Икономика
Очаква се забавяне в ръста на броя на инсталираните индустриални роботи в България до нива от 8,2 на сто през 2025 г., прогнозира за БТА Йонко Чуклев, зам.-председател на PARAi

Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) очаква през 2025 г. забавяне в ръста на броя на инсталираните индустриални роботи в България до нива от 8,2 на сто при близо 10 на сто, отчетени през 2024 г. Това каза в интервю за БТА Йонко Чуклев – заместник-председател на PARAi. Той бе потърсен във връзка с предстоящото поредно издание на Robotics Strategy Forum (RSF2025), което ще се състои на 11 септември в София Тех Парк.
Причините за по-малкия ръст през 2025 спрямо 2024 г. са главно две. На първо място – това е липсата на квалифициран персонал, който да програмира, интегрира и поддържа роботите, посочи Чуклев и допълни, че част от инвестициите и проектите се бавят именно заради липсата на висококвалифицирани кадри. На второ място – в част от сегментите на преработващата промишленост има спадове. Такива сегменти са производството на основни метали, както и производството на хартия, картон и сходни стоки. Спадовете правят обстановката несигурна и отлагат инвестициите в роботи и технологии за автоматизация, коментира заместник-председателят на PARAi.
По съотношение на броя роботи на 10 000 работници в България тази година се очаква да има значителен ръст спрямо 2022 г., каза Чуклев. Прогнозите са през 2025 г. страната да достигне около 30 индустриални робота на 10 000 работници при 18 робота през 2022 г. Ако в сметката се включат и сервизните роботи, показателят се доближава до 50 робота на 10 000 работници, което отразява ускорената интеграция на автоматизирани системи както в промишлеността, така и в услугите, допълни той.
През 2024 г. членовете на нашето Сдружение са реализирали 191 робота, каза Чуклев. Темповете през 2025 г. показват, че в края на годината вероятно ще видим около 207 робота реализирани. Въпреки това, има една паралелна тенденция някои от членовете на Сдружението да се ориентират към по-сложни и по-големи проекти с роботи, тоест е възможно да видим и по-малко от 200 робота реализирани през 2025 г., но това ще е за сметка на по-сложни проекти, посочи той.
Позицията на България в Европа
По данни на Eurofound България изпреварва пет държави от ЕС – Кипър, Гърция, Малта, Румъния и Люксембург, по дял на предприятията, използващи индустриални роботи. В сервизната роботика страната ни се нарежда пред Гърция, Кипър и Румъния. Този напредък се дължи основно на иновативни проекти, реализирани в малки и средни предприятия, както и на засилен интерес към автоматизацията в традиционно по-слабо роботизирани сектори. По данни на Statista, приходите на българските компании в роботиката и автоматизацията растат по-бързо от средното за региона.
Сравнение с ЕС и глобалните тенденции
Средният брой индустриални роботи в ЕС през 2022 г. е около 106 на 10 000 работници. България все още изостава по този показател, но затваря разликата с по-висок темп на растеж от някои по-развити икономики, основно благодарение на инвестиции в иновации и модернизация, коментира Чуклев. Според PARAi през 2025 г. броят на инсталираните индустриални роботи у нас ще нарасне с 8,2 на сто. Водещи области на приложение са опаковане и пакетиране, заваряване, струговане и фрезоване. В сектора на услугите автоматизацията навлиза в логистиката, летищата, складовите и дистрибуторските центрове.
Иновации и ключови проекти
За този напредък спомагат иновативни проекти в сферата на роботиката като внедряването на автоматизирано управлявано превозно средство, което се движи в индустриална среда на базата на предварително зададен маршрут и задачи от българска компания „Сивико“, разработка на робот за плевене от българската компания „Смарт Фарм Роботикс“, дори и роботи се включиха в поддръжката на терените на ПФК „Лудогорец“, коментира заместник-председателят на PARAi.
Полугодие на пробиви – 2025
Първата половина на 2025 г. беше сред най-успешните периоди за българската роботика, разказа Чуклев. „Ювионикс“ (UVIONIX), основана от българи, набра 3,5 млн. долара за развитие на автономни летящи роботи; „Деливърс.аи“ (Delivers.ai) премести производството на своите роботи за доставки в Хасково; „Симоботикс“ беше сред петте най-обещаващи европейски компании за роботика според наградите euRobotics 2025 в Щутгарт; „Интуитив Сърджикал“ (Intuitive Surgical), САЩ откри завод в Първомай за производство на 3D ендоскопи за хирургически роботи; ИНСАИТ (INSAIT) и MIT CSAIL стартираха програма за съвместни изследвания и обмен – MIT CSAIL е исторически инкубатор на проекти в роботиката и изкуствения интелект.
