/АБ/

Източник: БТА

/АБ/

Източник: БТА

Да има устойчиви политики за ранна диагностика на очните заболявания призоваха експерти по време на дискусията „Зрителното здраве в зряла възраст – национален приоритет“. Тя се състоя в рамките на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване и беше по повод отбелязването на Световния ден на зрението – всеки втори четвъртък от октомври. 

Огромен е броят на хората в света, които живеят с някаква форма на намалено зрение – над 2 милиарда души, като при половината от тях намаленото зрение може да бъде коригирано, каза офталмологът д-р Алина Леви. В Централна Европа статистиката е подобна, но нараства процентът на загуба на зрение заради увеличаването на броя на застаряващите хора. Рефракционните аномалии засягат над 150 млн. души по света, каза още тя. Катарактата е една от причините за зрително увреждане в развитите и развиващите се страни, като процентът на засегнатите се увеличава с възрастта. Лечението е оперативно, припомни тя.

За хора над 50-годишна възраст се отчита загуба на зрение заради макулна дегенерация, която има две форми на проява, от които едната е лечима, каза още д-р Леви. В света се наблюдава епидемия от захарен диабет, а 45 милиона души имат зрително нарушение вследствие на диабет, добави лекарят. Очно заболяване, което води до слепота, е глаукомата, която протича без симптоми. Вероятно до 2050 г. над 6 млн. души в света ще бъдат засегнати от нея, добави д-р Алина Леви.

Офталмологът проф. Мария Димитрова посочи, че заболяванията на ретината са една от водещите причини за слепота, а социално-икономическото бреме от очните заболявания, свързани със застаряващото население, е изключително голямо. Ако не се вземат мерки, разходите за лечение и благосъстояние на пациентите в близките години ще се повишат два пъти. Необходимо е да се въведат устойчиви политики за ранна диагностика на очните заболявания, както и мултисекторен подход за очното здраве.

Ако въведем скрининг, ще открием рано пациенти, които са започнали да развиват диабетна ретинопатия и ще можем да предприемем лечение, каза проф. Генка Петрова от Медицинския университет в София. Ако го открием късно, ще са необходими много повече здравни ресурси. Ранната диагноза намалява риска от увреждане, припомни тя. Скринингът намалява загубата на производителност.

Национална програма, бърза диагноза и лечение, скрининг, телемедицина, регистър на пациентите, както и разработване на план за зрително здраве в зряла възраст като продължение на Националната здравна стратегия, предложи икономистът Аркади Шарков. Стойността на една година живот с увреждане се равнява на около 47 хиляди евро.

Бих се радвал, ако обединим усилия и убедим Министерството на здравеопазването и осигурим средства, каза проф. Костадин Ангелов, председател на комисията по здравеопазването. Когато едно заболяване в детска възраст, каквото е „мързеливото око“, не се лекува навреме, последствията са сериозни и необратими, каза още той. Данните от прегледите, които извършват офталмолозите от Александровска болница, показват, че при около 10% от прегледаните деца се откриват проблеми, свързани с „мързеливо око“ и с други рефракционни аномалии. Това означава, че 10% от децата имат проблеми със зрението, но ако се диагностицират навреме, може да се постигне много добър резултат, каза още той.

Източник: БТА