НАТО е „много близо“ до постигането на съгласие за увеличаване на разходите си за отбрана, заяви днес американският министър на отбраната Пийт Хегсет, цитиран от Франс прес, при пристигането си в централата на алианса в Брюксел. Той ще се опита да убеди европейските си съюзници за необходимостта да прекратят зависимостта си от Вашингтон.

„Причината да съм тук е да се уверя, че всички страни от НАТО разбират, че всяка държава трябва да има принос от 5%“, подчерта Хегсет, който е бивш журналист от „Фокс Нюз“.

Американският президент Доналд Тръмп поиска от европейските си съюзници и Канада да отделят най-малко 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за разходи за отбрана или рискуват да загубят своята сигурност.

Хегсет увери журналистите, че тази цел е напът да бъде постигната.

„Мислим, че сме много близо, много близо до консенсус за ангажимент за  5% (преди срещата на върха) на НАТО в Хага на 24 и 25 юни“, заяви той след срещата си със свои колеги в Брюксел. „От Франция до Германия, балтийските страни, северните страни, Полша, Гърция, Унгария и много други, консенсусът е: 5% разходи за отбрана“, добави той.

Той смята съгласието по този въпрос за много важно в момент, когато Вашингтон настоява европейците да вземат сигурността си в свои ръце.

„Нашето послание остава ясно. Става дума за възпиране и мир чрез сила, но не и зависимост. Не можем и няма да зависим от Америка в свят с много заплахи“, предупреди американският министър.

Разтревожени от възможното изтегляне на американците от техния континент и изправени пред заплаха от Русия, европейците заявиха готовността си да увеличат разходите си за отбрана. Но не всички са еднакво решителни.

„Има няколко страни, които все още не се справят в достатъчна степен. Няма да спомена кои са те, защото ние не правим така сред приятели в тази зала. Ще ги накараме“ да постигнат целта, увери Хегсет.

Няколко страни от НАТО, включително Испания, Белгия и Италия, в момента се опитват да постигнат целта от 2%, поставена преди повече от 10 години на друга среща на върха на алианса. По-малко чувствителни към руската заплаха, те не са склонни да се ангажират с толкова високи разходи за отбрана, отбелязва АФП.

За да гарантира успеха на срещата на върха в Хага, генералният секретар на НАТО Марк Рюте предложи 5 % на разходите, но под формата на два типа разходи. Той предложи увеличаване на разходите за отбрана до 3,5% от БВП до 2032 г. и същевременно увеличаване до 1,5% от БВП на разходите, свързани със сигурността – в широкия смисъл на термина – като гранична защита, военна мобилност и киберсигурност.

Тази цел изглежда по-постижима, що се касае до двойните граждански и военни разходи, които вече са поети или планирани от държавите.

Целта от 3,5% от друга страна е достатъчна за финансирането на способностите, които ще бъдат от съществено значение за отбраната на НАТО през следващите няколко години, в момент, когато Русия непрекъснато надгражда въоръжените си сили.

Източник: БТА

Една година след европейските избори заместник-председателката на Европейския парламент Катарина Барли разсъждава върху променящата се динамика на силите в институцията, нарастващото влияние на крайната десница, все по-голямата заплаха от дезинформацията и отслабването на правата на потребителите, пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Според германската евродепутатка Катарина Барли „тонът в Европейския парламент е много по-рязък“ година след като гражданите на ЕС избраха новите му членове.

Изборите за Европейски парламент бяха проведени преди една година, от 6 до 9 юни 2024 г., като около 373 милиона граждани на ЕС от 27 страни имаха право да гласуват и да изберат новите 720 евродепутати. Резултатът бе белязан от завой надясно, като десните и крайнодесните партии значително засилиха позициите си.

Барли, която е заместник-председателка на Европейския парламент и член на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, заяви пред Европейския нюзрум (ЕНР), че е обезпокоена от засилващото се политическо сътрудничество между крайнодесните и консерваторите, а също така и от растящата заплаха на дезинформацията за европейските демокрации.

Една година след изборите кое според Вас е най-голямото законодателно постижение на Европейския парламент?

„Европейският съюз е единственото правно пространство в света, което успява да регулира дигиталната сфера. Мисля си, че това е най-голямото постижение, което имаме и което продължаваме да разширяваме през този нов мандат“.

Как се промени динамиката в Европейския парламент с оглед на засилилите се позиции на десните и крайнодесните след изборите?

„Тонът в Европейския парламент стана много по-рязък и мнозинствата се промениха. Затова понякога виждаме прогресивни мнозинства, но понякога виждаме също мнозинства, състоящи се от консерватори и крайнодесни. И това е нещо, което тревожи нас – прогресивните и демократите“.

Като заместник-председател на Европейския парламент кое според Вас е най-голямото предизвикателство пред демократичната легитимност на институцията?

„Най-голямото предизвикателство за всички нас според мен е дезинформацията в демократичните общества. Виждаме, че става много лесно да се консумират лъжи и конспиративни теории и че е много по-трудно да си набавиш надеждна и достоверна информация. Това е едно трайно предизвикателство и демокрацията зависи от това. Ако всички сме дезинформирани и манипулирани, демокрацията е в истинска опасност“.

Вие също така работите за защита на потребителите. Бихте ли назовали едно правило на ЕС, от което хората ежедневно се облагодетелстват, без да знаят за него?

„ЕС те защитава и защитава личните ти данни онлайн, а също така гарантира в ежедневието, че продуктите, които консумираме, са здравословни и надеждни. Например в козметиката сме забранили 1600 химикала, а в САЩ например са забранени само 11. Така че сте доста предпазени, когато консумирате продукти в ЕС“.

Най-скорошните действия на Комисията, например по отношение на правата на пътниците, индикация ли са, че има тенденция за отслабване на правата на потребителите? И ако да, то как Парламентът се противопоставя на това?

„С новите мнозинства в Парламента ние виждаме завой към икономическите интереси, конкурентоспособността, намаляване на бюрокрацията и т.н. Затова е нужно политическите мнозинства да продължат да защитават потребителите на Европейския съюз. Ще се борим за това“.

Редакторска бележка: параграфът за изборите за Европейски парламент през 2024 година е актуализиран, за да отрази контекста на политическата промяна в Европейския парламент.

Източник: БТА

/ДИ/

Източник: БТА