Разследване на Антикорупционния фонд разкри корупционна схема за милиони и нагласени обществени поръчки в Агенция „Пътна инфраструктура“.

Разследването, озаглавено „АПИ и 7-те процента“, се базира на документи и свидетелския разказ на Антон Тасков, собственик на „Битулайт“ ООД, една от водещите фирми за поставяне на пътна маркировка в България.

По сведения на Тасков публични пари за полагане на пътна маркировка са били отклонявани като подкупи за висши държавни служители и свързани с тях лица. Това се е случвало чрез куха фирма-посредник в консорциум, част от който е била и „Битулайт“ ООД.

През 2019 година АПИ обявява търг за полагане на пътна маркировка в шестте района за планиране в България. Тасков твърди, че малко преди търга с него се свързва Мирослав Манолов, бивш директор в „Трейс Груп Холд“ АД – фирма, която редица медийни публикации замесват в скандали за корупция в пътното строителство. Манолов заявява на Тасков, че може да уреди спечелването на един от районите в търга с отговорни лица в Агенция „Пътна инфраструктура“. За тази услуга той иска да получи 7% от сумата по договора.

„От Мирослав Манолов ми беше заявено, че трябва да се дават едни 5%, за да може да “се стимулират и да се дават обектите”, и 2% за него“, свидетелства Тасков във видеото на АКФ.

По думите на Тасков Мирослав Манолов е заявил, че 5-те процента ще отиват за незаконни комисионни на висши държавни служители, сред които той споменава и името на Николай Нанков. Нанков е министър на регионалното развитие и благоустройството в третото правителство на Бойко Борисов от 2017 г. до 20 септември 2018 г., когато подава оставка заради тежката катастрофа край Своге. По-малко от месец по-късно премиерът Борисов го назначава отново – този път като заместник-министър на регионалното развитие, а от април 2019 г. в ресора му влиза и Агенция „Пътна инфраструктура“. Материали в медиите от 2019 г. цитират позиции на Нанков като представител на МРРБ именно по теми, свързани с АПИ. На този пост Нанков остава до май 2021 г.

В писмен отговор до АКФ Николай Нанков отрече координацията на работата на АПИ някога да е била в ресорите му като заместник-министър, като приведе и заповед на министъра на регионалното развитие от октомври 2018 в този смисъл. При повторно запитване г-н Нанков обаче предостави допълваща заповед от април 2019, от която се вижда, че тогава АПИ е добавена сред ресорите, за които той отговаря.

Николай Нанков не отговори на въпроса на АКФ дали познава Мирослав Манолов, а заяви, че би завел дело за набеждаване във връзка с твърденията за нерегламентирани практики, които уронват доброто му име.

„АКФ подчертава, че не разполага с информация към кои точно служители на АПИ са били отклонявани средства, както и дали част от тях са достигнали до Николай Нанков. Публикуваме тези твърдения поради голямото обществено значение на данните за злоупотреби в АПИ и призоваваме отговорните институции за незабавна проверка“, коментира София Желева, правен съветник към Антикорупционния фонд.

За да участва в търга, фирмата на Тасков създава “Консорциум Битулайт 2018“ с дружеството „Беличански къщи“ ЕООД, представлявано от жената, с която Мирослав Манолов живее на семейни начала – Нели Василева. Имената на двамата през годините са свързвани и с други корупционни схеми в пътното строителство.

По документи „Беличански къщи“ ЕООД се занимава с хотелиерски услуги и туризъм. Това не пречи през 2019 г. фирмата да стане част от консорциум за полагане на пътна маркировка, без да става ясен приносът ѝ за изпълнението на договора с АПИ. Според разказа на Антон Тасков „Беличански къщи“ ЕООД не изпълнява никакви дейности по обществената поръчка, но се използва като куха фирма, през чиито сметки се отклоняват 7% подкуп, част от които са били предназначени и за замесените държавни служители.

