Германските фермери все по-често залагат на соя в отговор на честите суши, като отглеждането ѝ се е увеличило с близо 157 на сто в периода 2016-2024 г., сочат данни на Федералната статистическа служба „Дестатис“ (Destatis), цитирани от ДПА.

Миналата година около 4500 земеделски стопанства са отглеждали соя върху общо 40 500 хектара. През 2016 г., първата година, в която културата е била проследявана, техният брой е бил около 2400 стопанства и малко под 15 800 хектара. 

За сравнение, пшеницата остава значително по-популярна, като през 2024 г. са се обработвали около 2,6 млн. хектара.

Соята се счита за устойчива на суша и може да се преработва в масло и фураж за животни.

Фермерите също така са разширили площите, които могат да бъдат напоявани по време на сухи периоди. Между 2009 г. и 2022 г. поливните площи са се увеличили с почти една четвърт, достигайки 791 800 хектара. 

Това обаче все още представлява само 4,8 на сто от общата земеделска земя в Германия, посочва „Дестатис“.

Основните индекси на водещите фондови борси в Европа се повишиха в края на днешната сесия на фона на надеждите за намиране на решение за войната в Украйна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп съобщи, че се е заел да организира среща между Владимир Путин и Володимир Зеленски за обсъждане на пътя към прекратяване на руската инвазия в Украйна, като същевременно потвърди, че Вашингтон ще подкрепи европейските гаранции за сигурност, насочени към предотвратяване на ново руско нападение след края на настоящия конфликт. 

На Лондонската фондова борса FTSE 100 прибави 0,34 на сто до 9189,22 пункта. 

Във Франкфурт DAX се повиши с 0,45 на сто до 24 423,07 пункта, а парижкият CAC 40 скочи с 1,21 на сто до 7979,08 пункта. 

Общоевропейският индекс STOXX600 нарасна с 0,5 на сто, отбелязвайки по-добро представяне от азиатските акции, посочва Ройтерс.  

Растежът на котировките в Европа обаче бе ограничен от поевтиняването на акциите на отбранителните компании с 3 на сто, тъй като брокерите възприеха преговорите като възможност да реализират печалба от сектора след силното поскъпване на ценните книжа. 

Вероятността за край на войната в Украйна се усеща и на енергийните пазари, а цените на петрола спаднаха леко поради спекулации, че напредъкът в преговорите може да доведе до отмяна на санкциите върху руския суров петрол, което ще увеличи предлагането. Сортът Брент, който е референтен за Европа, загуби 57 цента до 66,06 долара за барел, а американският лек суров петрол отстъпи 77 цента до 62,65 долара за барел.