Икономика
ОИСР прогнозира по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация в България през 2025 г. и 2026 г. спрямо предишна оценка на организацията
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква икономиката на България да нарасне с 2,6 на сто през 2025 г. и с 2,3 на сто през 2026 г., движена от растежа на потреблението на домакинствата, подкрепена от продължаващия висок растеж на доходите и кредитирането, както и от по-високите държавни инвестиции с въвеждането на фондовете на ЕС, пише организацията в пролетния си доклад за икономическите перспективи пред страната.
Данните са ревизирани надолу спрямо зимната прогноза, публикувана през декември, когато ОИСР очакваше ръста на икономиката да бъде 2,8 на сто през 2025 г. и 2,6 на сто през 2026 г.
Износът ще нараства бавно, следствие на по-слабия растеж в други икономики на ЕС.
Общата инфлация се покачва, а натискът върху заплатите остава висок. Устойчивият растеж на трудовите възнаграждения рискува да попречи на умереното намаляване на инфлацията.
В пролетната си прогноза организацията прогнозира инфлация на ниво от 3,8 на сто за 2025 г. и 2,8 на сто за следващата година. Данните са коригирани нагоре спрямо предишния доклад, публикуван през декември, когато ОИСР обяви, че очаква инфлацията за 2025 и 2026 г. да е на ниво от съответно на 2,7 и 2,5 на сто.
Лихвените проценти следват тези в еврозоната в условията на валутен борд, но пренасянето им към българската икономика е бавно и непълно, което допринася за ръста на кредитирането на домакинствата.
Следва да се приложат допълнителни макропруденциални мерки, отчита организацията. България е поискала оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната, което се очаква да се случи през януари 2026 г. Фискалният дефицит се очаква да остане в съответствие с прага от 3 на сто от БВП. По-благоприятна за бизнеса административна среда би спомогнала за стимулиране на инвестициите, докато по-ефективните политики за активиране и мерки за справяне с неформалната икономика (която остава нерегистрирана от статистическата отчетност и включва създаването и преразпределението на доходи извън обществения контрол) биха спомогнали за по-доброто използване на работната сила на България, отчита базираната в Париж институцията.
През 2024 г. икономиката на България нарасна с 2,8 на сто, като потреблението на домакинствата беше силно стимулирано от увеличението на заплатите, ръста на кредитите и по-високите държавни трансфери. Както публичните, така и частните инвестиции бяха слаби поради политическата несигурност и слабото усвояване и забавяне на средствата от ЕС. Промишлената активност спадна под равнището си отпреди пандемията от КОВИД-19 през първите три месеца на 2025 г., отразявайки продължаващия спад в добивната промишленост и производството на енергия.
Промишленото производство продължи низходящата си тенденция, макар че остана малко над предпандемичните равнища. Дейността в сферата на услугите и строителството останаха над нивата си преди пандемията. Като цяло през първото тримесечие на 2025 г. БВП нарасна с 0,6 на сто (без годишна оценка).
Годишната базисна инфлация се повиши до 3,5 на сто през април 2025 г. спрямо 2,4 на сто на годишна основа (през април). Безработицата намаляваше успоредно с повишаването на икономическата активност, отчита ОИСР.
Растежът на износа бе забавен от слабото търсене на ключови пазари в ЕС, особено в Германия. Вносът се възстанови повече от очакваното през 2024 г., подкрепен от вътрешното потребление, и изпревари износа, натежавайки върху салдото по текущата сметка. Неотдавнашните промени в световната търговска политика и по-високите мита за внос в САЩ върху износа на стоки от ЕС ще окажат скромно въздействие върху търговията, растежа на БВП и инфлацията, главно чрез странични ефекти от по-слабото търсене в ЕС, тъй като преките търговски връзки със САЩ са слаби, отчита ОИСР.
Динамиката на лихвените проценти ще продължи да следва като цяло паричната политика на еврозоната предвид режима на валутен борд. Пренасянето на паричната политика върху вътрешните лихвени проценти по депозитите и кредитите обаче е бавно и непълно поради високата ликвидност и силната конкуренция в банковия сектор, което води до лихвени проценти по кредитите, които са под нормите за еврозоната, и до силен растеж на вътрешните кредити. България поиска да ѝ бъде изготвен конвергентен доклад, в който да се оцени готовността ѝ за приемане на еврото през януари 2026 г.
