Конституционният съд единодушно „отмени“ забраната да се претендират разноски за адвокат при обжалване по административен ред на актовете, издавани от служителите на Националния осигурителен институт.

Съдът обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която гласи: „При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита“, съобщи правният сайт „Лекс“.

Тя означава, че от всеки, на когото се е наложило да обжалва разпореждането за отказано обезщетение за безработица, майчинство или болест или пенсия или пък му е определено в неточен размер, и за целта е наел адвокат, няма да си получи от държавата платените от него пари.

Става дума за разноските за адвокат за обжалване на десетки видове разпореждания пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Той е първата административна инстанция, през която трябва да се мине, за да се стигне до дело пред съд. И именно тази първа жалба е от ключово значение за успеха на гражданина да докаже правото си на обезщетение, помощ или пенсия.

От 1 август 2023 г. обаче изготвянето ѝ стана за сметка на ощетения осигурен или пенсионер, защото тогава влезе в сила актуалната редакция на чл. 120, ал. 2 КСО. Преди промяната тя предвиждаше точно обратното: „При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част“.

Забраната да се търсят разноски за адвокат беше атакувана в КС от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който подчерта, че тя уврежда правата и интересите на едни от най-уязвимите групи в обществото – пенсионерите, бременните и майките, пострадалите при трудови злополуки. И освен това е в пряко противоречие с конституционното правило, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

В решението си КС напомня, че многократно е разяснявал „многопластовото съдържание на правото на защита“ и че съществен елемент от него е правото на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат.

И допълва, че правото на защита по чл. 56 от Конституцията изисква да не се препятства не само достъпът до съд, но и пълноценната правна защита на засегнатите лица още в рамките на административното производство, особено когато то е задължително и неговото пропускане възпрепятства оспорването пред съд.

В решението КС специално се обръща внимание, че при обжалване на акт на НОИ, с оглед на сложността на осигурителноправната материя, е напълно естествено този, който счита, че правата или законните му интереси са нарушени, да се обърне за правна помощ към адвокат. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Софийският градски съд отказа предсрочно освобождаване от затвора на Йоан Матев – осъдения за убийството Георги Игнатов в Борисовата градина пред 2015 г. 

До края на фактическото изтърпяване на наказанието остават три месеца и 17 дни, а Матев бил награждаван за добро поведение.

Определението на съда обаче не е окончателно и подлежи на обжалване.

Матев помоли съдът да уважи молбата му за условно предсрочно освобождаване, защото смята, че ще се справи в обществото и ще се ресоциализира, като започне да работи.

Защитникът му адвокат Ина Лулчева отбеляза, че Матев не е бил наказван, докато е изтърпявал присъдата си. Според нея за оставащото време от наказанието затворническата администрация няма да се справи с постигането на целите на присъдата, ако не го е направила досега.

Софийската градска прокуратура оспори молбата на Матев за предсрочно освобождаване, тъй като според държавното обвинение не е налице предпоставката от закона за достатъчно доказателства за поправяне на подсъдимия, макар да има положителна тенденция. Освен това Матев продължава да твърди, че е невинен и рискът за обществото е голям.

Според затворническата администрация молбата на Матев за предсрочно освобождаване е допустима, но неоснователна.

На 25 октомври 2022 г. Апелативният съд в София призна Матев за виновен и го осъди на 6 г. и шест месеца затвор, както и да заплати по 150 000 лв. за неимуществени вреди за причинени болки и страдания на двамата родители на убитото момче.

Ученикът Георги Игнатов бе открит мъртъв на пейка в Борисовата градина на 2 юни 2015 г., след като е бил намушкан с нож. От записи на камери се виждаше как младеж напуска мястото на инцидента тичешком, но самоличността му не бе установена веднага. Това става 2 г. по-късно, Йоан Матев бе разпознат и от съучениците си. Брат му Марсел Матев даде показания и посочи шахта, където е скрит ножът, но после отказа да свидетелства. Той обяви, бе Йоан е тормозен психически и физически, а полицаите му показали къде е скрит ножът.

Източник: Offnews.bg

Причината за бавно правосъдие при пътно-транспортни произшествия е липсата на вещи лица и навременното изготвяне на експертизи. Това е посочил и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов на работна среща с правосъдния министър Георги Георгиев и председателя на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси Анна Александрова. На нея присъстваха и представители на сдружения на близки на загинали и пострадали при пътнотранспортни произшествия.

Сарафов изтъкна, че е представил анализ на причините за забавяне на разследванията на ПТП-та с причинена смърт, изготвен по негово разпореждане от 5-те апелативни прокуратури в страната и Върховната касационна прокуратура.

„Водеща, ключова, а често и единствена причина за забавянето на делата за причинените катастрофи със загинал е продължителният период, необходим за изготвянето на експертизите, без които е невъзможно приключването на разследването с обвинителен акт“, каза Сарафов.

Той поясни, че за съжаление експертизи и по други дела се бавят не с месеци, а с години и това „категорично трябва да се промени“.

И допълни, че не само като главен прокурор, но и като баща, приема със свито сърце благодарността на родители, които виждат, че за два или за шест месеца прокуратурата може да приключи своята работа.

„Това трябва да се превърне в практика, защото знаете, че бавното правосъдие се явява отказ от правосъдие“, изтъкна Сарафов и наблегна, че тук е мястото на държавата да осъществи реалната, истинската съдебна реформа, която гражданите очакват.

„Съжалявам да го кажа, но всякакви други законодателни експерименти, прокарвани в последните години, изглеждат жалко на фона на човешката мъка“, коментира още той.

И.ф. главен прокурор не пропусна да отбележи, че неведнъж е поставял проблема с вещите лица на общественото внимание, включително и в концепцията си за работа на прокуратурата, която бе внесена през октомври 2024 г. във Висшия съдебен съвет, и изрази удовлетворението си, че сегашният министър на правосъдието е припознал този важен въпрос и работи за неговото решаване.

Министър Георги Георгиев посочи, че Министерството на правосъдието вече е изготвило законопроектите за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, с които „драстично се затяга контролът върху вещите лица“ по автотехническите експертизи – ключови по делата за пътнотранспортни произшествия. Той представи и други законодателни мерки като уточни, че се работи по изцяло нов закон за вещите лица.

Председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси в 51-ото Народно събрание Анна Александрова заяви, че предстои разглеждане на пакет от законопроекти, включително внесените от МП, които се очаква да бъдат приети до края на юли т.г.

„Обнадеждена съм от това, че институциите си говорят“, отбеляза Александрова.

На срещата присъства и Николай Попов, баща на загиналата при катастрофа на пътя между селата Телиш и Радомирци 12-годишна Сияна, който заяви, че е обнадежден от волята на институциите да работят заедно. 

Сарафов постави на обществено внимание и друг съществен проблем, породен от прибързани и приети на сляпо законодателни промени, насочени единствено към „деструкция и унищожаване на прокуратурата“. С тях бе въведено ограничение от 6 месеца за командироването на прокурори и следователи, което не важи за съдиите. Сарафов подчерта, че ръководителите на прокуратури от страната предупреждават за кадрови проблем, който в крайна сметка ще доведе до значително забавяне на различен вид дела, дори до отлагането им с години. 

Виж още за:

Източник: Offnews.bg