В последните години в Европа се дискутират различни идеи за намаляване на работната седмица от пет на четири дни. В Гърция на обществено обсъждане е поставен законопроект, който предвижда по-гъвкави форми на работно време, както и възможност на родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа на ден. В Полша пилотно въведоха четиридневна работна седмица с цел служителите да отделят повече време за семействата си. Подобни инициативи има и в други европейски държави. Според Кодекса на труда работната седмица у нас е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Проучване на Евростат от май тази година за продължителността на работната седмица показва, че на челните две места са Гърция и България, като у нас работните часове са 39.

БТА събра мнения на работодатели и синдикати дали идеята за намаляване на работната седмица е приложима в България.

Страната ни не е готова за това петдневната работна седмица да стане четиридневна, като се запази осемчасовият работен ден и възнагражденията, каза за БТА зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева. Населението ни застарява, работещите хора стават все по-малко и ако те работят по-малко часове, ще произвеждат по-малко продукция, аргументира се експертът. Нямаме достатъчно високо ниво на заместване на ръчния труд чрез дигитализация и автоматизация, за да може хората да разполагат с повече свободно време, обясни тя.

От тази седмица в Гърция се коментира законопроект, според който 40-часовата работна седмица ще се запази, но вместо пет дни по осем часа, гръцките граждани биха работили по 10 часа, по четири дни в седмицата, обясни тя. Това би запазило трудовия и осигурителния стаж, както и възнагражденията, подчерта експертът. Според нея обаче това също не е приложимо в България, защото предполага да се работи дълги часове при един работодател, а у нас има ограничение за това колко часа труд може да се полагат в рамките на деня, обясни Минчева. Тя добави, че това може да се случи само за отделни предприятия, но с редица ограничения, свързани с типа на предприятието, колко подписани трудови договора има служителят, как се плаща извънредният труд и други. Минчева посочи, че подобно изменение на работната седмица може да се случи само със законодателни промени.

Идеята за четиридневна работна седмица с осемчасов работен ден би намалила с 20% производителността на стоки и услуги, а срещу това стоят 20% разходи за работодателите, каза за БТА зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Кирил Бошев. Това би довело до спад в икономическата активност, съкращаване на работни места и намаляване на приходите в бюджета. Такива идеи не могат да работят при отворена икономика като българската, където битката е за всеки работник, работно място и произведен лев продукция, смята Бошев.

Производителността на труда в България е далеч под средното ниво на тази в Европа, която е далеч под средното ниво на тази в Америка или Китай, допълни той. По думите му българската икономика не може да се сравнява с тази на други страни и има своите особености.

По отношение на гръцката идея за четиридневна работна седмица, но с 10-часов работен ден, Бошев посочи, че „хората не са роботи“. Според него работниците и служителите не биха били продуктивни в последните часове на деня, което ще намали производителността и мотивацията и също ще рефлектира негативно. Това е и намеса в свободното договаряне на отношенията на работник –работодател, което е стълбът на пазарната икономика, посочи още Бошев.

За да се измени работната седмица, трябва да има диалог с работниците и служителите, каза конфедералният секретар на КТ „Подкрепа“ Александър Загоров. Промяната на работната седмица би означавала работодателите да преорганизират работното време и начина, по който се отчитат за него, което би им създало трудности, добави той. 

Загоров посочи, че у нас форма на нетрадиционна работна седмица съществува в някои от по-нестандартните сектори, като например ИТ секторът. Има и разрешение от правилника за вътрешния трудов ред, според което в някои фирми понякога петък може да бъде взет като „личен ден“, добави той. Загоров отбеляза, че работата от разстояние е друга форма да се откъснеш от работното място.

Споразумение би могло да се постигне чрез колективния трудов договор. Работниците, служителите и синдикатите могат да предложат на работодателите четиридневна работна седмица, допълни Загоров. Според него в България не се наблюдава търсене на четиридневна работна седмица от страна на работниците. 

Има примери на български фирми, които вече експериментират с четиридневна седмица, при условие че заплащането на служителите остава непроменено, каза за БТА вицепрезидентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Тодор Капитанов. Дали подобен модел е приложим, зависи най-вече от естеството на работата, смята той. В сфери като търговия на дребно, здравеопазване или транспорт моделът е по-трудноприложим, допълни Капитанов. 

Предизвикателствата пред четиридневната работна седмица са повече пазарни, отколкото юридически, каза той. Кодексът на труда допуска гъвкави решения при съгласие между работодател и служител, но по-сериозният проблем е недостигът на кадри, обясни той. Според него в България служителите често изпълняват две или повече функции на работното си място, затова работодателите са по-предпазливи, защото трудно си представят как ще намалят работните дни, при положение че и сега трудно покриват нуждите на бизнеса с наличния персонал. В някои сектори организационните трудности могат да се окажат непреодолими, особено когато е необходима непрекъсната дейност, смята още той.

Заплащането е ключовият фактор в дискусията, отбеляза Капитанов. Ако се запазят възнагражденията, това се възприема като стимул за по-висока ефективност, но ако работодателите опитат да компенсират с намалени заплати, ефектът ще бъде обратен – работниците и служителите ще се чувстват ощетени, ползите за тях ще се изгубят и няма да подкрепят промяната.

Четиридневната работна седмица не е новост и вече се прилага в различни страни и компании по света. Приложим ли е този модел на работа на Балканите може да се прочете тук. 

Източник: БТА

Основното училище и детската градина в село Баниска, както и филиал на детско заведение в село Кацелово, които се намират в община Две могили, да бъдат обявени за защитени през новата учебна година – това предлага с докладна записка до Общинския съвет кметът на града Мариета Петрова, съобщиха от кметството. 

Тя обяснява, че по прогнозни данни през новата учебна година в Основно училище „Христо Ботев“ в Баниска ще се обучават 37 ученици. От тях двама ще са пътуващи от близкото село Помен. 

„Видно е, че към настоящия момент осем ученици не достигат за изпълнението на Постановлението на Министерския съвет за определяне на минималния брой ученици, но по отношение на отдалечеността учебното заведение отговаря на критериите за защитено училище“, обяснява Петрова. 

По думите ѝ като основен мотив учебното заведение да бъде включено в списъка на защитените училища е децата да не пътуват на повече от 20 километра. 

Петрова казва още, че по прогнозни данни, предоставени от директора на Детска градина „Първи юни“ в Баниска през новата учебна година броят на децата в задължителна предучилищна възраст ще бъде 18. От тях две ще са пътуващи от село Помен. 

По думите ѝ, ако детската градина бъде закрита, повече от осем деца в задължителна предучилищна възраст ще пътуват на не по-малко от 14 километра до друго детско заведение. 

Петрова казва също, че според данните, предоставени от директора на Детска градина „Св. Св. Кирил и Методий“ в Две могили през новата учебна година броят на децата в задължителна предучилищна възраст във филиала в село Кацелово ще бъде седем. А най-близката детска градина е в град Две могили – на разстояние 25 км от селото. 

По този повод Петрова се обръща към Общинския съвет да се съгласи да бъде изпратено предложение до Министерството на образованието и науката при актуализиране на Списъка на защитените детски градини и защитените училища за учебната 2025/2026 година в него да бъдат включени основното училище и детската градина в село Баниска, както и филиалът в село Кацелово.

Докладната записка ще бъде разгледана по време на днешното заседание на общинските съветници в Две могили. Дневният ред включва общо 19 точки – предложение за включване на детски градини и училища на територията на община Две могили в Списъка на средищните детски градини и училища на Република България за учебната 2025/2026 година, утвърждаване на брой групи, маломерни и слети паралелки в училища, приемане на Програма за опазване на околната среда на община Две могили за периода 2025-2028 г., утвърждаване на промени в маршрутното разписание и на процедура по Закона за обществените поръчки за възлагане на превозите по автобусна линия от общинската  транспортна схема, приемане на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №7 за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, организиране на система за разделно събиране на отпадъчни материали чрез сключване на договори, даване на съгласие за изработване и поставяне на парков елемент, промени по бюджета на Община Две могили към 31 август тази година, информация за резултатите от дейността на кмета на село Бъзовец за последната година, приемане на етичен кодекс на общинските съветници, одобряване на схема за поставяне на зарядна станция за електрически автомобили, както и отпускане на еднократна финансова помощ на родител за раждане на първо дете. 

Източник: БТА

/МК/

Източник: БТА