Фискалната политика на страната е насочена към спазване на тавана на ЕС за бюджетния дефицит от 3 на сто от БВП. Възможно е да се наложи правителството да направи корекции на разходите спрямо бюджета, ако усилията за повишаване на събираемостта на приходите от ДДС се окажат недостатъчни, предвид планираните големи разходи за заплати в публичния сектор, с увеличение на минималната работна заплата, на пенсиите и социалните помощи.
Разгръщането на блокираните в момента фондове на ЕС и подобреното изпълнение на съществуващите проекти на ЕС се очаква да увеличат инвестициите в публичния сектор. Растежът на износа ще бъде по-слабо изразен поради предизвикателствата на ключови експортни пазари, докато вносът ще бъде силен, стимулиран от растежа на потреблението и инвестициите, което ще увеличи дефицита по текущата сметка. Инфлацията се очаква да нарасне до 3,8 на сто през 2025 г. след високите ѝ нива в началото на годината, поради по-високите цени на храните, акцизите и ДДС, както и цените на комуналните услуги за домакинствата.
По-високите минимални работни заплати, съчетани с продължаващия недостиг на работна ръка, ще поддържат повишен натиск върху заплатите.
Силното нарастване на заплатите поради механизмите за индексиране на минималната работна заплата и пенсиите крие риск от висока и трайна инфлация, докато по-ниската събираемост на приходите спрямо бюджетните очаквания крие риск от увеличаване на бюджетния дефицит.
Умерената фискална консолидация е оправдана, за да се подпомогне умереното вътрешно търсене и ценовия натиск и да се управлява дългосрочният натиск върху разходите. Реформирането на действащите механизми за индексиране на минималната работна заплата и пенсиите, за да се забави темпът на нарастване на разходите за труд и на държавните разходи, би подпомогнало ценовата стабилност. Един по-благоприятен за бизнеса инвестиционен климат с по-ниски разходи за правене на бизнес и намаляване на възприятията за корупция би привлякъл повече капитали – местни и чуждестранни. Включването на повече хора в работната сила, наред с подобряването на качеството на труда, би засилило доверието на инвеститорите в наличието на квалифицирани работници и в ефективното използване на техните инвестиции. Подобряването на цифровата и пътната инфраструктура ще повиши потенциалната възвръщаемост на инвестициите, отчита организацията.
Източник: БТА
Икономика
Еврокомисарите Валдис Домбровскис и Екатерина Захариева пристигат утре в София във връзка с конвергентния доклад на ЕК

Еврокомисарят за икономиката и производителността и за изпълнението и опростяването Валдис Домбровскис и еврокомисарят за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева пристигат утре на посещение в България във връзка с публикувания Доклад за конвергенцията за 2025 г., съобщиха от Представителството на Европейската комисия в България.
В програмата на посещението в София са предвидени срещи с министър-председателя Росен Желязков, с министъра на финансите Теменужка Петкова и с управителя на Българската народна банка Димитър Радев.
Посещението подчертава подкрепата на Комисията за усилията на България да укрепи конкурентоспособността, да предостави информация за ползите от еврозоната и следващите практически стъпки в тази посока, да модернизира публичното управление и да отключи потенциала на стартиращите предприятия и научните изследвания, се посочва в съобщението.
По-рано днес Европейската комисия и Европейската централна банка в отделни доклади дадоха положителни оценки за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Присъединяването на България към еврозоната е най-добрата инвестиция, която страната може да направи за своето бъдеще, коментира на пресконференция в Брюксел Домбровскис, цитиран от представителството на ЕК у нас.
Днес е наистина много хубав ден за България и за ЕС, заяви еврокомисар Захариева пред български журналисти в Брюксел.
/ЦМ/
Източник: БТА
Икономика
Пътят на еврото у нас е открит, ЕК и ЕЦБ дадоха „зелена светлина“ за въвеждането на единната валута от 1 януари 2026 г.