Катализатори за бъдещ растеж
Според заместник-председателя на PARAi ключови фактори, които могат да ускорят внедряването и разработката на роботизирани решения в България, са Програма „Индустрия 4.0“, която предоставя грантове за малките и средните предприятия, инвестиращи в автоматизация, киберсигурност и цифрова трансформация. Възможности и има и по линия на нови фондове за рисков капитал – активни в подкрепата на предприятия с роботизирани и автоматизационни технологии, както и по европейски програми и фондове – като „Хоризонт Европа“ (Horizon Europe) и Европейския съвет за иновации (EIC), които осигуряват достъп до значително финансиране и международни партньорства.
През септември миналата година, в интервю за БТА, Йонко Чуклев съобщи, че очакванията на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации са за близо 10 на сто (9,8 на сто) ръст на инсталираните индустриални роботи в България за 2024 г. През 2023 г. 85 са били интегрираните от членовете на Сдружението роботи в страната, посочи тогава Чуклев.
Източник: БТА
Икономика
За културата на ходене на минерална баня в България разказват за БТА експерти

Културата на ходене на минерална баня у нас се възражда, въпреки че в София почти две поколения са изгубени за тази традиция. Тя постепенно намира място в ежедневието на хората, като интересът се засилва заедно с нарастващото търсене на уелнес и балнеологични услуги. Това каза в интервю за БТА Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство.
Баните на България не са отживелица, а са част от културното ни наследство, допълни Захариев. По-цялостна картина на обществените бани по българските земи може да бъде очертана за османския и възрожденския период, разказа за БТА доц. д-р Виолета Коцева, ръководител на катедра „Етнология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Масовото изграждане на обществени бани по българските земи съвпада с османския период, процес, улеснен от множеството извори с естествено топли минерални води, допълни ученият.
Днес добре възстановените бани в страната имат своите постоянни клиенти, посочи Захариев и даде примери с общинските бани в с. Ягода, Хасковски минерални бани, Стрелча и Якоруда, които работят на печалба. В Банкя, макар и с бански, банята също е постоянно пълна с посетители.
Според него последователите на този тип култура са основно хора със средни и по-високи доходи, които търсят удоволствие и здраве в минералната вода. Цените варират между 10 и 20 лева в зависимост от нивото на обслужване. Въпреки наличието на семейни кабини с вани, българите все по-рядко ходят на баня семейно, тъй като всеки има баня у дома – затова посещението днес е насочено най-вече към релаксация и личното време, допълни Захариев.
Как е било преди
След 16 век почти във всяко населено място в България се изгражда хамам, особено там, където има концентрирано мюсюлманско население, разказа доц. д-р Виолета Коцева. На баня се ходи за цял ден, с храна, жените се приготвят от сутринта, не случайно някои автори определят хамама като възрожденското кафене за българските жени, във време, в което публичните заведения не са достъпни за тях, разказа ученият. Тя допълни, че традицията позволява в хамама да се прекара цял ден, като се премине през потилнята, къпалнята, басейна и сушилнята.
Баните в определени дни се използват от мъже, в други – от жени, каза етнологът. Докато децата са малки, те ходят на баня с майките си, когато пораснат се разделят по полов признак. За българите денят за ходене на баня е събота, за да са чисти, когато отиват на църква в неделя, посочи доц. Виолета Коцева.
Хигиенната култура
Това, което ние днес влагаме в понятието хигиена – чистота, която има отношение към здравето на човека, не съществува в традиционния период, разказа доц. Коцева и допълни, че за българите има доста податки – археологически и писмени извори, които показват някакво отношение към чистотата. По думите ѝ обаче в никакъв случай не може да си говори за хигиена в съвременния смисъл на това понятие. Понятието хигиена е продукт на модерното време и в този смисъл то няма как да се използва за отминали епохи. Ако говорим за някакви очистителни практики, всяка една религиозна система ги има заложени, но те са свързани по-скоро с отдаването на почит към сакралното, каза ученият. Тя изтъкна, че за Римската империя хигиената е свързана с аристократична практика, а не толкова със здравословна чистота.
Индустриализацията, която навлиза по-рано в Западна Европа, носи със себе си съвременната медицина и ново знание за здравето. Струпването на работници във фабрики и мини често води до епидемии, което подтиква западните общества да изградят по-висока хигиенна култура. Тогава се появява и душът като практично средство за бързо измиване на работниците след тежък труд, посочи етнологът.