През 2020 г. АПИ класира “Консорциум Битулайт 2018“ на първо място в търга за Югозападен район и в началото на 2021 г. обединението подписва договор и анекс към него на обща стойност 18,9 млн. лева. Общата преведена сума по сметка на “Беличански къщи” ЕООД по този договор е 1 170 000 лева. Проверката на АКФ потвърди, че в рамките на няколко дни след всяко плащане за извършена дейност от Агенция „Пътна инфраструктура“ фирмата на Тасков “Битулайт” ООД превежда 7% от сумата по сметката на „Беличански къщи“ ЕООД.

През 2023 г., по времето на министър Иван Шишков във втория служебен кабинет на Гълъб Донев, стартира нов конкурс за полагане на пътна маркировка, в който Антон Тасков участва както в рамките на “Консорциум Битулайт 2018”, така и самостоятелно, с фирмата си “Сигнализация” ООД. Екипът на АКФ провери техническите предложения на двата кандидата и установи, че те са идентични. Въпреки това АПИ им дава две напълно различни оценки: когато офертата е подадена от името на “Консорциум Битулайт 2018”, АПИ я оценява с 25 точки, а когато е подадена от “Сигнализация” ООД – с 0 точки. Така “Консорциум Битулайт 2018” е класиран на първо място.

“Няма логично и законно обяснение за това, че една и съща оферта получава коренно различен резултат в зависимост от това, кой я подава. Това обстоятелство силно навежда на мисълта за наличие на предварително нагласена схема за спечелването на търга от консорциума, в който участва и кухата фирма “Беличански къщи”, коментира София Желева.

През декември 2023, по времето на министър Андрей Цеков в правителството на Николай Денков, “Консорциум Битулайт 2018” подписва нов договор с АПИ за полагане на пътна маркировка в Югозападен район на стойност 42 милиона лева, с ДДС.

Малко след подписването на договора, по думите на Антон Тасков, Мирослав Манолов иска от него сумата, която се отклонява през „Беличански къщи“ ЕООД, да нарасне двойно – от 7 на 15%. Тасков отказва, което води до разрив между двамата.

Непосредствено след отказа на Антон Тасков да отклонява по 15% от всяко плащане, „Консорциум Битулайт 2018“ става обект на необичаен натиск от страна на АПИ. През 2024 г. агенцията отказва да изплати над 5 милиона лева за свършена от консорциума и одобрена от АПИ работа. Наред с това АПИ започва да изисква нереалистично кратки срокове за изпълнение на дейностите по договора. Така например, площ от 13,5 хиляди квадратни метра е трябвало да бъде приключена само за 2 месеца в зимния сезон. За сравнение, по предишния договор от 2021 г., по-малък участък от 10 хиляди квадратни метра е трябвало да бъде маркиран за три пъти по-дълъг период от 7 месеца.

Забавянето в изпълнението на заданията става повод през февруари 2025 година АПИ да разтрогне договора си с “Консорциум Битулайт 2018”, да предяви претенция за неустойка и за активиране на гаранцията към застрахователя на консорциума в размер на 68 840,66 лева.

Веднага след това АПИ възлага дейностите по прекратения договор с инхаус процедура на държавната фирма „Автомагистрали“, въпреки публичната информация, че тя не разполага с необходимите техника и персонал, за да ги извърши. Проверка на АКФ на място разкри, че полагането на маркировка се извършва от подизпълнители, в нарушение на Закона за обществените поръчки и на договора между АПИ и “Автомагистрали”.

„Разследването повдига сериозни въпроси за ролята на АПИ като институция, която вместо да следи за безопасността на пътищата, изглежда се е превърнала в инструмент за натиск и разпределение на комисионни. Призоваваме институциите незабавно да започнат проверка по фактите, изложени в разследването“, коментира Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Антикорупционният фонд изпрати въпроси до Агенция “Пътна инфраструктура” и до останалите засегнати лица и институции. Автомагистрали ЕАД не отговори на въпросите. От АПИ заявиха, че “Твърдения за манипулиране и предварително уговаряне на суми пари по обществени поръчки за определяне на изпълнител за полагане на хоризонтална маркировка по републикански пътища, не са известни на настоящото ръководство на Агенция „Пътна инфраструктура“, поръчките се възлагат по реда на Закона за обществените поръчки и се контролират от МРРБ, Агенцията за обществени поръчки, Сметната палата и АДФИ“.