Пътят за въвеждане на еврото у нас от 1 януари 2026 г. е открит – Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха „зелена светлина“ за това в извънредните конвергентни доклади, обявени днес. И двете институции публикуваха своите анализи едновременно в 14:00 часа българско време.
България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина, съобщи Европейската комисия и препоръча Съветът на Европейския съюз да одобри приемането на нашата страна в еврозоната от началото на следващата година. Българската икономика е достатъчно подготвена, законодателството е съвместимо, се посочва в оценката. Комисията отбелязва, че днес се постига историческа стъпка към приемането на България в еврозоната.
Европейската централна банка също даде положителна оценка на страната ни по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. В анализа на финансовата институция, базирана във Франкфурт, е обобщено, че страната ни „е в референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на законовите изисквания“. В съобщението е отбелязано, че това проправя пътя за България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната.
Докладите на ЕК и ЕЦБ се разработват независимо един от друг, но решаващо значение има този на Европейската комисия, която единствена може да даде препоръка на Съвета на ЕС да одобри приемането на нашата страна в еврозоната.
Отзвукът на положителните оценки у нас
В Министерския съвет изявления след обявяване на докладите направиха премиерът Росен Желязков, министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев.
Премиерът Росен Желязков каза, че българското правителство вече е в режим на плавно въвеждане на еврото. Освен от принципа за спокойно и прозрачно въвеждане на европейската валута, кабинетът ще работи и за предотвратяване на всички възможности за недобросъвестни търговски практики и спекулиране с цени.
Правителството е готово да въведе еврото от 1 януари 2026 г., увери и министърът на финансите Теменужка Петкова. Тя очерта важни стъпки, които предстоят и посочи, че един месец след решението на Съвета започва периодът на т.нар. двойно обозначаване на цените в лева и в евро, който ще продължи до 31 декември 2026 г.
Положителните конвергентни доклади са очакван и напълно заслужен резултат, коментира управителят на БНБ Димитър Радев. Той посочи три групи задачи пред централната банка – до окончателното решение за присъединяване на България, привеждането в „режим еврозона“ на изградената вече инфраструктура, вкл. отсичането на необходимото количество български евромонети и доставка на евробанкноти, както и активното подпомагане на правителството в информационната кампания относно въвеждането на еврото у нас.
Междувременно правителството съобщи, че създава Механизъм за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в България като допълнителна гаранция за плавното преминаване към единната европейска валута. Министерството на финансите обяви, че са обнародвани промени в наредбата за отчитане на продажбите чрез фискални апарати, свързани с въвеждането на еврото.
Още преди официалното оповестяване на докладите държавници и политици коментираха очакваната новина. Коментарите продължиха през целия ден и бяха от положителни до твърдо против еврозоната.
Европейските реакции
Днес България е с една крачка по-близо до еврото, написа на български език председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в профила си в социалната мрежа „Екс“ (X). Тя отбеляза, че благодарение на общата валута българската икономика ще привлече повече инвестиции и по-голям обмен с партньорите от еврозоната, както и повече стабилност и просперитет за българския народ, ще участва и в определянето на решенията във валутния съюз.
Страната ни получи поздравления за положителните заключения в конвергентните доклади от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола. По думите й това е още една голяма крачка напред за хората на България и за Европа след присъединяването на страната към Шенген.
„Очаквам с голямо нетърпение да приветствам България в семейството на еврозоната догодина“, посочи председателят на Еврогрупата Паскал Донахю. Той отбеляза, че Еврогрупата ще продължи да работи в тясно сътрудничество с българското правителство по следващите стъпки от процеса на присъединяване.
„Присъединяването на България към еврозоната е най-добрата инвестиция, която страната може да направи за своето бъдеще“, заяви еврокомисарят по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис. По думите му България ще бъде по-силна след преминаването на общата валута и тя ще продължи да носи ползи десетилетия напред.
Българският еврокомисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева заяви, че е отговорност на българските политици и икономисти да нарасне делът на българите, които искат еврото. Тя подчерта, че страната ни е в уникална ситуация – курсът на лева е фиксиран от 20 г. и много ясно ще се види, ако някои търговци се опитват да спекулират.
