Източник: Offnews.bg

Съдът ще може да разпитва вещи лица чрез видеоконферентна връзка или телефонна конференция, без да се налага тяхното физическо присъствие в конкретната зала. Това ще се случва, когато вещите лица не могат да се явят пред съда по уважителни причини, обстоятелствата по делото го налагат, както и по молба на експерта. А съдът ще преценява дали това няма да попречи да се разкрие обективната истина. Тези и други изменения бяха окончателно гласувани от парламента на второ четене днес.

Промяната за видеоконференцията бе приета единодушно от депутатите със 193 гласа „за“.

Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързани основно с работата на автоекспертите, бяха обещани от министъра на правосъдието Георги Георгиев при срещите му с близки на загинали на пътя като мярка за по-бързо разглеждане на делата за ПТП и ограничаване на възможностите за отлагането им.

Окончателно приетите изменения предвиждат също въвеждане на изпит за правоспособност на автоекспертите; ангажиране на държавата с поддържането и повишаването на тяхната професионална квалификация чрез Националния институт на правосъдието, както и задължение на вещите лица ежегодно да повишават квалификацията си за ефективно изпълнение на своята дейност.

Депутатите приеха, че в едногодишен срок от влизане на промените в сила специалистите, извършващи автотехнически експертизи, трябва да положат изпит за признаване на правоспособност и ако не го издържат успешно, се отписват от списъците на вещите лица. Междувременно до насрочването и явяването на изпита ще продължат да изпълняват задълженията си.

Редът за полагане на изпита, както и правомощията на министъра на правосъдието да иска отписване на вещи лица при драстични нарушения се уреждат в специалната наредба за вещите лица, издавана от министъра на правосъдието, съгласувано с пленума на ВСС.

Народното събрание гласува окончателно и последния законодателен пакет от промени в НК, НПК и Закона за НАП за излизане на България от „сивия списък“ за пране на пари. Промените са изготвени от Министерство на правосъдието в изпълнение на препоръки от 2022 г., дадени на страната ни от Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL). Изключването на България от „сивия списък“ е от изключително значение за развитието на икономиката и привличането на чуждестранни инвестиции.

С окончателно приетите изменения за първи път в България в НПК се създава процесуален ред за изземване, съхранение и разпореждане с криптоактиви и криптовалути, за да се съхранят за целите на наказателното производство. Модерната организирана престъпност все по-често пере пари и финансира дейността си именно чрез такива активи.

Отпада изискването компютърните информационни данни, изземвани в хода на разследването най-вече на компютърни престъпления, да се записват върху хартиен носител. Те вече ще се прилагат към делото като електронни доказателства и ще се обработват от компетентните органи с автоматизирани средства.

За първи път в българското право в рамките на наказателния процес се предвижда отнемане на имущество в полза на държавата от хора, които не са осъдени за престъпление, но са трети недобросъвестни лица, които са се обогатили неправомерно. Това слага край на „разпиляването“ на престъпното имущество.

В НК изрично се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице. Нова глава в НПК регламентира участието в наказателното производство на третите лица, чието имущество подлежи на отнемане. В НПК се изменят сроковете за извършване на разследване, на мерките за процесуална принуда и за наложените обезпечения. Така се изпълнява препоръка на Комитета MONEYVAL за формални и бюрократични процедури, както и за риска от осуетяване на обезпечаването на облаги от престъпна дейност по мащабни наказателни дела срещу организираната престъпност, за пране на пари и др.

В препоръката от Оценителния доклад на MONEYVAL за България от 2022 г. се казва, че „законодателите следва систематично да преразглеждат формалните и бюрократични характеристики на НПК, за да установят пречките, породени от тези характеристики, и да уточнят какви законодателни промени трябва да бъдат извършени в това отношение. Приоритетно трябва да се промени режимът на сроковете в чл. 234 НПК, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение“.

Стандартите са изцяло съобразени с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на Съда в Страсбург (ЕСПЧ).

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Търговците няма да бъдат глобявани за необозначаването на цените на предлаганите от тях стоки и услуги в евро и в лева до 8 октомври тази година. Дотогава ще бъдат отправяни единствено писмени предупреждения, решиха окончателно депутатиите с  приетите на второ четене промени в Закона за въвеждането на еврото.