Според отговора на АПИ “гаранция за капацитета на изпълнителя „Автомагистрали“ ЕАД е представената от негова страна ….. декларация, че няма право да превъзлага предмета на договора или части от него на други лица и че може да изпълни поръчката със собствен ресурс“.

Източник: Offnews.bg

Столичната община сезира днес Административния съд – София град и Сметната палата за забавените обществени поръчки за сметопочистването на София. На 26 март те са изпратени за задължително становище преди публикуване от Агенцията по обществени поръчки, която е трябвало да се произнесе законоустановения срок – до 9 април.

На 20 май кметът на София Васил Терзиев призова Агенцията, чрез министъра на финансите Теменужка Петкова, за писмено становище по осъществения предварителен контрол на обществената поръчка в срок от 3 работни дни, които изтекоха днес.

Жалбата до Административния съд и Сметната палата е против незаконосъобразното бездействие на АОП за извършване на задължителен предварителен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 232а от Закона за обществените поръчки (ЗОП), уточниха от пресцентъра на СО.

“Към настоящия момент така посоченият 14-дневен срок за произнасяне със становище от страна на АОП е изтекъл, като в Столична община няма постъпила официална информация за удължаването му, както и не е налице изрично мотивирано отлагане на произнасянето. Това обстоятелство води до невъзможност за Столична община да продължи с реализацията на цитираната обществена поръчка, която е с изключително обществено значение” – пише в жалбата.

От Столичната община припомнят, че тази година изтичат 7 от договорите с фирмите за почистване и сметосъбиране на 20 от 24 района на столицата, което налага да бъдат подписани нови споразумения, след провеждане на обществени поръчки. По закон тези поръчки трябва да бъдат съгласувани с държавната агенция, откъдето бавят становището си по задължителния предварителен контрол за законосъобразност.

В четвъртък от СО съобщиха, че са наложени глоби в размер на 163 652,25 лв. на двете сметопочистващи фирми (обявили, че е възможно да спрат работа) за разкриване на информация по договорите – “Зауба” ЕАД и ДЗЗД “Грийн Партнърс – БКС”.

От общината посочват, че публичното оповестяване на подобна информация е нарушение на чл. 25 от договорите, според който: „Изпълнителят няма право да разкрива на лица, различни от наетите от Изпълнителя, каквато и да е информация, произтичаща от или във връзка с Договора, в това число информация, свързана с техническите изисквания или друга информация, предоставена пряко от Възложителя или от оправомощено лице от негово име, без предварителното писмено съгласие на Възложителя.“

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

„Най-здравият съюз на този свят е този между бездарниците.“ – казва Георги Марков. Съюз, който в тоталитарните режими не просто маргинализира, а направо унищожава съдбите на онези, „които са родени да кръстосват океаните“. Съюз, който превърна Българската православна църква – последната автономна институция в онзи свят – в обект на целенасочена атака по време на социализма. Точно за това говорихме в подкаста на OFFNews с проф. Момчил Методиев – историк, изследовател, преподавател в НБУ, бивш дипломат и главен редактор на списание „Християнство и култура“, чиято книга „Разрушаване на общността“ трябва да бъде четена като анатомия на страха – и като карта на съпротивата.

Методиев изследва архивите на Държавна сигурност десетилетия. Чете рапорти, агентурни доноси, списъци със засечени лица, унищожени дела, документирани конспиративни срещи в явочни квартири. Реконструира биографии на архимандрити, митрополити, свещеници – но не за да изобличава, а за да разбере. За да види къде е линията на пречупване. И кога човекът отказва да бъде инструмент.

Разговорът ни започна с историята на архимандрит Йосиф Диков – преследван от Народния съд, вербуван от ДС, станал по-късно митрополит в Америка. (Възможно ли е да станеш митрополит в Ню Йорк без да си бил агент? И какво ти се случва, ако откажеш?)

