Колко ще струва изграждането на чаканата от десетилетия Национална детска болница? Този въпрос предизвика размяна на реплики между политици през последните дни.

Спорът започна в събота, когато председателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев каза, че управляващите искат в бюджета да бъдат включени „почти 1 млрд. лева“ за изграждането на детската болница през следващите три години.

Василев показа писмо от здравния министър Силви Кирилов от ИТН до финансовата министърка Теменужка Петкова от ГЕРБ, в което се говори за прогнозните средства, нужни за строежа на болницата. В писмото е записан обобщен прогнозен бюджет от над 458 млн. евро (близо 900 млн. лв.) с ДДС, базиран на оценката на международни консултанти и данни от чужбина.

Според Василев и ПП това са завишени разходи. Василев каза, че докато той е бил финансов министър (последно през 2023-2024 в правителството на ГЕРБ и ПП-ДБ с премиер Николай Денков от ПП), е имал информация, че болницата ще струва „малко над 100 млн. лева“.

Управляващите отхвърлиха твърденията му.

„Това не е искане за предоставяне на средства. Това е информация във връзка с един предварителен анализ“, каза в неделя Теменужка Петкова.

„Лъжа е, че строим златна болница за 1 млрд., вместо за 100 млн. лв.“, каза и здравният министър Кирилов.

„Никога досега не е ставало дума колко ще струва една нова болница. Това никой в тази държава не го е изчислявал“, каза пред Свободна Европа Надежда Цекулова от Обществения съвет за Националната детска болница, който следи процеса по проектирането и изграждането ѝ.

„Използва се за пиар този проект. Всеки, който се окаже в криза, вади детската болница и я размахва за привличане на внимание“, добави тя.

Това се случва на фона на протести в здравната система на млади лекари и специализанти. Те искат адекватни възнаграждения и възможност да се развиват професионално в България.

Изграждането на национална детска болница се бави от години, а България е единствената в Европейския съюз (ЕС), която няма такова лечебно заведение.

Какво твърди Асен Василев

В събота ПП взе решение да подготви три вота на недоверие срещу правителството на Росен Желязков. Един от тях ще бъде по темата здравеопазване.

След заседанието на националния съвет на партията Василев съобщи решението и показа документ, който „току-що“ е получил. По думите му това е искане от министъра на здравеопазването към министъра на финансите за „почти 1 млрд. лв.“ за Националната детска болница.

Представена е и разбивка на разходите по строежа:

• 109 355 463 евро за оборудване;
• 253 686 593 евро за строителство;
• 19 239 318 евро за други дейности – проектиране, управление, надзор.

Така общата сума възлиза на над 382 281 375 евро без ДДС или 458 737 650 евро с ДДС.

Това е прогнозна стойност, изчислена от международната консултантска компания IDOM въз основа на функционалната програма и плана за оборудване на Националната детска болница, както и спрямо реалните разходи за изграждането на подобни болници в страни като Швейцария и Дания. В самия документ е записано, че той „има ориентировъчен характер и не представлява финансово или правно задължение“.

Въпреки това според Василев и ПП разходите са завишени и няма „адекватна адаптация“ на препоръчаните от консултантите цени в българския контекст.

„Цената за строителството, без оборудването, е 4000 евро на кв. м“ твърди Василев. Подобни разходи са заложени за най-сложните помещения като хирургиите и интензивните отделения, защото те изискват специфични детайли при строителството.

Какво отговориха министрите

В неделя министрите на здравеопазването и финансите потвърдиха автентичността на разпространеното от Василев писмо, но казаха, че стойностите в него са прогнозни и засега няма обещани пари.

„Става въпрос за прогнозна стойност и тази прогноза не е моя – тя е изготвена от Европейската инвестиционна банка и международния консорциум IDOM“, каза Силви Кирилов и добави, че това е „независима експертна оценка“ за сума, в която „е включено абсолютно всичко“.

Финансовата министърка Петкова каза пред Нова телевизия, че писмото „не е искане за предоставяне на средства“, а „информация във връзка с един анализ“.

„В МФ постъпват стотици такива писма с подобни искания. Всяко такова искане подлежи на много сериозен анализ“, каза Петкова и добави, че изграждането на детската болница „е наистина приоритет“.

Какво каза Общественият съвет

От това, че за цените в документа, разпространен от Василев, са използвани данни от сходни проекти в чужбина, може да се предположи, че бюджетът наистина ще изглежда различно, ако се адаптира към българските цени за строителство. Но Общественият съвет за Национална детска болница се въздържа да говори за точни суми.

„Можем само да кажем със сигурност, че бюджетът е смятан на база разходите в едни общества, където стандартът е много по-висок от нашия“, каза Цекулова.

В същото време прогнозният бюджет изглежда така и заради големия мащаб на бъдещата детска болница.

„Говорим за модерна, високотехнологична болница, която отговаря на най-съвременните критерии, но и на доста архаичната българска нормативна уредба за по-висок брой легла, отколкото е практично“, каза Цекулова и добави:

„Крайният резултат е една много голяма болница, която, ако искаме да бъде наистина съвременна и мултифункционална, няма да излезе евтино.“

Откъде дойде сумата „100 млн. лв.“

„Аз като бях финансов министър, Общественият съвет беше казал, че тази болница ще струва малко над 100 млн. лв., и това беше заложено в бюджета“, каза Асен Василев в събота като аргумент в подкрепа на твърдението, че прогнозният бюджет от 458 млн. евро е твърде висок.

Всъщност досега в България не е правена конкретна оценка колко ще струва болницата.

В Бюджет 2024, който беше изготвен по времето на Василев като министър, беше вписан ангажимент правителството да „организира възлагането на проектиране за изграждането“ на Националната детска болница, но без да са предвидени конкретни средства.

През юни 2024 г. вече имаше служебно правителство начело с Димитър Главчев, което отпусна първоначални средства за детската болница в размер на 100 млн. лв. „за разчистване на терена, за проектиране и за други дейности“, но не за построяването и оборудването на цялата болница.

Има и други версии откъде е дошло числото 100 млн. лв. Според Петкова това е капиталът на „Здравната инвестиционна компания за детска болница“ (ЗИКДБ), която беше създадена по време на третото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов с цел да построи лечебното заведение. Първоначалният размер на капитала на дружеството през 2020 г. е 100 млн. лв., показва Търговският регистър, а сега е 116 371 860 лв.

От Обществения съвет за Националната детска болница припомниха, че 100 млн. лв. беше приблизителната сума на обществената поръчка, обявена за болницата през 2019 г.

Тогавашният министър на здравеопазването Кирил Ананиев (ГЕРБ) одобри откриването на обществена поръчка на стойност 95,4 млн. лв. с ДДС за построяване на Национална детска болница върху 40-годишно скеле в двора на Александровска болница в София.

След като граждани и организации подкрепиха отворено писмо против този план, както и след проблеми с градоустройствения статут на строежа, здравното министерство се отказа от терена. През 2022 г. беше взето решение детската болница да бъде в „Горна баня“.

„Като технически характеристики довършването на скелето в двора на Александровска няма нищо общо с актуалния проект за болница и затова двата бюджета няма как да бъдат сравнявани“, каза Надежда Цекулова.

Темата се повдига само при скандал

През март тази година Общественият съвет е изпратил писмо до парламента, здравното и финансовото министерство след публикуването на доклада за прогнозната цена на оборудване за болницата – над 100 млн. евро.

„На база този план се консултирахме с български строителни предприемачи, които ни дадоха цена за строителство от 70-90 млн. евро. Тя беше по-ниска от тази на международните консултанти, но и по-висока от капацитета на ЗИКБД“, каза Цекулова.

Затова Общественият съвет е попитал държавата как планира да осигури пари.

„До онзи ден никой не ни отговори на това писмо“, каза Цекулова.

Независимо от всичко, „всяка политическа игра с Националната детска болница поставя под въпрос бъдещето ѝ“, гласи позицията на Обществения съвет.

Според него подобни спорове изместват вниманието от рисковете пред проекта – нереалистичните срокове и липсата на усилия за реформи, които да гарантират, че в детското здравеопазване ще има достатъчно кадри и финансиране.

Източник: Свободна Европа

Задържането под стража е най-тежката мярка за неотклонение. По закон тя се използва само когато срещу обвиняемия има достатъчно уличаващи доказателства и съществува реална опасност той да извърши престъпление или да се укрие, ако не е в ареста.

Докато действаха специализираните съд и прокуратура, тези правила често се заобикаляха. За достатъчно доказателства за задържането на обвиняеми бяха приемани показания на свидетели, които преразказват чужди думи, без те самите да са очевидци. А опасност от укриване или престъпления беше декларативно посочвана, без доводи.

Специализираното правосъдие не съществува повече от три години, но днес все по-често се появяват съмнения, че порочните практики, заради които беше закрито, се проявяват в други съдилища. Особено в Софийския градски съд (СГС), който единствен разглежда дела срещу хора с имунитет – магистрати и депутати.

Последният случай, който напомни за времето на спецправосъдието, беше заседанието на СГС по мерките за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев, общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов и бизнесмена Ивайло Маринов.

Разследващите твърдят, че четиримата са заподозрени в корупция, а опозицията отвръща, че става въпрос за „политическа атака“. Коцев е вторият висш представител на опозиционната коалиция ПП-ДБ в местната власт, който се озова в ареста. Първият е зам.-кметът на София Никола Барбутов.

И в двата случая има съмнения, че антикорупционната комисия и прокуратурата действат по политически мотиви и показно, а съдът безкритично одобрява исканията им за арести.

За разлика от Барбутов обаче, при Коцев се оформи впечатлението, че съдът дотолкова е решен да удовлетвори обвинението, че е склонен дори да се произнесе по казус, който не може да разглежда. С други думи – съдът не е безпристрастен арбитър, а играе заедно с едната страна в процеса, дори на цената на това да наруши закона. Точно както правеше спецсъдът.

Показно задържане без заповед

Кметът Коцев и другите трима обвиняеми бяха задържани на 8 юли. Това стана по време на акция на Комисията за предотвратяване на корупцията (КПК) в Община Варна, в рамките на която първо бяха претърсени служебните кабинети, а след това и домовете на задържаните.

Макар че официалната заповед за задържане на Коцев беше издадена чак в 23.30 часа на 8 юли, на практика той беше поставен под полицейска охрана и възможността му да комуникира с външния свят беше ограничена още около 15.00 часа на същия ден.

Според съдебната практика тези обстоятелства означават, че реално Коцев е задържан още следобед във вторник, независимо че тогава не е имало издадена заповед. Затова адвокатът му Милен Ралчев атакува законността на първоначалния му арест пред съда.

Междувременно съпругата на кмета Камелия Коцева написа във Фейсбук, че разследващите показно са обискирали апартамента пред двете им деца – едното на 2 години, а другото на 2 месеца. По думите ѝ разследващите са я посъветвали да не се обажда на адвокат.

Изнесената от Коцева информация провокира критики от Българския хелзинкски комитет (БХК). Според правозащитниците с тези действия КПК е допуснала поне няколко нарушения на човешките права:

• нарушение на неприкосновеността на личния и семеен живот при присъствие на малки деца;
• ограничаване на правото на защита;
• липса на хуманно отношение при провеждането на действията по разследването, включително по отношение на бебе на кърмаческа възраст;
• показност и непропорционално използване на ресурс от страна на държавните органи, които трябва да действат с уважение към личното достойнство и презумпцията за невинност.

Докато съществуваше, специализираната прокуратура често даваше поводи за същите критики, а нейни акции ставаха причина за присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Нагласяване на подсъдност

Ден след показната акция на КПК стана ясно, че Коцев и другите трима задържани са обвинени, че са участвали в организирана престъпна група, като са поискали подкуп от свидетелката Пламенка Димитрова, собственичка на фирма за обществено хранене.

Същата фирма многократно е печелила обществени поръчки, докато Варна е управлявана от ГЕРБ, но сега не печели.

След закриването на специализираното правосъдие делата срещу организирани престъпни групи се разглеждат от съответните окръжни съдилища в зависимост къде е извършено предполагаемото престъпление.

В случая компетентен би следвало да е Окръжният съд във Варна, но целият сюжет се мести в София – разследването срещу Коцев се води от Софийската градска прокуратура (СГП), а мерките за неотклонение бяха разгледани от СГС.

Защо се случва това стана ясно часове преди съдебното заседание на 11 юли. Тогава СГП внезапно добави към досегашните обвинения по делото обстоятелството, че в евентуалната престъпна група е участвал и депутат. Неговото име обаче не беше споменато в постановлението за привличане към наказателна отговорност на задържаните.

