Президентът на Украйна Володимир Зеленски покани руския си колега Владимир Путин да се срещне с него лично в четвъртък в Истанбул, където руският президент призова за преки преговори между Киев и Москва, предаде АФП.

„Очакваме пълно и трайно прекратяване на огъня, започващо от утре, което да осигури необходимата основа за дипломация. Няма никакъв смисъл от удължаване на кланетата. Ще чакам Путин в Турция в четвъртък. Лично. Надявам се, че този път руснаците няма да търсят извинения“, написа снощи украинският президент в „Екс“.

Френският президент Еманюел Макрон веднага настоя за „необходимостта от прекратяване на огъня“, преди планираната руско-украинска среща в Истанбул да се състои „този четвъртък“.

В събота вечер Путин предложи „преки“ преговори „без предварителни условия“ между Москва и Киев в Истанбул, които да започнат в четвъртък. Той не „изключи“ идеята за прекратяване на огъня, която да бъде обсъдена на тези преговори, но заяви, че те трябва първо да се съсредоточат върху „първопричините за конфликта“.

Американският президент Доналд Тръмп написа в социалната си мрежа „Трут Соушъул“, че „руският президент (Владимир) Путин не иска споразумение за прекратяване на огъня с Украйна, а по-скоро среща в четвъртък в Турция, на която да се договори евентуален край на кръвопролитията“. „Украйна трябва да приеме незабавно“, добави той. „Те поне ще могат да определят дали сделка е възможна и ако не е, европейските лидери и САЩ ще знаят как стоят нещата и ще могат да действат по съответния начин“, заяви Доналд Тръмп. Според АФП с това той е намекнал за заплахите за санкции, отправени от европейските съюзници на Украйна.

Киев осъди нападенията с дронове срещу Украйна в нощта на събота срещу неделя, малко след изтичането в полунощ на тридневното примирие, постановено от Москва в чест на 80-годишнината от победата над нацистка Германия. По данни на украинските военновъздушни сили Русия е атакувала със 108 дрона, 60 от които са били свалени.

Турция е готова да стане домакин на преговори за прекратяване на огъня и за траен мир между Русия и Украйна, потвърди вчера турският президент Реджеп Тайип Ердоган в телефонни разговори с колегите си от Русия и от Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон.

През последните седмици Украйна вече на няколко пъти предложи 30-дневни примирия, но те бяха отхвърлени от Русия. Москва смята, че това прекъсване на бойните действия ще позволи на киевската армия да се прегрупира и превъоръжи благодарение на западните оръжейни доставки.
Русия, която окупира около 20 процента от територията на Украйна, оправдава инвазията си по-специално с желанието на Украйна да се присъедини към НАТО – военен съюз, който Русия разглежда като екзистенциална заплаха.

Москва и Киев вече са водили преки преговори в Истанбул през 2022 г., в първите месеци на конфликта, но те бяха неуспешни. Според Путин неуспехът на тези преговори се дължи на намесата на тогавашния британски министър-председател Борис Джонсън, припомня АФП.

Зеленски и Путин са се срещали лично само веднъж, през 2019 г.

Френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Киър Стармър, германският канцлер Фридрих Мерц и полският премиер Доналд Туск се срещнаха със Зеленски в Киев в събота и отправиха координиран призив за 30-дневно примирие, което да започне днес. Планът получи подкрепа както от Европейския съюз, така и от Тръмп. Лидерите се заканиха да наложат по-строги санкции на Русия, ако Путин не приеме предложението, отбелязва Асошиейтед Прес.

В коментарите си пред медиите в събота през нощта Путин на практика отхвърли предложението и вместо това предложи възобновяване на преките преговори с Украйна в Истанбул в четвъртък „без предварителни условия“. Той не уточни дали в разговорите в четвъртък иска да участват лично Зеленски и той самият. Заяви, че по време на преговорите може да бъде договорено прекратяване на огъня – но подчерта, че Кремъл се нуждае от примирие, което да доведе до „траен мир“, а не от такова, което ще позволи на Украйна да се превъоръжи и да мобилизира повече хора във въоръжените си сили. 

Зеленски каза, че вижда „положителен знак“ – думи, които рядко се използват по отношение на Москва – във факта, че Русия започва да обмисля прекратяване на войната, отбелязва АФП.

Киев отчаяно се опитва да си осигури по-голяма военна подкрепа от САЩ, която получаваше от предшественика на Тръмп, Джо Байдън. Москва усеща възможността да се освободи от икономическите санкции и да влезе в сътрудничество с най-голямата икономика в света. През февруари 2022 г. Путин изпрати въоръжените сили на Русия в Украйна, отприщвайки конфликт, в който загинаха стотици хиляди войници и който предизвика най-сериозната конфронтация между Русия и Запада след Карибската криза през 1962 г., посочва Ройтерс.

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА

При посещението си от 13 до 16 май президентът на Съединените щати Доналд Тръмп ще намери Персийски залив, който е икономически, дипломатически и стратегически променен, пише в свой анализ в.“Нешънъл”.

