САЩ налагат 25% мита на Индия, облекчават търговията с Южна Корея

САЩ ще наложат 25% мито върху внос от Индия, както и допълнителна такса заради покупките ѝ на руски петрол, обяви президентът Доналд Тръмп. Въпреки че нарече Индия „приятел“, той подчерта, че митата ѝ върху американски стоки са прекалено високи и че покупките ѝ от Русия подпомагат войната в Украйна. В същото време САЩ сключиха търговско споразумение с Южна Корея, с което митата върху корейски внос ще бъдат 15% вместо планираните 25%. Сделката включва 350 млрд. долара южнокорейски инвестиции в САЩ и гарантира износ на американски стоки без мита. Индия и САЩ продължават преговорите за „балансирано и взаимноизгодно“ споразумение, заявиха от Делхи.

Airbus задържа целите си въпреки недостига на двигатели

Airbus обяви, че продължава да изпитва затруднения с доставките на двигатели за самолетите от серията A320neo, което забавя изпълнението на поръчки. Въпреки това компанията потвърди целта си за 820 доставки до края на 2025 г., след като е предала 306 самолета през първата половина на годината. Липсата на двигатели, основно от доставчика CFM International, е довела до натрупване на 60 „планера“ – самолети без двигатели. Airbus поддържа финансовите си прогнози и планира увеличаване на производството до 75 самолета A320 месечно до 2027 г. Второто тримесечие донесе почти двойно увеличение на оперативната печалба до 1.58 млрд. евро благодарение на силното представяне на отбранителния и хеликоптерния бизнес.

Airbus поддържа финансовите си прогнози и планира увеличаване на производството до 75 самолета A320 месечно до 2027 г.
Източник:
Reuters

Приходите на Shell спадат с една трета за второто тримесечие

Печалбата на Shell за второто тримесечие на 2025 г. намаля с 32% до 4.3 млрд. долара, повлияна от по-ниски приходи от нефт и газ, както и от пожар в химически завод в САЩ. Въпреки това резултатите надминаха очакванията на анализаторите, които бяха понижили прогнозите си след слабо търговско представяне в началото на юли. Петролният гигант отчете сериозен спад в печалбата на газовото си подразделение и в химическия бизнес, но потвърди, че ще запази темпа на обратно изкупуване на акции от 3.5 млрд. долара на тримесечие. Цените на газа в Европа са с 18% по-ниски спрямо първото тримесечие, а спокойният пазар е ограничил възможностите за печалба от търговия.

Merck реже разходи преди изтичането на патента на Keytruda

Merck обяви, че ще съкрати разходи в размер на 3 млрд. долара до края на 2027 г., за да пренасочи средствата към нови продукти и разработки, като част от подготовката за изтичането на патента на водещото ѝ онкологично лекарство Keytruda през 2028 г. Компанията започна нова програма за преструктуриране, включваща съкращения на персонал, намаляване на глобалната си производствена мрежа и офис площи, с очаквани годишни икономии 1.7 млрд. долара. През второто тримесечие Merck отчете спад в приходите с 2% на годишна база до 15.81 млрд. долара, под очакванията на анализаторите, основно заради спадащи продажби на ваксината Gardasil в Китай. Все пак продажбите на Keytruda и новия медикамент Winrevair останаха стабилни, а компанията запазва увереността си в дългосрочния си растеж.

Продажбите на Keytruda и новия медикамент Winrevair останаха стабилни, а компанията запазва увереността си в дългосрочния си растеж
Източник:
Reuters

Източник: Капитал

Всъщност това, което Франция и Великобритания правят, е опит за рестартиране на процеса, като съберат всички световни сили около масата за преговори, за да се ангажират както с палестинската кауза, така и със сигурността на Израел. Този ход влиза в противоречие с досегашната политика, според която признаването на Палестина е дипломатическа карта, която трябва да се използва продуктивно в рамките на постигането на дългосрочно близкоизточно политическо споразумение – тоест като финална стъпка, а не като част от процеса. Критиките са, че действията на Париж и Лондон могат да доведат до развой, който да не донесе някаква дипломатическа полза, а вече да са проиграли напразно козовете си. Скептиците смятат, че всичко това ще остане на символично равнище, ако първо не бъдат взети под внимание въпроси като лидерството и обхвата на палестинската държава.

Макрон обаче реши да разтърси статуквото, което според него се налага заради продължаващата израелска непреклонност и мащаба на хуманитарната криза в Газа. Що се отнася до Великобритания, до този момент тя беше предпазлива да признае Палестина за държава, тъй като се опасяваше, че ще бъде критикувана от съюзниците си САЩ и Израел, които са твърдо против подобни действия. Също така Лондон не беше склонен да инвестира прекалено голяма подкрепа в нуждаещата се от реформи Палестинска автономия. Но ако британското правителство не беше последвало примера на Франция, рискуваше както гласове, така и бунт в парламента.

От едната страна Франция и Великобритания, от другата – САЩ

Над 140 страни вече са признали Палестина за държава, включително единайсет членки на ЕС, сред които и България (1988 г.). Въпросът сега е как действията на Франция и Великобритания да не останат само „празен“ жест, а да се провокира импулс, който да промени реалността за хората в Газа във възможно най-кратки срокове. „Осъждането на Израел от страна на правителствата по света с право нараства. Но докато не бъдат предприети конкретни действия, западните съюзници ще останат съпричастни към тези ужасяващи престъпления“, пише в редакционната позиция на The Guardian.

В най-острото си изявление относно Газа досега Стармър каза, че „страданията и гладът, които се разгръщат в Газа, са неописуеми и неоправдани“, и нарече държавността „неотменно право на палестинския народ“. Макрон пък заявява, че „спешната нужда днес е да се прекрати войната в Газа и да се предостави помощ на цивилното население“. Подкрепата дойде от испанския премиер Педро Санчес, според когото „решението въз основа на съществуването на държави е единственото решение“. А министър-председателят на Италия Джорджа Мелони определи ситуацията в Газа като „драматична“ и подчерта, че „никакви военни действия не могат да оправдаят нападенията срещу цивилни“.

Източник: Капитал

Решението на Фед идва на фона на многократни опити на Тръмп да упражни натиск върху Пауъл да намали основната лихва, която според него трябва да е на ниво 1%. Миналата седмица американският президент посети централата на Фед и отново настоя за облекчаване на паричната политика, като същевременно разкритикува Пауъл, че Фед е превишил бюджета си за реновиране на сградите си на стойност 2.5 млрд. долара.

Понижение под въпрос

На пресконференция след заседанието председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че икономическият растеж се е забавил през първата половина на 2025 г. заради по-слаби потребителски разходи. Той предупреди и за „риск от влошаване на пазара на труда в идните месеци“.

По последни данни американската икономика се е разширила с годишен темп 3% през второто тримесечие, след като през първото се сви с 0.5%. И в двата случая обаче данните бяха силно повлияни от смущенията в търговските потоци заради митата – в началото на годната от рекорден ръст на вноса заради презапасяване, а впоследствие от неговия спад.

Миналата година лихвите бяха намалени общо с 1 процентен пункт, но допълнителни понижения не последваха през 2025 г. Една от основните причини са опасения, че митата, наложени от Тръмп, могат отново да повишат инфлацията. През юни ръстът на цените в най-голямата икономика се ускори до 2.7% в сравнение с 2.4% предходния месец. Според Пауъл фирмите доставчици сега поемат само малка част от разходите за митата, а основната тежест пада върху търговците на дребно. Митата обаче вече „започват да се отразяват и в потребителските цени“, отбеляза той.

Източник: Капитал