България остава встрани от тези процеси, но чрез исляма навлизат ритуалните очиствания. „В онези периоди хигиената е по-скоро културна практика, отколкото ежедневна рутина, и няма пряка връзка със здравето“, уточни доц. Коцева.
Да имаш баня вкъщи
Традицията да се ходи на обществена баня постепенно замира с навлизането на баните в домовете и изграждането на ВиК мрежата, разказа доц. Коцева. По думите ѝ след установяването на комунистическия режим се провежда политика на модернизация и в редица населени места се изграждат обществени бани. В по-малките селища тази практика се запазва до 60-те години на XX век, но вече не като семейно преживяване, както в края на Възраждането и в първите десетилетия на XX век, а индивидуално – като част от седмична или ежедневна рутина.
Бани в домовете у нас има още през османския период под формата на т.нар. домашни хамами, изграждани основно в мюсюлмански къщи. В някои домове от началото на миналия век са запазени подобни помещения, при които водата се е затопляла в каци и ведра. Изключение е къщата „Хиндлиян“ в Пловдив, която е аристократична постройка с баня, посочи доц. Коцева.
Широкото навлизане на баните в българските домове започва едва с масовото изграждане на ВиК мрежата. Въпреки това първите опити на държавата за модернизиране на градовете в санитарен план често се провалят – българите смятали за излишен разход плащането за отклонение от главния водопровод, за да имат чешма или тоалетна в дома си. В началото на XX век дори там, където вече е имало централни водопроводи по главните улици, разклоненията често не стигали до къщите, добави тя.
Честита баня
Традицията да се „честити банята“ постепенно добива гражданственост и днес се използва най-вече като израз на самоирония, посочи доц. Коцева. Тя припомни, че думите често се свързват с британския премиер Уинстън Чърчил, за когото е известно, че не е имал добро отношение към Балканите и по-специално към българите. В този смисъл може да се приеме, че популярността на израза е и отражение на погледа на западния човек към региона.
Със сигурност обаче „честитенето на баня“ има корени в традиционния бит, подчерта ученият. За българите ходенето на баня е било цялостно събитие – ден, възприеман като празник в буквалния смисъл на думата: ден, „празен“ от работа, когато не се излиза на нивата и човек си почива.
Телякът
Фигурата на теляка винаги е присъствала по нашите земи – първо в хамамите, а по-късно и в обществените бани, като основната му функция е била да изчисти гърбовете на посетителите, разказа доц. Коцева. В османските хамами телякът не се е разглеждал като отделна професия – тази роля често е изпълнявал самият съдържател на банята, нает от него човек или дори други посетители. С времето обаче телячеството постепенно се оформя като самостоятелна професия.
Колко бани са останали
В България функционират около 125 обществени минерални бани, сочат данните на Асоциацията за минералните бани в страната, представени от Ивайло Захариев. Повечето от тях се намират в Южна България заради богатството на минерални извори в региона.
По думите му обаче някои от най-известните балнеоложки центрове като Хисаря и Велинград са лоши примери за опазване на градските си бани. В Хисаря от шест–седем обществени бани днес работи само една, а във Велинград – пет, и то в недобро състояние. В Кюстендил също има няколко бани, като една от по-старите турски е затворена.
В София са известни 12 минерални бани, които днес са изоставени, като възстановени са само две. Единствената, която работи непрекъснато, е банята в Панчарево – винаги пълна със софиянци и туристи, включително от далечни страни като Япония. Втората е банята в Банкя, но тя е преустроена и функционира като модерен спа център.
Спа центрове или минерални бани
Според Ивайло Захариев причините за затварянето на голяма част от минералните бани у нас са няколко, като една от основните е разцветът на спа туризма след 90-те години, когато значителна част от минералната вода започва да се насочва към спа хотелите. Той подчерта, че двата сегмента на туризма – традиционните бани и модерните спа центрове – би трябвало да се развиват паралелно и да се допълват, а не едната индустрия да изземва ресурсите за сметка на другата.
„Между спа индустрията и банята има огромна разлика. В обществените бани водата в басейните е проточна и не се третира с химикали“, посочи Захариев. По думите му почивката там е по-качествена заради спокойната обстановка, по-малкото струпване на хора и запазеното традиционно разделение на мъжка и женска част.
Как е по света?
В Турция и Япония традицията на обществените бани е запазена, разказа Ивайло Захариев. В японската столица Токио във всеки квартал има малки бани, а асоциация се грижи цената да е еднаква навсякъде – преизчислено около 7 лева. В Европа дори съществува понятието „европейски термализъм“ заради множеството минерални извори на континента.