Статията припомня посрещането на Тръмп със саби, спектакъл и стратегически уверения в Рияд през 2017 г., когато Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Катар бяха основни стълбове на регион, дълбоко обвързан с чадъра за сигурност на Вашингтон. Сега го очаква един по-самоуверен и стратегически диверсифициран полуостров. 

Докато САЩ остават основен партньор по отношение на отбраната, те вече не са единствената сила, която формира региона. Пекин, Брюксел, Ню Делхи и Москва са част от мултиполярна матрица, в която държавите от Залива се справят с нарастваща увереност, посочва емирското издание. Сега те имат повече възможности по отношение на стратегически, инвестиционни и търговски партньори, посочва Абдулхалек Абдула от ОАЕ, който е гостуващ старши сътрудник в Харвардския университет. 

САЩ все пак остават главният гарант по отношение на отбраната и сигурността на страните от Персийския залив. Миналата седмица Държавният департамент одобри възможна военна сделка със Саудитска Арабия на стойност 3,5 милиарда долара за продажба на ракети със среден обсег на действие въздух-въздух AIM-120C-8. По-рано Ройтерс информира, че Съединените щати планират да предложат на кралството пакет от въоръжение за над сто милиарда долара по време на президентското посещение.

Сред първостепенните цели на Тръмп е и постигането на инвестиционни споразумения. Той заяви, че Саудитска Арабия се е съгласила да инвестира “един трилион”, но престолонаследникът принц Мохамед бин Салман е потвърдил само сумата от шестстотин милиарда долара. Според някои наблюдатели Рияд може да се затрудни да изпълни това обещание заради спада на цената на петрола. 

Сортът Брент поевтиня до под 60 долара за барел, което е доста под цената от 100 долара, необходима на Саудтиска Арабия, за да балансира бюджета си. 

В кралството Доналд Тръмп ще се срещне с един вече придобил опит като политически лидер престолонаследник. Рияд се позиционира като дипломатическо средище, където Съединените щати проведоха отделни преговори с Украйна и Русия. В столицата на кралството се случи и първата среща на високо ниво лице в лице между Русия и САЩ след началото на войната в Украйна. 

Във външнополитически план се очаква американският президент да подтикне Саудитска Арабия да се включи в Авраамовите споразумения, с които бяха нормализирани отношенията между Израел, ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Саудитската позиция обаче е, че без утвърждаването на път за създаване на палестинска държава, установяването на отношения с Израел не стои на масата на преговорите. 

Катар и ОАЕ също представят амбициозни планове за инвестиции. Емирствата обявиха 10-годишна инвестиционна рамка за 1,4 трилиона долара, насочена към секторите на изкуствения интелект, полупроводниците и природния газ в САЩ.

ОАЕ се придържат към предпазлив подход, като поддържат силни връзки със Съединените щати, но същевременно задълбочават отношенията си с Китай, Русия и Индия. Наред с това Емирствата се споразумяха с Европейския съюз (ЕС) да започнат преговори за свободна търговия и посредничат при размяната на затворници между Русия и Украйна. 

“Държавите от Персийския залив се чувстват комфортно до Америка в момента и в обозримо бъдеще,” казва Абдула. В същото време ОАЕ и съседите им гледат на изток. “Азия е континентът на бъдещето,” добавя експертът.

Саудитска Арабия и ОАЕ постепенно купуват все повече военно оборудване от доставчици извън САЩ, отбелязва Хасан Алхасан от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.

“Това включва турски и китайски безпилотни летателни апарати, южнокорейски ракети земя-въздух, в случая на ОАЕ, китайски учебни самолети L-15 и руския зенитен ракетно-артилерийски комплекс “Панцир”, обяснява той. “Въпреки това, арабските държави от Персийския залив остават ориентирани към Запада що се отнася до големи покупки във военновъздушната сфера предпочитат американски и европейски системи,” казва Алхасан.

Доха от своя страна се превърна с посредник в някои от най-сложните конфликти.  Катар домакинства преговори с участието на палестинското радикално движение “Хамас”, талибаните, представители на САЩ и ЕС. Връзките му с ислямистки организации, някога смятани за слабост, сега са инструмент. По време на продължаващата война в ивицата Газа Катар, заедно с Египет и САЩ, изиграха ключова роля при постигането на споразумения за примирие и доставка на хуманитарна помощ. 

Външнополитическото влияние на Доха стои на здрава икономическа основа, включително партньорства с европейски енергийни компании и дългосрочни сделки за втечнен природен газ (LNG) с азиатски купувачи. Катар запазва тесни връзки със Съединените щати и едновременно с това разширява дипломатическия си обхват. 

“Арабските държави от Персийския залив не могат да си позволят да избират между САЩ – техния основен и предпочитан партньор в областта на сигурността, Китай – техния водещ търговски партньор, и Русия – техния партньор в управлението на ОПЕК+,” изтъква Алхасан. “Те активно се позиционират като място за правене на бизнес с всички, дори когато световната икономика се разделя между САЩ и Китай,” казва анализаторът.

Източник: БТА