Промишленото производство в Германия е отбелязало по-голям спад от очакваното през август. Това показват официални данни на Федералната статистическа служба „Дестатис“ (Destatis), публикувани днес и цитирани от ДПА.

На месечна база производството е спаднало с 4,3 на сто, след ръст от 1,3 на сто през юли. Анализаторите очакваха понижение от около 1 процент.

По данни на статистическата служба през август производството на капиталови стоки е намаляло с 9,6 на сто, а на потребителски стоки – с 4,7 на сто. Производството на междинни стоки е отбелязало по-умерен спад от 0,2 на сто.

Производството на енергия е намаляло с 0,5 на сто, докато строителната продукция е нараснала с 0,6 на сто. Изключвайки енергетиката и строителството, промишленото производство е спаднало с 5,6 на сто спрямо юли и с 5,1 на сто спрямо същия месец на 2024 г.

Като цяло индустриалното производство на годишна база се е понижило с 3,9 на сто, след ръст от 1,5 на сто през юли.

Според „Дестатис“ рязкото намаление на производството в автомобилната индустрия може да се дължи на лятната ваканция и на промени в производствените мощности. „Да се надяваме, че това е вярно. Въпреки това, дори и да има еднократни фактори, се опасяваме, че резкият спад отразява и края на предварителното зареждане със стоки в САЩ, целящо изпреварване на митата“, коментира главният макроикономист на „Ай Ен Джи“ (ING) Карстен Бжески в изявление, изпратено до БТА.

„С риск да прозвучи като развалена плоча, това остава най-ясната илюстрация на структурните предизвикателства пред германската промишленост. Повече от шест години след началото на пандемията индустриалното производство в Германия все още е с около 15 процента под нивото си отпреди нея. Производството в енергоемките сектори също остава с около 4 процента под равнището от 2024 г.“, посочва още Бжески.

Той допълва, че натоварването на капацитетите в германската индустрия вече повече от година остава на равнища, наблюдавани за последно по време на световната финансова криза – факт, който според него е „болезнен показател за структурната слабост на германската икономика“. По думите му рискът Германия да отчете още едно тримесечие на свиване, а с това да изпадне и в техническа рецесия, е съвсем реален. 

Източник: БТА

Мебелната и дървопреработвателната промишленост в Европа прие добре новината, че Eвропейската комисия предприема мерки за отлагането на регламента (EUDR) за обезлесяването с още една година, съобщиха от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). За проблеми, свързани с прилагането на регламента, сигнализира още през юли Европейската конфедерация на мебелната индустрия (EFIC), където членува и БКДМП. Организации от сектора призоваха за облекчаване на административната тежест за предприятията.

По думите на президента на Германската асоциация на преработвателите на дървесина и пластмаса (HDH) Йоханес Швьорер, цитирани в прессъобщението, настоящата версия на Регламент 1115/2023 EUDR претоварва цялата верига на доставки и в този си вид е неприложима. Според германския министър на земеделието Алоис Райнер тази мярка не е достатъчна. Той предложи новият срок да бъде използван за добавяне на „нулеворисков вариант“ (гори, в които няма обезлесяване). Подобна позиция зае и баварският министър Михаела Кабинер. Според нея отлагането с една година не прави регламента автоматично по-добър. Индустрията в Европа настоява да се намери вариант, който едновременно да защитава световните гори, но и да щади местните икономики от прекомерна бюрокрация.

Още през юли БКДМП застана зад позицията на EFIC, в която се пледира не само за отлагане на прилагането на Регламента за обезлесяване, а и за опростяването на механизмите и намаляване на административните изисквания. Камарата се присъединява и към апела на германската индустрия за реални промени. „Вярваме, че трябва да се добави „нулеворисков вариант“, който да пази световните гори, но и да облекчава местните икономики от прекомерна бюрокрация и ненужни документални тежести. Не на последно място, считаме, че на територията на ЕС действат държавни  институции – полиция, горска администрация, които са още един гарант за недопускане на обезлесяване и деградация“, посочват от камарата, като се предлага за контрол по спазване на изискванията на Регламента предлагаме да се въведе сателитно наблюдение на горите в реално време.

Какви са фактите

По оценка на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) между 1990 г. и 2020 г. в целия свят са изчезнали 420 милиона хектара гори, което представлява приблизително 10 процента от останалите гори в света и e равностойно на площ, която е по-голяма от ЕС. 

Що се отнася до ситуацията с горите в Съюза в Доклада за състоянието на горите на стария континент за 2020 г. се посочва, че между 1990 г. и 2020 г. площта им се е увеличила с 9 на сто, а съхраняваният в биомасата въглерод е нараснал с 50 на сто.

За същия период горите в България са увеличили площта си с над 13 на сто, а запаса си с 82 на сто.  Страната ни вече е преизпълнила ангажимента си по Европейската стратегия за горите 2030, като при заложени 30 роцента, е поставила под защита 35 процента от сухоземната си територия. „Под строга защита при заложени 10 процента, ние имаме 12 процента от горите. На практика това означава, че според данните в Европа, а и в България, няма проблеми с обезлесяването“, посочват от Камарата.

Индустрията на ЕС в цифри

Дървопреработвателният сектор е от изключително значение за ЕС, изтъкват от БКДМП. През 2018 г. в горското стопанство, което е традиционен за Европа бранш, работят 2,1 млн. души, генериращи брутна добавена стойност от 109,855 млрд. евро. Други 1,2 млн. души са ангажирани в производството на мебели от дървесина и печатането върху хартия, като те създават съответно 25 и 31 млрд. евро брутна добавена стойност. През 2018 г. в дървопреработвателните отрасли осъществяват дейност 397 000 предприятия, които съставляват 20 на сто от производствените предприятия в целия ЕС. Като към тези дейности се добавят секторите, свързани с издаването на печатни документи, топлинна и електрическа енергия на основата на дървесина, както и строителство на основата на дървесина, разширените вериги за създаване на стойност в областта на горското стопанство поддържат 4 млн. работни места в рамките на екологосъобразната икономика.

Европейската комисия предложи в края на септември да отложи с още една година, от края на 2025 г. до края на 2026 г., влизането в сила на регламента за ограничаване на обезлесяването. Еврокомисарят по околната среда Джесика Росвал обоснова тогава това забавяне с оперативни затруднения при въвеждането на „информационната система“ за наблюдение на горите.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА