В Копривщица бе почетена паметта на революционера Тодор Каблешков. Пред гроба му, който се намира в двора на храм „Успение Богородично“, председателят на Народното събрание Наталия Киселова, заедно с лидера на политическа партия „Величие“ Ивелин Михайлов, областния управител на Софийска област Силвия Арнаутска, кмета на община Копривщица Мария Тороманова и официални лица поднесоха цветя и се преклониха пред неговото дело. 

Априлското въстание е пример за това, че свободата не ни е дар и че българските революционери са дали онова, което могат, а именно – живота си. Оставили са го в олтара на Отечеството и мисля, че им дължим уважение, почит, преклонение и да бъдем техни достойни наследници, каза Наталия Киселова. 

Програмата продължи с възстановка на централния площад „20 април“ с „живи картини“ от Априлското въстание. Честванията в средногорския град започнаха още снощи с тържествена заря. 

Според информация от отдел „Справочна“ на БТА Тодор Каблешков е роден на 13 януари 1851 година в заможното семейство на хаджи Лулчо Каблешков в Копривщица. Учи в местното класно училище, а от 1864 г. до 1867 г. – в пловдивското училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Йоаким Груев. През 1868 г. постъпва във френския лицей в Галата Сарай, Цариград, но здравословното му състояние го принуждава да прекъсне образованието си и през 1871 г. да се завърне в Копривщица. 

През 1876 г. става председател на революционния комитет в Копривщица и помощник-апостол на Панагюрски революционен окръг. Под негово ръководство на 2 май 1876 г. (20 април стар стил) местният комитет обявява въстанието в Копривщица и дава сигнал за началото на Априлското въстание през 1876 г. Той е един от главните организатори и ръководители на Априлското въстание в IV (Пловдивски) революционен окръг с център Панагюрище.

Тодор Каблешков написва и изпраща до Панагюрския окръжен революционен комитет и до други места бързо писмо, подписано с кръвта на едно от убитите заптиета (т. нар. Кърваво писмо), в което приканва всички българи към повсеместен бунт. Тодор Каблешков застава начело на Военния съвет в Копривщица и заедно с революционера Панайот Волов ръководи чета, с която обикаля околните села. След разгрома на въстанието се оттегля с група въстаници в Стара планина. Той е заловен край Троян и изтезаван в затворите в Троян, Ловеч и Търново. На път за Пловдив в конака в Габрово успява да открадне револвер и се самоубива с изстрел в главата на 16 юни 1876 г. Умира едва на 25 години.