза от своя страна, че Украйна е извършила 488 атаки срещу руски цели и два пъти се е опитала да нахлуе през границата в Курска област.

Ройтерс отбелязва, че не може да потвърди информациите на двете враждуващи страни по независим път.

Киев не се ангажира да спазва примирието, обявено едностранно от Кремъл, наричайки го уловка от страна на Путин, за да създаде впечатлението, че иска да сложи край на войната, припомня агенцията.

Източник: БТА