Темида
Офицер, оправдан за взривовете в Челопечене, осъди прокуратурата за 50 000 лв. обезщетение

Бившият началник на щаба на бригада „Логистика“ на армията о.р. полковник Димитър Петров – един от тримата висши офицери, съдени и оправдани за взривовете в поделението в Челопечени преди 17 г., осъди прокуратурата за обезщетение от 50 000 лв., съобщи „Лекс“.
При инцидента на 3 юли 2008 г. рано сутринта в поделението се взривиха стотици тонове боеприпаси и по чудо нямаше жертви. Мощните експлозии се усетиха като земетресение в близките райони, бяха изпочупени прозорци на много сгради, включително и на летището в София.
Разследването се проточи и едва през 2014 г. прокуратурата повдигна обвинения на полк. Петров, на началника на базата за утилизация по онова време Мирослав Мирчев, както и на бившия зам.-началник на Генщаба ген. Румен Цоков. Те бяха обвинени за това, че не са изпълнили задълженията си по служба и не са организирали правилното съхранение на боеприпасите, което е довело до самозапалване и взрив.
Делото продължи повече от 7 г., но до осъдителни присъди не се стигна – и тримата бяха оправдани, а крайният извод на съдилищата беше, че деянието е несъставомерно. Процесът приключи едва през 2021 г., когато Върховният касационен съд се позова на комплексна експертиза, според която няма как боеприпасите да са се взривили при самозапалване в следствие на овлажняване, както твърдеше обвинението. Такова е можело да стане само при целенасочена човешка дейност, но не и случайно.
Миналата година ген. Цоков пръв осъди прокуратурата за обезщетение от 80 000 лв.
Димитър Петков пък е завел иск за 76 000 лв., но Софийският градски съд му присъди на първа инстанция само 26 000 лв. обезщетение. Той обжалва и Софийският апелативен съд уважи иска му до 50 000 лв. Така до момента прокуратурата е осъдена да плати вече 120 000 лв. на двамата бивши военни плюс разноските и лихвите по тези суми.
От решението на САС е видно, че един от аргументите на съда да завиши обезщетението за Петров са сбърканото разследване и обвинение, което освен това прокуратурата е поддържала до край. Процесът е продължил общо 7 години, 7 месеца и 7 дни, а държавното обвинение обяснява това с фактическата и правна сложност, както и с обема от 126 тома. САС се съгласява, че продължителността не може да се приеме за прекомерна, но отбелязва и изводите на съдилищата, че не са били положени усилия да се изясни как се е случил инцидентът.
Апелативният съд се съгласява с тезата на Димитър Петров и заключва, че „фактическата сложност, съответно продължителността на производството, почива и на некоректно избрана посока на изясняване на причините за експлозията и последвалите от нея пожари, което следва да се отчете като завишаващ търсеното обезщетение фактор“.
Съдът отбелязва и това, че бившият офицер е бил обвинен в тежко престъпление, което се наказва с от 1 до 8 г. затвор, а повече от 7 г. е бил притеснен, че ще бъде несправедливо осъден. В тази връзка в решението е отбелязано, че държавата е претендирала за нанесени вреди от над 7 млн. лева, за които са били предявени искове срещу тримата подсъдими, което пък е отчетено като завишаване на вредите, понесени от Петров.
Заради това, че е бил обвинен за престъпление, извършено във връзка с работата му, апелативните съдии също подчертават, че му се дължи по-голямо обезщетение, тъй като е бил „накърнен драстично и професионалният му авторитет като офицер от българската армия“.
САС отбелязва изключително голямата гласност, която е дадена на делото срещу военните, което пък е довело до допълнително накърняване на доброто име на Петров в обществото.
Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС.
Източник: Offnews.bg
Темида
АКФ: Казусът „Хемусгейт“ – Наблюдаващ прокурор твърди, че разследването е осуетено. Никой във ВКС и прокуратурата не иска да провери твърденията му

През ноември 2023 г. прокурор Ивайло Занев от Софийска градска прокуратура е отстранен от разследването на казуса, станал известен като „Хемусгейт“, малко преди да внесе обвинителен акт от 400 страници в съда.
Впоследствие той оспорва отстраняването си пред всички институции в прокуратурата и дори сигнализира за престъпления, евентуално извършени от и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов и други прокурори във връзка с разследването. Системата на наказателно правосъдие обаче не реагира по никакъв начин, а обвинителният акт, който Занев подготвя, така и не достига до съдебна зала, се казва в първата част на разследването на Антикорупционния фонд.