Търговците трябва да представят на контролните органи обективни данни за икономическите фактори, довели до повишаването на цените им, като това ще се случва в срок не по-малък от 5 дни. Освен това, след промените в текстовете, бе решено, че периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове ще стартира от 8 август тази година и ще продължи до 8 август 2026 година.

Депутатите разшириха списъка със случаите, когато не се прилага правилото за двойно обозначаване. Това няма да се случва при продукти на автомати и системи на самообслужване, при персонализирани превозни документи на хартиен носител, при отпечатани издания на книги, учебници и помагала.

Приети бяха и нови правила за двойното обозначаване на цените, които вече трябва да са с еднакъв размер, вид и цвят и шрифт.

В закона бе записано още, че търговците на дребно на хранителни стоки, тютюневи изделия, алкохолни и безалкохолни напитки ще трябва всяка сутрин да публикуват данни с продажните цени на предлаганите стоки от голямата потребителска кошница на интернет страниците си. Ако не поддържат такава, ще трябва да предоставят данните на Комисията за защита на потребителите, която от своя страна ще качва информацията ежедневно на интернет портал.

Когато в отделните обекти на търговеца през един и същ период се предлагат едни и същи стоки с различни крайни цени, информацията се публикува отделно за всеки обект.С цялата тази информация КЗП ще създаде и поддържа публичен портал и ще публикува ежедневна информация за цените на търговците.

Предложението бе на „Демократична България“, тъй като това на правителството бе за публикуване на осреднени цени на ежеседмична база. „Демократична България“ предложи и по-малките търговци, ако желаят, да публикуват цените си и те също да намерят място в сайта на КЗП, което би дало допълнителна сила на потребителите. Предложението им бе прието с гласовете на ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, БСП, МЕЧ и нечленуващите в парламентарна група.

Текстовете прецизират и наказанията за нелоялните търговски практики. Те ще бъдат между 5 000 и 1 000 000 лева. За юридическите лица и еднолични търговци глобите ще бъдат между 5 000 и 100 000 лева, а при повторно нарушение между 10 000 и 200 000 лева. За предприятията с оборот над 50 млн. лева санкцията е в размер на 1% от реализирания оборот за предходната година, а при повторно нарушение – до 2% от него, но не повече от 1 000 000 лева.

Законът предоставя възможност на правителството да предприема „временни мерки“ при наличието на извънредни обстоятелства, довели до рязко и значително нарастване на цените на стоките и услуги от първа необходимост. Като изрично бе записана дефиниция за това кои са стоките и услугите от такъв калибър.

От хранителните продукти това са хляб, мляко, яйца, брашно, олио и други, а от услугите – питейна вода, електроенергия и топлоенергия за битовите нужди, лекарствени продукти по предписание, които не се реимбурсират от касата, и базови средства за лична хигиена.

По време на дебатите от „Възраждане“ разкритикуваха възможността правителството да предприема извънредни мерки за борба с нарастващите цени при храни и услуги.

Мартин Димитров от ПП-ДБ пък заяви, че само пазарът може да намали цените, а не налагане на таван на надценките.

„Единственото добро в този законопроект са текстовете, които се приемат за това веригите да публикуват цени и те да бъдат обобщавани от страна на Комисията за защита на потребителите“, каза още Димитров.

Той предложи обобщената информация, която контролните органи ще предоставят за цените на стоките, да бъде не усреднената, а индивидуалните. Освен това – малките търговци да могат да публикуват също данни за стоки, които те преценят, като според него това ще засили конкуренцията и минимизира възможностите за спекула.

Даниел Лорер от ПП-ДБ видя проблем в опитите на властта да възпре повишаването на цените. Той посочи, че дефинициите в закона остават неясни, тъй като по думите му „пазарните механизми изискват промени на курса и те трябва да отговарят на това, което българските производители предлагат на търговците“.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев от ГЕРБ обобщи текстовете в закона, като отбеляза, че промените са „симбиоза, която дава възможност за защита на потребители, но същевременно не поставя под натиск бизнеса“.

„Ще подкрепим както предложения на колегите от ПП-ДБ, така и на колегите от „Възраждане“, които са разумни. С този законопроект мисля, че се справихме добре. Той ще защити интереса както на потребителите, така и на бизнеса“, заяви той.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg