Икономика
Основните етапи, ползи и срокове във връзка с приемане на еврото бяха сред обсъдените теми на информационната среща в Благоевград

Основните етапи, срокове в процеса по въвеждане на еврото, ползите от членството в еврозоната и превалутирането бяха сред обсъдените теми на информационната среща с представители на правителството, местната власт, бизнеса и граждани в Благоевград.
Целта на националната кампанията, част която беше и днешното събитие в града, е да бъде представена ясна, подробна и достоверна информация за процеса по въвеждане на еврото. Събитието е съвместно между водещите институции в процеса – Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт, както и партньорите ни от Икономическия и социален съвет, Националното сдружение на общините, работодателските и синдикалните организации, Асоциацията на банките в България и др.
Полемиката около въвеждането на еврото и членството на България в еврозоната е по-скоро политически, а не икономически и социален въпрос. Това каза в Благоевград премиерът Росен Желязков по време на информационната среща. Според Желязков членството на България в еврозоната е последната стъпка към пълноценната европейска интеграция в структурите и системите на Европейския съюз.
Приемането на еврото е втората изключително важна стъпка след влизането ни в Шенген, каза кметът на Община Благоевград Методи Байкушев. Той отбеляза, че малко преди да влезем в Европейския съюз, България за първи път достига до отрицателен баланс по отношение на аграрното си производство.
Еврото е символ на стабилност, доверие и обща посока. Присъединяването ще укрепи националната икономика и ще даде сигурност на бизнеса и гражданите. Членството ще улесни пътуванията, търговията и инвестициите. Въвеждането на единната европейска валута е и акт на доверие към България. Тези послания отправи министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов.
Въвеждането на еврото в България е цивилизационен избор. Така експертът от Министерството на финансите Калоян Симеонов определи решението за пълноправното членство на страната към еврозоната от 1 януари догодина.
Министърът на външните работи Георг Георгиев заяви, че приемането на България в еврозоната е плод на съвместни усилия на държавата и обществото в продължение на много години, за да може да се постигне този успех.
В училищата ще има информационни табла, учителите ще запознаят децата с новите евробанкноти и монети, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Предизвикателствата пред образователната система са относително скромни спрямо тези пред другите институции. Ние ще направим всичко, което е необходимо, увери министър Вълчев.
Присъединяването към еврозоната дава възможност на България да търси стратегически икономически партньорства, подобни на това с германския концерн „Райнметал“, и да участва в изграждането на новите вериги на производство и предлагане в рамките на валутния съюз и Европейския съюз като цяло. Това посочи Петър Чобанов, подуправител и член на Управителния съвет на Българската народна банка.
От 1 януари 2026 г. България е заслужила своето място до развитите европейски страни. Това каза областният управител на Благоевград Георги Динев, който смята, че това е бъдещето за България и че заедно всички ще се справим така, че нашите сънародници да бъдат спокойни и да бъдат с гордо вдигната глава след 1 януари.
След усилията на редица правителства България постига стратегическата цел да стане член на еврозоната, каза заместник-министърът на финансите Галя Димитрова. Според нея това ни приближава да сърцето на Европа и да страните, които вземат стратегическите решения в ЕС.
Националната агенция за приходите (НАП) ще следи формирането на цените на стоки и услуги в контекста на приемането на еврото у нас да се случва на база спазване на пазарните принципи на икономиката и в условия на конкурентна среда, заяви изпълнителният директор на НАП Румен Спецов.
Българските дружества никога вече няма да се търгуват толкова евтино, каза Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса.
Всички застрахователни полици, партиди в пенсионни фондове и инвестиционни позиции ще бъдат автоматично превалутирани от левове в евро от 1 янаури следващата година, което означава, че не се налага преподписване на договори или допълнителни споразумения, свързани с въвеждането на еврото в България. Това каза председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански.
Системите на Националния осигурителен институт (НОИ) са готови за въвеждане на еврото от 1 януари и за разплащания единствено и само в евро, каза управителят на института Весела Караиванова.
Натрупаните средства на осигурените лица в доброволните, професионалните и универсалните фондове ще се запазят след приемането на еврото. Това каза Евелина Милтенова – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).
Влизането в еврозоната ускорява реалната конвергенция на доходите, каза президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. Той даде за пример случилото се в Литва, Латвия и Естония, където доходите за времето от приемането на еврото досега са нараснали реално с между 60 и 163 на сто по показател брутен вътрешен продукт по паритетна покупателна способност на глава от населението към средните европейски равнища.
Тази кампания има за цел наистина да овладее и да понижи страховете. Мисля, че властта ще се справи добре, защото аз наблюдавам, че се изследват обществените реакции и се следят нагласите, заяви политологът Цветанка Андреева. Социолози работят и поднасят много критичните си оценки за реалната ситуация, обясни тя.
Източник: БТА
Икономика
Независимият одит на шестте държавни горски предприятия от АДФИ почти е приключил, стана известно по време на земеделската комисия в НС

Независимият одит на шестте държавни горски предприятия, извършван от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), е на финален етап. Това съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов по време на днешното заседание на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите. Той отговори на въпрос на народния представител Димитър Аврамов (ДПС – Ново начало).
По думите на Тахов в стопанствата, където е приключил одитът, резултатите показват занижени финансови стойности. Те се дължат основно на ниска пазарна капитализация, свързана с понижените цени на дървесината и слабото търсене на производни дървесни продукти за нуждите на промишлената дървообработка.
Тахов отбеляза, че в докладите почти липсват бележки, свързани с безстопанственост или лошо управление. Той уточни, че след като бъде извършен цялостен анализ на резултатите, ще бъдат предприети последващи действия, които ще бъдат официално обявени.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
Единственият механизъм за помощ като компенсаторно плащане за ниски добиви е кризисният резерв на ЕК, каза министър Тахов

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е поискала среща с екипа на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), която вероятно ще се състои през следващата седмица. Това стана ясно от думите на министъра на земеделието Георги Тахов по време на днешното заседание на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите.
Темата засегна Иван Иванов (МЕЧ), който отбеляза, че добивите на основните пролетни култури – царевица и слънчоглед, са много по-ниски спрямо миналата година. По думите му на места добивите са с до 50 на сто по-ниски и са под себестойността на продукцията. Иванов попита какви мерки предвижда министерството в подкрепа на сектора.
Министър Тахов заяви, че извън държавния бюджет единственият механизъм за компенсиране на загуби, причинени от климатични условия, е кризисният резерв на Европейската комисия (ЕК). По думите му през миналата година зърнопроизводителите са получили компенсации по тази линия, а при необходимост ще бъде подадено ново искане и през тази година.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
ПТИ: Преговорите за търговско споразумение между Делхи и Вашингтон протичат в положителна атмосфера, заяви индийският министър на търговията

Преговорите за търговско споразумение между Индия и САЩ протичат в положителна атмосфера и двете страни са доволни от постигнатия напредък, заяви индийският министър на търговията и промишлеността Пиюш Гоял, цитиран от новинарска агенция ПТИ.
Гоял припомни, че през февруари тази година премиерът Нарендра Моди и президентът на САЩ Доналд Тръмп инструктираха министрите на търговията на двете страни да приключат първата фаза на предложеното двустранно търговско споразумение до ноември 2025 г.
„От март дискусиите се водят в позитивна атмосфера и със сериозен тон. Те напредват и двете страни са доволни от постигнатия напредък“, заяви Гоял пред репортери в Делхи.
Индийският министър направи този коментар, след като по-рано Тръмп заяви, че няма да има „никаква трудност“ пред двете страни да стигнат до успешен финал на търговските преговори. Американският президент отбеляза, че очаква с нетърпение през следващите седмици да разговаря със своя „много добър приятел“ – премиерът Нарендра Моди. Тръмп написа вчера в социалната мрежа „Трут соушъл“, че „има удоволствието да съобщи, че Индия и САЩ щати продължават преговорите за преодоляване на търговските бариери“.
Моди реагира топло на положителната оценка на Тръмп и изрази увереност, че консултациите ще проправят пътя за разгръщане на неограничения потенциал на партньорството между Делхи и Вашингтон. Индия и САЩ са близки приятели и партньори, написа Моди в „Екс“ и добави, че двете страни работят за приключване на търговските преговори в най-кратък срок.
Преговорите започнаха през март, като досега са проведени пет кръга. Американският екип, който трябваше да посети Индия миналия месец за шестия кръг, отложи визитата си си след обявяването на допълнителни 25-процентни мита върху вноса на индийски стоки като наказателна мярка за индийските поръчки на руски суров петрол.
Целта на готвеното споразумение е до 2030 г. двустранната търговия със стоки и услуги да се увеличи повече от два пъти и да достигне 500 млрд. долара спрямо сегашните 191 млрд. долара.
Търговските отношения между Индия и САЩ са обтегнати поради високите мита. От 27 август САЩ наложиха 50-процентни мита за вноса на стоки от Индия. Митата засягат износа на трудоемки сектори като производството на текстил, обувки, кожи и др.
Преговорите са в застой, тъй като САЩ настояват за по-голям достъп до индийския пазар на селскостопански стоки. Индия обаче не може да приеме това, понеже ще бъде засегнат поминъка на дребните и маргиналните земеделски производители. Индия многократно е заявявала, че няма да прави компромиси с интересите на фермерите и животновъдите.
САЩ са най-големият търговски партньор на Индия. През 2024-25 г. двустранната търговия със стоки възлиза на 131,8 млрд. долара (86,5 млрд. долара износ и 45,3 млрд. долара внос). Освен това САЩ са третият по големина инвеститор в Индия. От април 2000 г. до юни 2025 г. в Индия са постъпили преки чуждестранни инвестиции в размер на 76,26 млрд. долара, като на САЩ се падат 10% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции в Индия за този период.
(Тази новина се разпространява по споразумение между БТА и ПТИ)
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 4 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 4 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието