Европейските оръжейни фабрики се разширяват трикратно по-бързо спрямо характерните за мирно време темпове. Новите индустриални площи се простират на повече от 7 млн. кв. м, с което превъоръжаването придобива исторически мащаб, според анализ на в. „Файненшъл таймс“ на сателитни данни за 150 обекта на 37 отбранителни компании.

Строителната активност в европейската отбранителна индустрия се мобилизира след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 година.

Според данните, анализирани от британското издание, политическото говорене и обещанията за мащабни разходи за съживяване на отбранителните производствени мощности в Европа са отстъпили място на наливането на бетон и стомана. 

Това се случва в момент, когато правителствата на страните от ЕС спорят над това как едновременно с продължаващите доставки за Киев да натрупат собствени запаси предвид съмненията към САЩ и техния ангажимент.

Въз основата на повече от 1000 радарни сателитни изображения, от „Файненшъл таймс“ проследяват промените в заводите за боеприпаси и ракети, две от слабите места в западната подкрепа към Украйна. 

Изображенията от сателитите „Сентинел – 1“, управлявани от Европейската космическа агенция, сочат за разширяване или строителни дейности при една трета от обектите.

Мащабът и разрастването на дейността предполага коренна промяна в процеса на превъоръжаване на Европа, измествайки се от характерния за мирно време модел „точно на време“ към изграждане на индустриална база за много по-устойчива на война основа. 

Повечето от отбранителните предприятия са отказали коментар във връзка с анализа заради съображения за сигурност. 

Производствените площи растат от 790 000 кв. м през 2020-2021 до 2,8 млн. кв. м през 2024-2025, показва анализа на данните. Изображения на тези обекти потвърждават промени в резултат на подготвителни строителни дейности, на появата на нови сгради и на нова инфраструктура. 

Сред най-мащабното разрастване е съвместният проект между германския отбранителен гигант „Райнметал“ (Rheinmetall) и унгарската държавно контролирана оръжейна компания „Ен7 Холдинг“ (N7 Holding), в мащабна производствена база за боеприпаси и експлозиви във Варпалота, Западна Унгария. Строителните работи на територията на комплекса продължават, защото там се предвижда и производството на други по вид боеприпаси, както и завод за експлозиви.

Анализ е направен и за 88 обекта, които са свързани с програмата на ЕС по линия на Акта в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP). По нея са инвестирани вече 500 млн. евро за справяне със специфични пречки при производството на боеприпаси и ракети. Както обектите на „Райнметал“, така и тези на „Роксел“ (Roxel) са подкрепени по ASAP.

Очевидно е физическото разширение при 20 обекта, финансирани по ASAP. Сред тях има такива, които са изцяло новопоявили се фабрики и отвеждащи към тях пътища. При други 14 са видими малки промени, като например появата на нови паркинги за автомобили. При останалите наблюдавани обекти или няма разширения, или са били офиси и изследователски здания. 

Наред с компаниите, които вече са получили финансиране по ASAP от „Файненшъл таймс“ анализират и онези без получено финансиране от ЕС. Сред тях са 12 съоръжения, които са в списъка на чакащите за средства по ASAP и други 50 обекта в ЕС и Обедненото кралство, които са част от производствената верига за ракети. Анализът сочи, че компаниите с финансиране по ASAP се разрастват много по-бързо от останалите. 

Комисарят по отбрана на ЕС Андрюс Кубилюс каза за британския всекидневник, че откакто Русия нахлу в Украйна годишният капацитет на Европа в производството на боеприпаси се е увеличил от 300 000 до прогнозираните в края на тази година 2 милиона броя. 

Това се дължи най-вече на разширението при заводите на „Райнметал“. Съгласно официалната им прогноза производственият капацитет за 150 мм снаряди е заложен да нарасне от 70 000 бройки през 2022 година на 1,1 млн. до 2027 година. 

В рамките на ЕС текат нови преговори за друга отбранителна програма в размер на 1,5 млрд. евро, която да „репликира логиката на ASAP“ чрез грантове, а също така и да осигурява финансиране за общи поръчки, съгласно информация на ЕК. 

Еврокомисар Кубилюс обяви, че Комисията проучва дали подобни методи са приложими за „стимулиране и на други индустрии за разширяване на своето производство в други области“. Сред приоритетните сфери са ракети и въздушна отбрана, артилерия и дронове. 

Източник: БТА