Това развитие на случая е проблематично по няколко причини:

• прокуратурата не може да разследва действащ депутат, ако имунитетът му преди това не бъде свален;
• ако прокуратурата има доказателства за престъпна дейност на депутат, не е ясно защо не е поискала неговия имунитет;
• ако прокуратурата няма достатъчно уличаващи доказателства срещу депутат, няма причина да го споменава в обвинението си.

Адвокатката на Коцев Ина Лулчева определи ситуацията като „подигравка с обвиняемите, с правосъдието, с всичко“ и добави, че споменаването на неизвестен депутат от прокуратурата, без да му е свален преди това имунитетът, е нарушение и на Конституцията.

Наказателната неприкосновеност на народните представители не позволява срещу тях да бъдат извършвани действия по разследването, докато имат имунитет.

В скорошната практика на СГС обаче има такъв прецедент. Преди месеци този съд разреши подслушване на депутат, чийто имунитет не беше свален – Джейхан Ибрямов от фракцията на Ахмед Доган в ДПС. Впоследствие разрешилият подслушването съдия Руси Алексиев беше избран за председател на Софийския градски съд.

От пледоарията и изявленията пред медиите на адвокат Лулчева стана ясно, че единствената цел на споменаването на неизвестен депутат по делото срещу Коцев е то да се разглежда в София, а не във Варна.

В съдебната зала се разбра още, че въпросният народен представител всъщност е известен на държавното обвинение. По време на обвинителната си пледоария СГП уточни, че става въпрос за лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

По този повод защитата на Коцев цитира показанията на основната свидетелка Димитрова, в които се казва, че тя е „останала с впечатлението“, че поисканият от нея подкуп е трябвало да стигне именно до Василев. Други доказателства в тази посока не бяха цитирани по време на разглеждането на мерките на задържаните.

На настоятелни журналистически въпроси защо депутатът е добавен непосредствено преди заседанието на СГС наблюдаващият прокурор Ахмед Кокоев отговори: „Защото процедурата го налагаше“.

Използването на предположения и преразказ на чужди твърдения от свидетели беше честа практика на спецпрокуратурата, която спецсъдът допускаше безкритично. Именно с такива показания, нерядко от едни и същи свидетели, бяха обосновавани продължителни задържания на обвиняеми.

Избор на конкретни съдии

Вероятно непредубеденият читател би си задал въпроса – защо прокуратурата се занимава с това в последния момент да променя обвинения и да добавя депутат, за когото очевидно няма достатъчно уличаващи доказателства? Защо е толкова важно делото да се гледа в София, а не във Варна?

Бившият прокурор от СГП и настоящ адвокат от екипа на Антикорупционния фонд Андрей Янкулов предполага, че може да става въпрос за предпочитане на конкретни съдебни състави.

Публична тайна сред адвокатските среди е, че прокуратурата и службите понякога избират кога да проведат акция по задържане на заподозрян в зависимост от това на кой дежурен съдия ще попадне след това искането им за постоянен арест.

За подобен подход говори обстоятелството, че антикорупционната комисия е получила от Софийския градски съд предварително одобрение за претърсвания по делото срещу Коцев още на 2 юли. Но акцията беше предприета 6 дни по-късно.

„Може да се направи предположение защо разрешенията за претърсванията по делото на варненския кмет са дадени в деня Х, а „реализацията“ се прави в деня Х+7 – да кажем, заради дежурните съдии през едната и другата седмица“, написа Янкулов в профила си във Фейсбук.

Според него същите сметки се правят и за това на кой дежурен състав на Софийския апелативен съд (САС) ще се падне дадена мярка за неотклонение на втора инстанция.

„Още по времето на разглеждане на първоинстанционната мярка се знае кога ще се гледа и втората, и кои са дежурните и горе, така че „реализацията“ може да се постави в правилния коловоз от самото ѝ начало“, смята Янакулов.

Казано с други думи, разследващите знаят кои точно съдии биха разглеждали исканията за постоянен арест на обвиняемите на първа и втора инстанция, когато подбират датата, на която да предприемат дадена акция.

В потвърждение на тази теза Софийската градска прокуратура внесе в Софийския градски съд искането си за ареста на столичния зам.-кмет Барбутов на второто денонощие от неговото задържане. По принцип това трябва да се случи преди изтичането на 72-часовото прокурорско постановление за задържане.

Обикновено прокуратурата внася мерките около настъпването на 72-рия час, но в случая с Барбутов това се случи много по-рано. Така мярката се падна на съдия Вилислава Ангелова – бивш спецсъдия, която публично се противопоставяше на закриването на спецправосъдието през 2022 г.

