Срив на акциите на Novo Nordisk заради по-слаби прогнози

Акциите на датския фармацевтичен гигант Novo Nordisk поевтиняха с над 20%, след като компанията обяви, че очаква значително по-слаб ръст на продажбите за годината – между 8 и 14%, при предишна прогноза от 16-24%. Причина за спада е нарастващата конкуренция в САЩ, където се продават основно популярните ѝ продукти за отслабване Ozempic и Wegovy. Компанията посочи, че не е успяла да си върне очакван дял от пазара след забраната на по-евтините версии на GLP-1 лекарства. Novo Nordisk представи и нов главен изпълнителен директор – Мазиар Майк Доустдар, който ще встъпи в длъжност на 7 август.

LG Energy Solution ще доставя батерии за Tesla за 4.3 млрд. долара

Южнокорейската LG Energy Solution е сключила договор на стойност 4.3 млрд. долара за доставка на LFP батерии за енергийни системи на Tesla с цел намаляване на зависимостта от китайски внос заради американските мита. Батериите ще се произвеждат във фабриката на LGES в Мичиган и ще се доставят от август 2027 до юли 2030 г. с възможност за удължаване на срока. Сделката идва на фона на отслабващо търсене на електромобили и засилен интерес към системи за енергийно съхранение, особено от страна на центрове за изкуствен интелект. LGES е един от малкото производители на LFP батерии в САЩ и има предимство пред конкуренцията с вече работещо мащабно производство.

Сделката идва на фона на отслабващо търсене на електромобили и засилен интерес към системи за енергийно съхранение, особено от страна на центрове за изкуствен интелект
Източник:
Reuters

Американските мита удариха печалбата и прогнозите на Mercedes-Benz

Mercedes-Benz понижи годишната си прогноза и предупреди, че продажбите на автомобили ще бъдат „значително по-ниски“ спрямо миналата година заради митата, наложени от администрацията на Тръмп, които свиха печалбата за второто тримесечие наполовина. Германският производител очаква маржът на печалба в автомобилното ѝ подразделение през 2025 г. да бъде между 4 и 6% спрямо предишната прогноза от 6 до 8%. Нетната печалба за тримесечието се е сринала с 69% до 957 млн. евро, а приходите са намалели с почти 10% до 33 млрд. евро. Намалената прогноза следва аналогичен ход на Volkswagen, тъй като автомобилните гиганти усещат ефекта от допълнителните 25% американски мита върху коли от ЕС.

Нетната печалба за тримесечието се е сринала с 69% до 957 млн. евро, а приходите са намалели с почти 10% до 33 млрд. евро
Източник:
Reuters

Източник: Капитал

През първото тримесечие БВП на еврозоната се покачи с 0.6%, като това до голяма степен се дължеше на усилията на американските купувачи да изпреварят вносните мита на президента на САЩ Доналд Тръмп. В крайна сметка ЕС и САЩ договориха от август европейският внос в Америка да се облага с мито от 15%.

Миналата седмица президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че досега през тази година икономиката на еврозоната се е представила малко по-добре от очакванията на централната банка.

На последното си заседание преди лятната ваканция този месец ЕЦБ запази лихвените проценти на ниво от 2%, като отбеляза, че инфлацията е близо до средносрочната й цел от 2%.

Забавяне в Германия, ръст във Франция

Германската икономика се е свила с 0.1% през второто тримесечие, като страната се бори с несигурността, предизвикана от напрежението в световната търговия. Оценката, публикувана от германската статистическа служба, съвпада с очакванията на икономисти, анкетирани от Reuters, но е забавяне спрямо ръста от 0.3% през първото тримесечие. Макар и очаквано, свиването е неуспех за канцлера Фридрих Мерц, който обеща да съживи икономиката. През юни правителството прогнозира, че 2025 ще бъде четвъртата година на икономическа стагнация. Очаква се през 2026 г. икономиката да отбележи ръст, след като започне да действа инвестиционната програма на Мерц, финансирана с дълг от 1 трлн. евро.

Източник: Капитал

Организацията обяви, че временно „замразява“ работата по стандарта поради „съображения, свързани с капацитета“, но отрече това да е свързано с оттеглянето на компаниите. Вътрешни документи, видени от Financial Times, обаче сочат, че проектът е „деприоритизиран“. SBTi също така разхлаби отделни насоки към финансовите институции, които трябваше да бъдат публикувани миналата седмица, за прекратяването на финансовите споразумения или застраховките за компании, занимаващи се с ново производство на оборудване за добив на петрол и газ. Крайният срок за това беше отложен до 2030 г., съобщиха пред FT експерти, запознати с въпроса.

Решението да се дадат още пет години на участващите банки и управляващи активи да инвестират в такива компании е било взето, след като новият главен изпълнителен директор на SBTi Дейвид Кенеди заел поста през март, и е било осъществено с неговата изрична подкрепа, твърдят двама души, участвали в изготвянето на стандарта.

SBTi заяви пред Financial Times, че е била „строга“ в процеса си, включвайки мнения от обществени консултации, финансови институции, неправителствени организации, учени и представители на индустрията в опит да разработи „достоверен“ план за сектора.

Какво казват компаниите за оттеглянето си

Според Financial Times експертът на Shell се е оттеглил, след като е видял проекта за новия стандарт, който „не отразява по същество гледната точка на индустрията „. Компанията смята, стандартът трябва да отразява ситуацията в обществото по „реалистичен“ начин, като същевременно предоставя на компаниите достатъчно гъвкавост, за да станат въглеродно неутрални до 2050 г.

Източник: Капитал