„България, добре дошла в еврозоната“, заявиха от Европейската народна партия (ЕНП). От Партията на европейските социалисти (ПЕС) приветстваха положителните доклади на ЕК и ЕЦБ за присъединяването на страната ни към еврозоната.
Новината за положителните оценки в извънредните доклади намери място и в емисиите на водещите световни агенции.
Какво следва?
На 19-20 юни финансовите министри в Еврогрупата и Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси следва да обсъдят докладите и да одобрят препоръка от държавите членки на еврозоната до Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България.
На 26-27 юни лидерите на ЕС във формат Европейски съвет следва също да обсъдят конвергентните доклади и проекта на решение за приемането на еврото от България.
На 8 юли Европейският парламент се очаква да одобри мнение по проекта на Решение на Съвета за приемане на еврото от България. Същия ден министрите в Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) следва да одобрят правнообвързващите актове, свързани с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Еврото е официалната валута на 20 от 27-те държави членки на Европейския съюз, които заедно съставляват еврозоната. Около 341 млн. души използват еврото ежедневно, което го поставя на второ място сред най-използваните валути в света.
Източник: БТА
Икономика
Индексите на водещите европейските борси закриха с повишение след обявен напредък в търговските преговори между ЕС и САЩ

Водещите индекси на европейските фондови пазари закриха нагоре днешната търговия, след като търговските преговори между САЩ и ЕС „напредват в правилната посока“, предаде Си Ен Би Си.
По-рано днес главният преговарящ на Европейския съюз – еврокомисарят по търговията Марош Шефчович се срещна с търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър на срещата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и съобщи, че е провел продуктивни разговори.
„Имах продуктивен и конструктивен разговор с посланик Гриър в кулоарите на срещата на ОИСР на ниво министри. Напредваме бързо в правилната посока и сме в тесен контакт, за да поддържаме инерцията“, написа Шефчович в социалната мрежа „Екс“ (X).
Също днес Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) предоставиха свои извънредни доклади, в които дадоха положителни оценки за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г.
„Тази положителна оценка за конвергенцията проправя пътя за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната“, заяви Филип Лейн, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка в съобщение на ЕЦБ.
Във Франкфурт DAX нарасна със 171,01 пункта или 0,71 на сто до 24 262,63 пункта.
Парижкият CAC 40 наддаде с 40,83 пункта или 0,53 на сто до 7804,67 пункта.
Лондонският FTSE 100 е нагоре с 14,27 пункта или 0,16 на сто до 8801,29 пункта.
Общоевропейският индекс STOXX 600 се повиши с 0,47 на сто до 551,02 пункта, като повечето сектори и всички основни борси са на положителна територия.
Акциите на компаниите в минния сектор са поскъпнали с 1,3 на сто, докато книжата на индустриалните фирми добавиха 1 на сто. Акциите на дружествата от строителния и сектор също поскъпнаха – с 0,6 на сто, след като влязоха в сила митата от 50 на сто върху вноса на алуминий и стомана в САЩ, въведени от президента Доналд Тръмп.
Източник: БТА
-
Технологиипреди 1 седмица
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Културапреди 1 седмица
Васко Кеца на наградите на “БГ радио“: Младите да правят песни, които да се пеят 50 години
-
Икономикапреди 1 седмица
Илон Мъск заяви, че е разочарован от проекта за бюджет на Доналд Тръмп
-
Спортпреди 1 седмица
Венцеслав Стефанов: „В българския футбол трябва да играят българи“
-
Българияпреди 1 седмица
Министерството на външните работи предупреждава българите в Румъния за опасни метеорологични условия днес и утре
-
Икономикапреди 1 седмица
Полезащитните горски пояси спират ветровата ерозия, убежище са на биоразнообразието, коментира доц. Георги Костов в Добрич
-
Българияпреди 1 седмица
Очаква се ремонтът на Основно училище „Димитър Талев“ в Пловдив да бъде завършен до началото на новата учебна година
-
Политикапреди 1 седмица
Митов с втори брифинг за иконите. Настоява, че Рашков е дал заповед да се купят