„Казусът е христоматиен пример не само за това как прокуратурата се проваля в ключовите разследвания на мащабни корупционни схеми, но и как институциите остават слепи и глухи при сигнали срещу високопоставени длъжностни лица. Вярваме, че е в обществен интерес по този казус да има пълна прозрачност. Затова днес публикуваме информация за липсата на институционална реакция от страна на Върховния касационен съд и СГП по твърденията на прокурор Ивайло Занев, които уличават високопоставени прокурори. Ще публикуваме и детайлна информация за това какво точно е установил прокурор Занев в хода на разследването по „Хемусгейт“, коментира Андрей Янкулов от АКФ.
През октомври 2023 г. Занев приключва работата си по обвинителен акт срещу деветима обвиняеми по финализираното разследване, което установява схема за евентуално присвояване и изпиране на около 55 млн. лв. Средствата са авансово платени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Агенция „Пътна инфраструктура“ и преведени чрез държавната фирма „Автомагистрали“ ЕАД към частни компании чрез незаконосъобразни инхаус процедури. Огромна част от парите са изтеглени в брой и безследно изчезват.
Месец по-късно, когато обвинителният акт трябва да бъде внесен в съда, Занев и другите двама наблюдаващи прокурори по производството внезапно са отстранени. Решението е на тогавашния зам. апелативен прокурор и настоящ временен градски прокурор на София Емилия Русинова, както съобщава BIRD.BG . Името ѝ е свързвано с „Осемте джуджета“, където според свидетелство на Любена Павлова Русинова редовно е получавала пари и задачи от бившия ѝ съпруг Петьо Петров – Еврото.
Тримата прокурори оспорват отстраняването си, но възраженията им не са уважени от прокурор от Върховна касационна прокуратура и зам. главния прокурор Мария Павлова.
На 6 ноември 2024 г. Ивайло Занев подава сигнал до специалния прокурор по разследване на главния прокурор и заместниците му Даниела Талева, с копие до председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Той иска проверка за евентуално извършени престъпления като подкуп или действия против правосъдието от и. ф. главния прокурор и/или прокурори от ВКП, Апелативната прокуратура – София и СГП, свързани с надзора върху разследването по „Хемусгейт“. Причината са поредица от събития по делото: Занев е отстранен, а новият екип прокурори прекратява наказателното производство срещу част от обвиняемите и се издига кариерно. Занев заявява, че действията на новия екип потвърждават подозрението му, че отстраняването му е целяло да „се осуети наказателното преследване спрямо част от обвиняемите лица и за част от престъпленията, и да се забави максимално дълго внасянето на разследването в съда и то вероятно само с обвинение/я спрямо онези лица, за които може да се предположи, че са имали по-второстепенна/периферна, изпълнителска роля в реализирането на схемата“.
„Фактът, че сигналът идва от прокурор, който разполага със задълбочени и конкретни знания не само за конкретното разследване, но и за практиките в прокуратурата въобще, изисква сериозна институционална реакция. Особено значимо е, че Занев официално сигнализира срещу главния прокурор – постъпка без аналог в изключително йерархичната система на прокуратурата“, коментира Андрей Янкулов.
Сезираните институции отказват да реагират по сигнала. На 30 януари 2025 г. зам.-председателят на ВКС Лада Паунова, която трябва да извърши първоначалната преценка дали сигналът на Занев трябва да се изпрати на специалния прокурор или е явно необоснован, го препраща към СГП, аргументирайки се с липса на конкретни данни за съпричастност на Сарафов. Докато Паунова за три месеца достига до заключението, че прокурор Занев не излага нищо повече от необосновани твърдения, прокурор Йордан Петров от СГП, който в този период традиционно се произнася по преписките за престъпления от магистрати, прави същата преценка за два дни и отказва разследване, определяйки сигнала като „съмнения, внушения и предположения“.
„За страничен наблюдател е трудно да каже категорично дали наказателното преследване по „Хемусгейт“ е осуетено. Но трябва да се признае, че за това има сериозни индикации – като например смяната на екипа наблюдаващи прокурори, непосредствено след като разследването е приключено, последвана от сваляне на част от обвиненията и скоростно кариерно израстване на някои от новите наблюдаващи прокурори“, добавя Янкулов.
Въпреки че досъдебното производство е приключено още през 2023 г., през следващите близо две години по него няма никакво известно движение. Едва през юни 2025 г. излиза информация, че делото е разделено – процесуален похват, често използван за „смачкване“ на чувствителни казуси – а част от обвиненията за длъжностно присвояване са свалени.
„Публичният интерес изисква прозрачност – защото става дума не просто за това, че от строежа на магистрала „Хемус“ са източени милиони, а за начина, по който се работи по ключови дела в българското правосъдие“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
Очаквайте „Казусът Хемусгейт, част 2“: Какво пише в обвинителния акт по „Хемусгейт“, който никога не влезе в съдебна зала, посочват от АКФ.
Анализът на Андрей Янкулов можете да прочетете тук
Източник: Offnews.bg
Темида
Турски гражданин е осъден на 8 г. затвор за контрабанда на марихуана за над милион лв.

Турски гражданин получи 8 г. затвор за контрабанда на марихуана в особено големи размери.
33-годишният мъж работел като шофьор във фирма, която се занимава с транспорт. На 14 август 2024 г. той преминал границата ни при Калотина с влекач и полуремарке. Предоставил документи, че превозва дизелови двигатели от Германия за Турция.
При проверката митничарите открили найлонови пликове в предната част на ремаркето. В единия от тях, обвит в алуминиево фолио, била открита зелена тревна маса. При полевия наркотест веществото реагирало положително на марихуана.
При претърсването били намерени 10 полиетиленови чувала, в които била скрита още марихуана.
Съдебно-икономическата експертиза установила, че в пакетите е имало 67 379,45 грама коноп, чиято стойност е 1 078 071,20 лв.
Мъжът се е признал за виновен и е получил 8-годишна присъда и глоба от 100 000 лв.
Осъдителната присъда не е окончателна и подлежи на обжалване.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Темида
Двамата инспектори от ДАИ не знаели английски. Поискали подкупа с Google преводач

Повреда в тахошайбите на камионите с техника за концерта на Роби Уилямс е причината за поискания подкуп, обяви директорът на СДВР главен комисар Любомир Николов на спешен брифинг по повод задържаните служители от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА). Инспекторите предупредили, че за това нарушение водачите могат да отнесат глоба от 750 лв.
До момента не е проверена техническата изправност на камионите. Но Николов поясни, че возилата са чисто нови и едва ли има някаква повреда по тях.
Сутринта стана ясно, че двамата инспектори са поискали подкуп, за да пуснат камионите, а по-късно вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов каза, че са били уволнени. Сигналът за корупция е постъпил от организатора на концерта, а рушветът е бил поискан с помощта на Google преводач заради езиковата бариера.
Композицията се е състояла от 22 превозни средства, в пет от тях са открити неизправности. Служителите на ДАИ са рекетирали петимата шофьори, но двама от тях не се поддали. Самият подкуп е бил поискан с помощта на Google преводач заради езиковата бариера.
Двамата инспектори са взели 400 лв. и 300 евро от британските водачи. След сигнала до МВР и британското посолство са били задържани за 72 часа.
„Действията са предприети след сигнал на организатора на концерта. Колегите от СДВР са реагирали незабавно и са започнали разследване. Провели са разпити на свидетели, на по-късен етап включително и пред съдия. Извършени са претърсвания и изземвания, на автомобили и адреси, както и обиски на лица. На 28 септември СГП с постановление привлече двама служители на изпълнителната агенция за подкуп за това че са поискали и приели суми от по 200 лв. и 300 евро от чуждестранни водачи на товарни автомобили, превозващи техника за концерта, който се състоя“, обясни зам. градският прокурор на София Десислава Петрова.
Всичко това е било свършено на 25 септември.
„Сумите, които първоначално са поискани и приети от служителите, са 200 лв. от един от водачите, 200 лв. от друг от водачите и 300 евро от третия от тях“, допълни Петрова.
Утре ще стане ясно дали двамата задържани ще останат под постоянен арест.
Междувременно председателят на синдикалната организация на ИААА Александър Иванов заяви, че служители на „Автомобилна администрация“ са в стачна готовност и искат оставката на цялото ръководство на агенцията. Според профсъюза в агенцията се извършват прикрити масови уволнения на служители, които настояват за справедливо заплащане, а не на такива, които участват в корупционни практики. Синдикатът твърди, че подкупите са били организирани от по-високо ниво в агенцията.
Източник: Offnews.bg
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“