Изключителен пример е Унгария, където повечето бани са възстановени като модерни спа центрове. В Будапеща чрез подразделение към общината са възстановени 15 бани, които носят годишни приходи от 40 млн. евро, като всяка година се възстановява или изгражда поне още една. Подобни добри практики има и в Исландия, Германия, скандинавските държави, Грузия и Чехия, където възстановените бани обикновено са смесени за мъже и жени.
За съжаление в България все още няма работеща схема за възстановяване на минералните бани, коментира Захариев. По думите му има общински бани, които функционират успешно, но голяма част от тези, които са общинска собственост, са изоставени. Това води до сериозни щети за София и страната – не само имиджови, но и туристически, здравни и икономически.
Средствата
Все още няма изготвени разчети колко средства биха били необходими за възстановяването на всички минерални бани в страната, посочи Ивайло Захариев. По думите му за големите обекти, като Централната минерална баня в София, която е затворена от близо 40 години, прогнозите сочат нужда от около десет милиона лева само за възстановяването ѝ. За по-малките бани, като тези в столичните квартали Княжево и Горна баня, необходимите средства биха били значително по-малки, уточни експертът.
Източник: БТА
Икономика
Световният икономически форум освободи Клаус Шваб от отговорност след разследване на обвинения

Световният икономически форум (СИФ – WEF) приключи разследването на анонимни обвинения срещу своя основател Клаус Шваб и ги отхвърли като неоснователни, предаде ДПА.
Адвокатска кантора е стигнала до заключението, че 87-годишният германец не е извършил нарушения. „Няма доказателства за сериозни нарушения от страна на Клаус Шваб“, съобщиха от форума. Според институцията „незначителни нередности“ са възникнали поради неясни граници между личния му принос и дейностите на СИФ, но те по-скоро отразяват силен ангажимент, отколкото намерение за неправомерни действия.
През пролетта в. „Уолстрийт джърнъл“ публикува информация за предполагаеми финансови и етични нарушения от страна на Шваб и съпругата му. Това доведе до временното му оттегляне от ръководния екип и подаване на жалба за клевета срещу неизвестни лица.
Шваб е приел резултатите от проверката и е постигнал споразумение със СИФ за нормализиране на отношенията, но вече няма да изпълнява официални функции. През септември той ще публикува съкратена версия на мемоарите си, както и първа книга от планирана поредица, посветена на въздействието на изкуствения интелект върху хората.
Председателството на Съвета на фондацията премина първо към бившия главен изпълнителен директор на „Нестле“ (Nestle) Петер Брабек-Летмат, който сега се оттегля с незабавно действие. Временно неговите функции ще поемат Андре Хофман – наследник на фармацевтичната компания „Рош“ (Roche), и Лари Финк – основател на американската инвестиционна компания „БлекРок“ (BlackRock).
„Очакваме с нетърпение да помогнем за оформянето на едно по-устойчиво и проспериращо бъдеще и да укрепим Форума като ключова институция за сътрудничество между публичния и частния сектор“, заявиха Хофман и Финк.
/БП/
Източник: БТА
Икономика
Близо 20 процента от обявените към момента свободни работни места в „Бюро по труда“ – Ямбол са за хора с висше образование

Близо 20 на сто от обявените свободни работни места в Дирекция „Бюро по труда“ – Ямбол са за хора с висше образование. Това сочат последните обобщени данни на институцията, предоставени за БТА.
Към момента вакантните позиции са общо 56, като 12 от тях са за висококвалифицирани кадри. Най-търсени и тази седмица остават специалистите с педагогическо образование – обявени са шест места за учители по английски и френски език, български език и литература, биология, както и за преподаватели по теоретична и практическа подготовка в областта на енергетиката, архитектурата, строителството и геодезията.
Свободни позиции има още за счетоводители с висше икономическо образование, социален работник, технолог с профил машинно инженерство, строителен инженер, както и снабдител с висше образование в областта на търговията и владеене на чужди езици.
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) обяви мярката „Избирам България“, насочена към завръщащите се от чужбина българи, както и към желаещите да се преместят в населено място с до 50 000 жители.
„Избирам България“ е финансирана от Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) към МТСП и се реализира в два компонента. По първия, който цели да привлече български граждани, които желаят да се завърнат в родината, могат да кандидатстват хора, които или са живели в чужбина през 12 от последните 18 месеца, или са новозавършили образованието си зад граница, обясни за БТА заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Целта на втория компонент на мярката „Избирам България“ е да насърчи хора, които в момента живеят в България, да започнат работа в друго населено място с под 50 000 жители.
/БП/
Източник: БТА
-
Културапреди 3 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 3 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Балканипреди 2 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 2 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Икономикапреди 2 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Спортпреди 2 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица