Според най-широко разпространената хипотеза, която експертите смятат за най-правдоподобна, това е цинична правна и политическа стратегия. Либих може да преследва две основни цели със смяната на пола. Първо: на него явно никак не му се иска да влезе в мъжки затвор, а в един женски затвор би могъл да инсценира съдбата си като политически акт срещу системата. Второ: представяйки се за трансджендър жена, Либих би могъл да се опита да получи политическо убежище в държави като Руската федерация или дори в САЩ с аргумета, че е преследван в Германия като дисидент и трансперсона. За сегашните правителства в Москва и Вашингтон всяка новина за „политически преследвания“ в Европа е добре дошла.

Дебатът около Закона за самоопределянето в Германия

Но не е само лицемерието и циничната политическа стратегия на Либих. Неговият случай предизвика много шум и поради друго. В момента в правителството на канцлера Фридрих Мерц, съставено от християндемократи и социалдемократи, темата за половото самоопределяне е истински горещ картоф. Законът за самоопределянето, който беше приет през пролетта на 2024 г. и влезе в сила през ноември 2024 г., има за цел да улесни правната промяна на пола и на името за транс, интерсексуални и небинарни лица. Допреди този закон съответният процес беше дълъг, скъп и често унизителен за подаващите заявление, които като аргумент трябваше да представят включително и медицински доказателства. Новият закон позволява приемането на различен пол да става чрез проста декларация в службата по вписванията. За информация: числеността на небинарните и трансджендър хора в Германия се оценява в рамките на между 0.1 и 1% от цялото население на страната.

Опростената процедура в новия закон предизвика остри дебати в Германия. Привържениците виждат в закона важна стъпка към самоопределението и достойнството на засегнатите. Критиците обаче изразяват опасения, че законът може да бъде използван неправомерно. Най-горещият въпрос е свързан със сигурността на т.нар. женски защитени зони. Защото нали си представяте, че мъже, които по лесната процедура са се вписали като жени, биха могли да получат достъп до такива зони като обществени женски тоалетни, съблекални и женски приюти. Ако тези лица са недобросъвестни, положението става доста неприятно. В един от дебатите министърът на вътрешните работи Александър Добринд неколкократно изрази безпокойство от възможната злоупотреба със закона. Политикът от Християнсоциалния съюз говори за „опасност за обществото“ и призовава за допълнителни механизми за сигурност, за да се гарантира неприкосновеността на защитените зони. В същото време по-малкият партньор в коалицията, ГСДП, засега не желае промяна на закона – най-вече защото част от левите в Германия продължават борбата си за правата на маргинализирани обществени групи, включително транс и бинарни хора.

Случаят с Либих, изглежда, потвърждава опасенията на противниците на закона: Марла-Свеня Либих в женски затвор – това звучи малко като да пуснеш вълка в кошарата. Самият той не е трансперсона в медицинския смисъл на думата и не случайно в дебата го сочат като символ на потенциална злоупотреба с един закон, който всъщност трябва да даде повече права на маргинализирани хора и да ги предпази от публични унижения.

Източник: Капитал

Как да стана по-красив, по-интересен, по-привлекателен? За да постигнат тази разбираема цел, в преддигиталния свят хората подобряваха реалната си физическа външност, четяха (и пишеха) книги, постигаха спортни успехи, взимаха докторски титли, ако щете дори – разказваха вицове. В дигиталния свят те използват филтри, инсталират си приложения за непрекъснато самоизмерване и съответно самоусъвършенстване, след което демонстрират пред света това свое ново „редактирано“ Аз, показват го в прегръдка с любимата котка или над чашата си сутрешно кафе, за да извлекат най-ценната валута на днешното време – вниманието. Този процес социоложката Ева Илуз по гениален начин свежда до една проста и същевременно революционна формулировка: Новите дигитални хора инвестират в редактирането на своя Аз (купуват приложения, камери, микрофони, гримове, стимуланти и т.н., и т.н.), за да могат да трупат валутата на вниманието и в крайна сметка да консумират това свое новоизмислено Аз. Добре дошли в ерата на новия техно-емоционален капитализъм.

В своята лекция, публикувана като книга в Германия, Ева Илуз ни повежда из тъмните и тревожни дебри на съвременните технологии и като на длан ни показва как те не просто отразяват, а активно оформят нашите емоции. И то в една капиталистическа схема, която е изцяло подчинена на икономически цели.

Какво е технокапитализмът?

Според Илуз технокапитализмът е нова фаза на капитализма, в която основният източник на стойност не са природните ресурси (както в индустриалния капитализъм), а самото човешко Аз и неговата субективност. Тази стойност се създава и консумира от самите нас, в процес, който Илуз (по Алвин Тофлър) нарича просюмация. Просюмацията е хибрид между производство и потребление. Добър пример е икономиката на споделянето, където хората „произвеждат“ стойност от своите вече консумирани вещи – например своя диван в Airbnb или своя автомобил в модуса на споделеното пътуване. Във варианта на Илуз просюмацията изглежда така: човек хем произвежда своя Аз, хем го консумира. Например самоусъвършенстването е типична форма на тази просюмация: ние купуваме наръчници или приложения, за да „произведем“ едно по-добро, по-успешно или по-нетревожно Аз, което след това отново консумираме като част от своята идентичност.

Източник: Капитал

Как да стана по-красив, по-интересен, по-привлекателен? За да постигнат тази разбираема цел, в преддигиталния свят хората подобряваха реалната си физическа външност, четяха (и пишеха) книги, постигаха спортни успехи, взимаха докторски титли, ако щете дори – разказваха вицове. В дигиталния свят те използват филтри, инсталират си приложения за непрекъснато самоизмерване и съответно самоусъвършенстване, след което демонстрират пред света това свое ново „редактирано“ Аз, показват го в прегръдка с любимата котка или над чашата си сутрешно кафе, за да извлекат най-ценната валута на днешното време – вниманието. Този процес социоложката Ева Илуз по гениален начин свежда до една проста и същевременно революционна формулировка: Новите дигитални хора инвестират в редактирането на своя Аз (купуват приложения, камери, микрофони, гримове, стимуланти и т.н., и т.н.), за да могат да трупат валутата на вниманието и в крайна сметка да консумират това свое новоизмислено Аз. Добре дошли в ерата на новия техно-емоционален капитализъм.

В своята лекция, публикувана като книга в Германия, Ева Илуз ни повежда из тъмните и тревожни дебри на съвременните технологии и като на длан ни показва как те не просто отразяват, а активно оформят нашите емоции. И то в една капиталистическа схема, която е изцяло подчинена на икономически цели.

Какво е технокапитализмът?

Според Илуз технокапитализмът е нова фаза на капитализма, в която основният източник на стойност не са природните ресурси (както в индустриалния капитализъм), а самото човешко Аз и неговата субективност. Тази стойност се създава и консумира от самите нас, в процес, който Илуз (по Алвин Тофлър) нарича просюмация. Просюмацията е хибрид между производство и потребление. Добър пример е икономиката на споделянето, където хората „произвеждат“ стойност от своите вече консумирани вещи – например своя диван в Airbnb или своя автомобил в модуса на споделеното пътуване. Във варианта на Илуз просюмацията изглежда така: човек хем произвежда своя Аз, хем го консумира. Например самоусъвършенстването е типична форма на тази просюмация: ние купуваме наръчници или приложения, за да „произведем“ едно по-добро, по-успешно или по-нетревожно Аз, което след това отново консумираме като част от своята идентичност.

Източник: Капитал