България
Отбелязваме 146 години от приемането на Търновската конституция

Днес се отбелязват 146 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година и закрито в деня на приемането ѝ –16 април 1879 г., сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.
До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 г. денят е обявен и за професионален празник на съдебните служители.
Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор от 13 юли 1878 година новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи министерски съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата – знаме и герб. Второто Велико народно събрание от 1 юли 1881 г. в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него пълномощия да управлява страната седем години по свое усмотрение. Търновската конституция е изменена на 15 май 1893 г. от IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г., Търново), което въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата „Царско Височество“, както и на 11 юли 1911 г. от V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г., Търново), когато са приети наложените от обявяването и признаването на България за независимо царство на 22 септември 1908 година изменения на конституцията.
Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от Обикновено народно събрание, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Търновската конституция действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.
/ЛРМ/
Източник: БТА
България
Не трябва да призоваваме кръвта на убитите преди сто години във връзка с наши текущи политически цели, заявиха от „БСП-Обединена левица“ в отговор на декларации на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ

Загубата на човешки животи винаги би могла да бъде повод за обществено помирение. Няколко пъти призоваваме от тази трибуна, че не бива и не трябва да призоваваме кръвта на убитите преди сто години във връзка с наши текущи политически цели и задачи. Това заяви Галин Дурев в декларация от името на „БСП-Обединена левица“ по повод 100-годишнината от атентата в църквата „Света Неделя“ в отговор на декларациите, направени преди това от страна на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Всички ние оценяваме това историческо събитие като едно от най-трагичните в българската история, но все трябва да споменем, че то се развива в специфичен исторически контекст. В този период България е обхваната от кръвопролитна гражданска война и ние не бива да отричаме тази историческа действителност, посочи депутатът.
Нека си припомним, че събитията, предшестващи този атентат, са кървавото потушаване на Юнското и Септемврийското въстание. Нека си припомним, че в България в този период действа Закон за защита на държавата, чрез който тогавашното правителството на Александър Цанков се разправя с политическата опозиция в страната, добави Дурев.
Не трябва също така да забравяме, че именно това незаконно и противоконституционно правителство на България, което идва на власт с държавен преврат, след убийството на министър-председателя Александър Стамболийски, е напълно изолирано от международната общност, която дори отказва да финансира България във връзка със справянето с бежанската криза, добави той. Дурев настоя, че за да вървим като общество напред, трябва да се върнем към помирението, трябва да помислим какви са изводите от този период. Няма как да търсим брод един към друг, да градим нашето бъдеще, ако от програмите по български и история се изхвърлят неудобните истини, добави той и каза, че освен атентатът в църквата трябва да бъдат осъдени всички форми на политически репресии над гражданите.
Нека помним, че насилието ражда насилие и нека в днешните си политически действия не призоваваме кръвта на убитите в името на текущите ни политически цели, добави Дурев.
/ВД/
Източник: БТА
България
Община Сливен приема бюджет от 224 млн. лв. за 2025 г., таксите за битови отпадъци се увеличават с 58%

Община Сливен ще разполага с бюджет от 223, 9 млн. лв. през 2025 г., което е с 12, 6% повече спрямо 2024 г., според проекта за бюджет, подготвен за публично обсъждане на 22 април, съобщиха от общинската администрация.
Средствата ще подкрепят образование, социални грижи и инфраструктурни проекти. Таксите за битови отпадъци нарастват с 58%.
Общите приходи включват 157, 2 млн. лв. за делегирани от държавата дейности, от които 137 млн. лв. са субсидии от централния бюджет, и 66, 7 млн. лв. общински приходи. Сред местните приходи общият размер на местните данъци достига 16, 6 млн. лв., а приходите от данък върху недвижимите имоти възлизат на 6, 6 млн. лв. Таксите нарастват с 43, 4% до 12, 8 млн. лв., главно заради 58,6% ръст в таксата за битови отпадъци, която достига 11 млн. лв.
Други такси, като тези за детски кухни и гробни места, също отбелязват увеличение – съответно с 22, 3% и 33, 1%.
Разходите са разпределени с приоритет към образованието – 106,3 млн. лв. (+8.6%), социалните грижи – 25, 5 млн. лв. (+20, 3%), и благоустройството – 33, 5 млн. лв. (+11, 7%). Капиталовите разходи от бюджета възлизат на 11, 7 млн. лв., като ключови проекти включват реконструкция на улици, благоустрояване на квартали и модернизация на детски градини. Допълнително 24, 7 млн. лв. от европейски фондове ще финансират инфраструктура, включително „Индустриален парк Сливен“.
Гражданите могат да се включат в обсъждането на бюджета на 22 април в зала „Май“.
Източник: БТА
България
Върховенството на правото, справедливостта и силните демократични институции са основата на всяко свободно и устойчиво общество, заявява премиерът Желязков

Върховенството на правото, справедливостта и силните демократични институции са основата на всяко свободно и устойчиво общество, заявява премиерът Росен Желязков на официалната страница на Министерския съвет във Фейсбук по повод Деня на Конституцията.
Желязков честити и професионален празник на юристите в България.
На 16 април, когато отбелязваме приемането на Търновската конституция – първата стъпка към изграждането на модерната българска държавност, отдаваме почит на мъдростта и прозорливостта на онези, които положиха фундамента на парламентарната ни демокрация, посочва министър-председателят. По думите му правото не е просто система от правила – то е гарант за човешкото достойнство, свобода и равенство. Ето защо правосъдието е сред ключовите приоритети на правителството.
Работим за ефективна, прозрачна и справедлива съдебна система. Нашите усилия са насочени към ускоряване на съдебните процеси, разширяване на електронното правосъдие, въвеждане на по-строги мерки срещу домашното насилие и родителското отчуждение, както и към развитие на съдебната медиация като форма за справедливо и бързо разрешаване на спорове, отбелязва премиерът.
Той изказва искрено признание и благодарност към всички правни специалисти – съдии, прокурори, адвокати, нотариуси, юрисконсулти, преподаватели – за тяхната всеотдайност, висок професионализъм и принос в утвърждаването на правовия ред. Вярвам, че с общи усилия ще продължим да градим и отстояваме устоите на правовата държава, пише още в социалната мрежа премиерът.
По-рано днес председателят на Народното събрание Наталия Киселова заяви пред депутатите, че на 16 април 1879 г. в Търново е приета първата българска Конституция, така се поставя началото на националния ни конституционализъм. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си, оттогава до днес българската държава е имала четири основни закона, отбеляза тя.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
ЕС е за преговори със САЩ, но ще наложи мита от 25% върху американски внос
-
Спортпреди 1 седмица
Волейболният Нефтохимик прекрати договора на капитана си Аксел Трухчев по взаимно съгласие
-
Българияпреди 1 седмица
Необходимо е да позиционираме страната ни като дестинация за високотехнологични инвестиции в областта на изкуствения интелект, заяви президентът Радев
-
Българияпреди 1 седмица
Над два килограма суха тревиста маса е открита от служители на полицията в Благоевград
-
Бизнеспреди 1 седмица
Как и защо Джеф Безос промени отношението си към Доналд Тръмп
-
Балканипреди 1 седмица
Кая Калас от Тирана: Присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. е реалистична цел
-
Българияпреди 4 дни
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговската война на Тръмп заплашва с глобална рецесия