Съдия Ангелова задържа Барбутов, без да даде конкретни доводи защо той би могъл да извърши престъпление, ако излезе на свобода. Вместо това тя посочи в определението си, че е „налице щета за българското общество и за България, което обуславя както завишената обществена опасност на деянията, така и на извършителите“.

Въпреки че тези мотиви издават предубеденост на съдията за вината на обвиняемия, те не бяха разкритикувани от втората инстанция, която също задържа Барбутов.

По подобен начин се разви и заседанието по мярката на Коцев. Съдия Стоян Михов не прояви критичност по отношение на действията на прокуратурата и прие, че споменаването на неизвестния депутат е достатъчно, за да се гледа мярката в СГС.

Накрая той декларативно посочи наличие на опасност варненският кмет да извърши престъпление, ако е на свобода. Съдия Михов обаче не уточни на какви данни основава това твърдение, при положение че Коцев е с чисто съдебно минало.

Възможността разследващите да знаят на кой съдия ще попадне делото е ключова, защото не всички съдии в СГС биха постъпили по същия начин. Съдия Николай Младенов например през януари отхвърля искане на разследващите да одобри претърсвания по същото дело. Тогава той посочва, че преди да е установен замесеният депутат, делото не може да се разглежда в София.

„Преди да се установят тези данни, подсъдността си остава същата съобразно общите правила, валидни за всички други наказателно отговорни лица“, пише съдия Младенов, цитиран от „Капитал“.

Ако съдия Михов беше постъпил по същия начин, в петък Коцев и другите трима задържани трябваше да бъдат освободени, а делото – изпратено по компетентност на Варненската окръжна прокуратура.

Източник: Свободна Европа

Докато депутатът от БСП Андрей Вълчев се изявява като страстен защитник на настоящата изборна система, в личния си живот той явно също залага на „сигурното“. Според последните слухове Вълчев живее с Ани Димитрова – дама с впечатляваща биография, включваща връзка с не кой да е, а с Делян Пеевски. Слуховете около двойката набират скорост, особено след като Вълчев категорично заяви, че изборната система в България е „перфектна“ и не се нуждае от промени. Разбира се, зад тази позиция прозира една проста истина – ако системата бъде променена и „Величие“ влезе в парламента, Вълчев може да се окаже аут от политиката. А без депутатска заплата и влияние, къде ли ще се озове? Дали връзката му с Ани Димитрова е нов шанс за политическо оцеляване, или просто е открил утеха в човек, свикнал с тежките игри на властта?

В политическите среди на България се разпространяват слухове за личния живот на Андрей Вълчев, член на БСП, и връзката му с Ани Димитрова – бивша приятелка на Делян Пеевски и настоящ директор на правителствената информационна служба при кабинета на Пламен Орешарски. Според тези слухове, двамата живеят заедно, което предизвиква интерес и спекулации в обществото.

Ани Димитрова има дългогодишна кариера в медиите и публичната администрация. Започва като журналист във финансовия ежедневник „Пари“, след което е автор и водещ на предаването „Бизнес клуб“ в BBT (сега News 7). През 2005 г. поема маркетинга и международните връзки в Българския спортен тотализатор, когато негов шеф е Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. През 2008 г. е назначена за директор на маркетинга и рекламата в БНТ, а през 2013 г. става директор „Връзки с обществеността“ на кабинета „Орешарски“.

Интересен детайл в биографията на Димитрова е създаването на фирмата „Алфа Медиа Груп“ през 2005 г., която първоначално издава вестник „Контрасти“. Тя е собственик и управител в нея до 2006 г., след което участието ѝ е заличено. Според разследване на bTV, фирмата е свързана с придобиването на имоти, използвани от Делян Пеевски и семейството му. Например, бившата почивна станция на Полиграфическия комбинат в парк „Витоша“ става собственост на „Алфа Медиа Груп“ през 2007 г., като се твърди, че имотът се използва от Пеевски и неговото семейство.

Въпреки тези факти, Димитрова отказва да коментира въпросите, свързани с „Алфа Медиа Груп“ и нейните връзки с Пеевски.

Слуховете за личния живот на Андрей Вълчев и Ани Димитрова, както и техните професионални връзки, продължават да будят интерес и спекулации в обществото.