Над 450 милиона килограма тикви изгниват по сметищата в САЩ всяка година след Хелоуин, според данни на министерството на енергетиката, цитирани от Асошиейтед прес.

Експерти съветват как вашата тиква да не стане част от тази статистика – тя може да бъде изядена, компостирана или дадена за храна на животни.

Ако дълбаете фенер от тиква, не изхвърляйте кората или вътрешността – всяка част е годна за консумация.

След издълбаване можете да нарежете излишната месеста част на кубчета за супи и яхнии, казва готвачката Карлий Бодръг, известна с това, че готви с остатъци от храна.

Можете също да я пюрирате и да добавите лъжица към храната на кучето си за допълнителни хранителни вещества. Парчетата тиква могат и да се замразят за по-нататъшна употреба.

„Семките са истинска хранителна златна мина“, казва Бодръг. Те са богати на протеин, магнезий, цинк и полезни мазнини, според проучване от 2022 г. в списание „Плентс“.

Една от рецептите на Бодръг включва измиване и изпичане на семките с канела за хрупкава закуска или добавка към салата.

След това можете да използвате влакнестата вътрешност, за да направите тиквено пюре за мъфини. Тази домашна версия се различава от консервираните пюрета в магазина, тъй като тиквите за издълбаване имат повече фибри и са с по-мек вкус. Въпреки това тяхната вътрешност е чудесна за печива – просто трябва да добавите повече подправки за по-интензивен вкус.

Ако не искате да ядете тиквата си, можете да я дарите на местна ферма, където да бъде използвана за храна на прасета, кокошки и други животни.

Годните за консумация части трябва да се съберат, преди тиквата да бъде боядисана, украсена или оставена навън за дълго време – боите и восъкът не са безопасни за консумация, а навън лесно се развиват бактерии и плесен.

След като сготвите, каквото можете и дарите това, което е безопасно, най-лесният начин да избегнете изхвърлянето е компостирането.

„Дори когато вече не е годна за ядене, тиквата пак може да върне нещо на земята“, казва Бодръг.

Компостирането предотвратява попадането на тиквите на сметищата, където биха отделили метан, и ги превръща в богата на хранителни вещества почва. Можете да го направите у дома или да ги занесете в местна ферма, контейнер за компост или пункт за събиране.

„Голяма част от това, което попада на сметището, всъщност може да се компостира“, казва Данте Скалафани, координатор по компостирането във фермата „Куинс каунти“ (Queens County) в Ню Йорк. „Дори само ако се справим с тиквите, можем да ограничим броя на торбите с боклук, които изхвърляме всяка седмица.“ Преди да компостирате, премахнете свещите, пластмасата, броката или други украси, тъй като те могат да замърсят компоста.

Малко боя или брокат няма да го съсипят, но е най-добре тиквата да е възможно най-чиста, преди да я добавите за компостиране. След това я нарежете на парчета от около 2,5 см, за да се разгради по-бързо.

„Тиквите съдържат много вода, затова е важно да се поддържа добър баланс от сухи материали като листа, дървесни стърготини, вестници, картон или слама“, обяснява Скалафани. Ако не се поддържа този баланс, компостът може да започне да мирише неприятно.

Според Агенцията за опазване на околната среда здравият компост трябва да съдържа смес от „зелени“ материали (като тиквени остатъци и хранителни отпадъци) и „кафяви“ (като сухи листа, слама или картон) в съотношение приблизително три към едно. Това помага на купчината да се разгражда по-бързо и да не мирише.

А ако тиквата ви е стояла на верандата цял месец? Това всъщност е идеалният вариант.

„Никога не е прекалено късно за компостиране“, казва Скалафани. „Дори ако е мека или мухлясала – това дори помага, защото гъбичките ускоряват разлагането.“

„Компостирането на всичко органично е по-добро от това да го изхвърлите“, добавя Лора Грейни, директор на образователните програми във фермата. „Не създавате повече отпадъци, не отделяте метан.“

Според нея есента е перфектен момент да се учат децата на компостиране, защото им дава усещане за контрол и принос към решаването на големи екологични проблеми.

„Дори и да са малки, чрез компостиране те усещат, че могат да направят разликата“, казва Грейни. „После пренасят това послание в домовете си – и така се разпространява идеята.“

Източник: БТА