Проф. Методиев разказва за опитите на Държавна сигурност да контролира не само хора, но и ритуали – от гражданските кръщенета до „Деня на гмуркача“ в Калофер, който трябва да замени Богоявление. За социализма и неговата намеса в живота и бита ни – за невъзможността да се пътува в Западна Европа, да се празнуват открито Коледа или Великден, да се кръщават децата… до крайности като тази – как, за да се сдобиеш с бебешко мляко, трябваше да извършиш дребна корупция, търсейки да купиш нелегално долари, за да си набавиш храна за детето от Кореком. За това как мнозинството от хората у нас са се опитвали да живеят почтено, но системата е била проектирана да ги изкара от почтеността. За това как ДС разрушава тъканта на общността с подозрение, с контрол, с изнудване, с административен произвол.

Той говори и за вярата – тази вяра, която според официалните проучвания била слаба (35% се декларирали като вярващи), но когато дойде време за опело – 80% от българите търсели свещеник. Затова погребенията станали тъжен акт на тихата съпротива. 

„Когато човек си пази достойнството, това вече е акт на съпротива“, казва Методиев. И добавя: „Тези хора, макар и невидими, трябва да присъстват в учебниците по история.“

Някак остава да виси и големият въпрос: защо ръководството на самата Българска православна църква никога не показа желание да се обърне към миналото си? 11 от 15 митрополити през 2012 г. са били агенти на ДС. Признание и разкаяние като че няма. Само мълчание.

А методите? Методите още работят. Българското общество се движи и управлява през същата методология на злото – чрез компромати, подмяна, натиск. Не влизаш ли в схемата – ставаш невидим.

Това е книга и разговор, който не завършва с точка. Защото не говорим само за история. Говорим за начина, по който миналото продължава да ни преследва.

„Той отказва, въпреки всичко. И това е показател за нещо друго – че той има общност. Защото знае, че неговата общност не е другата общност.“ — с този цитат проф. Методиев осветлява централната ос на книгата си. Примери като този на архимандрит Йосиф, отказал да стане агент въпреки жестокия натиск, ни показват, че именно принадлежността към духовна общност е сила срещу страха.

По думите му, именно тази общностна устойчивост е била мишена на системна атака. „Държавна сигурност се стреми не просто да следи, а да прониква, да разлага отвътре.“

„Много от агентурните материали описват не просто доноси, а до болка човешки трагедии, съпротива, предателства и мълчание. Има хора, които са запазили достойнството си, но те остават невидими в учебниците.“

Професорът споделя и личното си усилие: „Случвало ми се е да спра работа с архивите за месеци, защото натрупването на зло те изцежда. Но после се връщам – защото някой трябва да разкаже за светлите примери.“

Именно за тези хора е книгата му. За онези, които не се пречупват. За свещениците, които избират достойнството. За интелектуалците, които мълчат, но не сътрудничат. За архимандрити, осъдени от Народния съд и преследвани повторно от репресивната машина, само защото са превели текст на Солженицин.

Проф. Методиев не спестява нито моралната амбивалентност, нито историческата отговорност. „Да, офицерите на ДС са били продукт на личен избор. Агентите – понякога – на принуда. Трябва да правим разлика.“

Разколът в БПЦ? Пряк резултат от дългосрочната подмяна на легитимност с агентурна преданост. „ДС разрушава естествените механизми на излъчване на авторитет. Властта идва не с доверие, а с контрол.“

В интервюто той разказва и за „смешната страна“ на репресивната машина. За агент, докладвал за среща, в която се обсъждало връчване на титла „доктор ХоМорис Кауза“. И в рапорта било записано: „Име: Хоморис, Фамилия: Кауза – неизвестен“. Бюрократичен абсурд, който говори повече от хиляда страници.

В крайна сметка, „Разрушаване на общността“ не е просто историческо изследване. Това е книга за паметта, за отговорността ни да я пазим и за онова, което още можем да спасим.

Източник: Offnews.bg